Решение № 26 от 05.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ловеч, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500818 по описа за 2024 година

Подадена е въззивна жалба вх. №7654/06.12.2024 г. от Районна прокуратура – Ловеч, Териториално отделение –Тетевен против съдебно решение №258/21.11.2024 г. по гр.д. 210/2022 г. на Районен съд Тетевен.Посочва, че искът е основателен, след проследява фактите по делото.

Изтъква ,че присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лева е завишен и моли да бъде намален Счита,че изводите на съда са неверни и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде намален размера на обезщетението.

В писмен отговор №7751/11.12.2024 г. на М. М. е посочено, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Изтъква се, че наказателното производство е продължило повече от 8 години, като М. М. и семейството му са търпели вреди , уронвано е доброто му име и престиж. Заявява се, че не е обжалвано решението от въззиваемия , тъй като макар и занижено по размер обезщетението съобразява съдебната практика, която дава малък размер обезщетения Ю. Б., редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв. Г.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като предявения иск бъде уважен в отхвърлителната част на обжалваното съдебно решение за сумата 15000 лева-обезщетение за неимуществени вреди.

Окръжна прокуратура- Ловеч се представлява от прокурор Т.П.. По 1 повод конкретизация на искането по възивната жалба заявява, че съдебният акт се атакува над сумата 3000 лева до присъдения размер от 7000 лева.

Изтъква, че искът е основателен, но е завишен размерът на исковата претенция . Позовава се на действието на чл. 52 от ЗЗД и счита,че е присъдено обезщетение в размер, който надвишава преживените болки и страдания на въззиваемия.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. П.. Изтъква, че оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено съдебното решение като правилно и законосъобразно. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е справедлив, макар и нисък.

Настоящата инстанция обсъди доказателствата по гражданско дело №210/2023 г. на Тетевенски Районен съд, становището на страните и приема за установено следното:

Тетевенски районен съд е постановил съдебно решение №258/21.11.2024 г. по гр.д. 210/2022 г., с което е осъдена Прокуратура на Република България, да заплати на М. М. М. с ЕГН **********, от ***,на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,в-ка с чл.52 от ЗЗД,сумата от 7 000.00 /седем хиляди /лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.235,ал.1,предл.5-то,във в-ка с чл.20,ал. от НК,по което лицето е оправдано с присъда по ВНОХД №484/2020г по описа на Окръжен съд-Ловеч, като в последствие производството по досъдебното производство 37/2016г. на РУ МВР Луковит е прекратено с постановление от 05.08.2024г. на РП-Ловеч и съдебно деловодни разноски в размер на 610 лева, като за разликата до пълния размер на предявения иск за заплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди-до сумата от 8 000 лева,искът е отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е искът против Прокуратурата на Република България, да заплати на въззиваемия, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лева представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД №25/2018г на РС-Луковит.

Съдебното решение е обжалвано, в частта, в която е уважен иска над сумата 3000 лева до присъдения размер от 7000 лева по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ -обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивната инстанция приема, че съдебният акт е валиден и допустим в обжалваната част. При самостоятелно обсъждане на приложените доказателства и изслушани свидетели въззивният съд приема,че съдебното решение е правилно и законосъобразно.

С постановление на РП-Ловеч по досъдебно производство № 3 7/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Луковит /преписка № ТОЛ-126/2016 г. / са привлечени като обвиняеми Щ.М.М., М.С.М., М. О. М. и М. М. М., за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това че всеки един от тях в съучастие като извършител на 02.02.2016 г. в землището на с. Т., Лов. Област от имот с кад №638060 ,собственост на п. Д. В./П./от с. Т., 2 извозил с товарен автомобил , марка „Г.“, модел „**" ,без рег табели ,: 7460 пр.м. куб.,дърва от горския фонд на стойност 373 лева,без да притежава редовно писмено позволително за това. Не се спори между страните, че е взета мярка за неотклонение „подписка“спрямо въззиваемия.

Постановена е присъда № 11 от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. на РСЛуковит, с която М. М. М. е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Т., обл. Ловеч, от имот с кад. № 638060, собственост на наследниците на п. Д. В. от, с. Т., обл. Ловеч, в съучастие с М. С. М., М. О. М. и Щ. М. М., тримата от с. Г., извозил с товарен автомобил марка „Г.", модел „**", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК. С решение № 12/ 22.01.2018 г. по ВНОХД № 579 по описа за 2017 г. Ловешкият окръжен съд е отменил присъда№ 11 от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. на РС-Луковит и върнал делото за нова разглеждане на друг състав на Луковитския районен съд за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните в процеса.

РС - Луковит се е произнесъл с присъда № 23 / 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г., с която М. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 НК и го осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба от 1000.00 лв. в полза на държавата.

На осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години. В инстанционен контрол Ловешки окръжен съд е постановил присъда № 13/05.08.2020 по ВНОХД № 242/2020 г., ЛОС, с която е отменил присъда № 23 / 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. на ЛРС и признал М. М. М. за невиновен,като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Върховен касационен съд с решение № 181 от 22.12.2020 г. по н.д. № 708/2020 г., ВКС е отменил присъда № 13 от 05.08.2020 г на Ловешки окръжен съд и върнал делото за нова разглеждане от друг съдебен състав на съда.

Последвало е произнасяне на въззивния съд с присъда № 26007 от 27.07.2021 г. по ВНОХ № 484/2020 г. по описа на ЛОС, с която е отменена присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд . Въззиваемият е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016г. в землището на с.Т., обл. Ловеч, от имот с кад. №638060, собственост на наследниците на п. Д. В./П./ от с.Т., в съучастие като извършител с М. С. М., М. О. М. и Щ. М. М. с. Г., да е извозил с товарен автомобил марка „Г.", модел „**", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Прокуратура е протестирала така постановената присъда, но след 3 изготвяне на мотивите на основание чл.352, ал.1 НПК е оттеглила протеста и тя е влязла в сила на 19 януари 2022 г.

Районна прокуратура –Ловеч ,ТО-Луковит е сезирала Главния прокурор на РБ за наличие на основания за внасяне на искане за възобновяване на наказателно производство по ВНОХ № 484/2020 г. по описа на ЛОС на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Постановено е съдебно решение №50147/24.11.2022г на ВКС по НОХД №611/2022г. на ВКС,с което е отменена присъда № 26007 от 27.07.2021 г. на ЛОС и е възобновено съдебното производство по НОХД №484/2021г. на ЛОС .

Окръжен съд Плевен е произнесъл решение №64/23.02.2023г по НОХД №3/2023г , с което е отменена присъда №23/ 20 ноември 2019 г. по НОХД №25/2018 по описа на РС-Луковит и делото е върнато за ново разглеждане на Луковитски Районен съд

С постановление от 05.08.2024г. на Окръжна прокуратура-Ловеч,влязло в законна сила на 22.08.2024 година е прекратено ДП 37/2016 г. по описа на РУ на МВР Луковит на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 ал.1 от НПК поради малозначителност на деянието .

Пред първонистанционния съд са изслушани С. Л. Д. и К. М. С..

Двамата свидетели са дали конкретни, точни и обстойни показания, като възпроизвели непосредствено възприетите от тях факти. Съдът дава вяра на св.показания на свидетелите, тъй като те са идентични и се потвърждават и от останалите доказателства . Свидетелят С. Д. е колега на М.М. и заявява,че въззиваемият бил притеснен, странял от колегите и имал семейни проблеми, нямал средства да издържа децата. Посочва , че въззиваемият е бил угрижен и не поддържал социални контакти . Свидетелят К. С. е съсед на М., а и работи с него. От неговите показания се изяснява, че въззиваемият е бил разсеян, грешал, бил притеснен и посочвал, че било заради делата. М.М. изтъквал че децата му се срамували от него, че може да влезе в затвора. Психическото състояние на въззиваемия се променило след приключване на наказателното производство и се бил поуспокоил.

В производството не е допускана съдебно-психологическа експертиза, не са представяни писмени доказателства, освен копие на присъдите и постановленията в наказателните производства. РП-Ловеч е получила исковата молба на 05.04.2022 г. и е представен писмен отговор по чл. 130 от ГПК-писмо №1778/15.04.2022г./който не фигурира на хартиен носител в делото, но е наличен в ЕИСС и съдът приема, че е извършено проц.действие от страната/.

В производството пред въззивна инстанция е предявен само главен облигационен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ- да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди над сумата 3000 лева до 7000 лева,произтичащи от повдигането и поддържането на незаконно обвинение по досъдебно производство №37/2016 г. на ОДМВР-Луковит..Във въззивната инстанция 4 следва да се обсъжда присъденото обезщетение в размер на сумата над 3000 лева до 7000 лева лева, тъй като до този размер е въведен инстанционния контрол на първоинстанционния акт.

Пасивната процесуална легитимация на въззивника обосновава от вида на иска- имуществена отговорност на държавата,представлявана от

Прокуратурата на Република България. Фактическият състав на чл. 2,ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ предпоставя поддържане на обвинение по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратяване, вреди от тези действия за ищеца и причинна връзка между тях. Обективният характер на имуществената отговорност е определена от прекратяването на наказателното производство по постановление от 05.08.2024 г. /влязло в сила на 22.08.2024г./ на РП-Ловеч по досъдебното производство №37/2016 г. на ОДМВР-Луковит. Обстоятелствата относно развитието на досъдебното производство и процесуалните действия по него съдът приема за установени по представените писмени доказателства, а те не са и спорни за страните.

Независимо от дадените указания на съдилищата/ в т.ч. Върховен касационен съд/ за извършване на допълнителни процесуални действия при многократното разглеждане на наказателното производство, то е приключило с оттегляне на протеста по ВНОХ № 484/2020 г. , а в последствие с прекратяване поради незначителност на деянието по постановлението от 05.08.2024 г. на РП-Ловеч. През целия период на развитие на наказателното производство в досъдебна фаза от 2016 г. до 2017 г. и в съдебна фаза до 2021 г., а след възобновяване през 2022 г. / по искане на РП-Ловеч/ до 2024 г. въззиваемият в качеството на подсъдим е следвало да се търпи ограничения в правата си, да спазва мярката за неотклонение“подписка“, да се явява в съдебните заседания, да представя доказателства в подкрепа на тезите си. Не се оспорва между страните, че наказателното производство е прекратено с постановление на РП-Ловеч поради незначителна обществена опасност на деянието. Това обстоятелства е могло и е следвало да бъде съобразено от въззивника и да не бъде внасяно с обвинителен акт в съдебна фаза още през 2017 г.