Определение № 969 от 05.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 969 гр. София, 05.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002104560 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от “Мини Марица- изток“ ЕАД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 161/04.05.2023 г. по гр.д. № 780/2022 г., с което е отменено решение № 117 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 458/2022 г. на Районен съд - Раднево, и са предявените на осн. о чл.

344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ искове са уважени.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдени от страна в процеса?“; 2/. „Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност?“ и 3/. „По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ?“.

По делото не постъпил писмен отговор от насрещната страна.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно 1 обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С решението си Старозагорският окръжен съд е приел, че като временно изпълняваща длъжността за срок до провеждане на конкурс, новият изп. директор Чинкова не е била задължена да изготвя бизнес програма, в което си качество обаче не разполага с възможността да прилага разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ по отношение на ръководния състав на дружеството. Счел е за основателно възражението на ищцата, че заеманата от нея длъжност не може да бъде квалифицирана като ръководна съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на КТ. Посочил е, че определянето на характера на длъжността като ръководна не зависи от нейното наименование, а от трудовите функции и задълженията, посочени в длъжностната характеристика, преценени при всеки отделен случай, че при решаването на този въпрос не е приложим нито Единния класификатор на длъжностите, нито е определящо наименованието на самата длъжността, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. За да приеме, , че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ се е позовал на щатното разписание на длъжностите в ответното дружество, съгласно което заеманата от ищцата длъжност е структурирана в отдел „Секретариат и комуникации“, който съгласно утвърдената структура на управление, в сила от 16.02.2022 г., е включен като звено в отдел „Административен“. Посочил е, че до 21.03.2022 г. отдел „Секретариат и комуникации“ е съществувал самостоятелно и е бил на пряко подчинение в йерархическата структура на изпълнителния директор. С нова структура от 16.02.2022 г. и ново щатно разписание от 21.03.2022 г. този отдел е преструктуриран в звено към отдел „Аминистративен“. По делото нямало данни ищцата да е преназначена на различна от длъжността, която е заемала – ръководител на отдел, от която именно е била уволнена. Отдел, чийто ръководител е била тя, не е съществувал към датата на уволнението й, поради което и съдът е приел, че ищцата няма качеството на ръководител по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ. Наред с това, по същество длъжността „ръководител отдел „Секретариат и комуникации“ не е ръководна и това било видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, съгласно която дейността и била спомагателна, обслужваща и техническа, без определящо значение за цялостния производствен процес на дружество. Изводът се потвърждавал и от съдържанието на бизнес програмата, в която не били предвидени никакви дейности, свързани с административния отдел и звеното „Секретариат и комуникации“. Ищцата не е имала самостоятелна възможност за вземане на управленски решения, като може да е имала ръководни функции, но само в организацията на трудовия процес в отдела, чийто ръководител е била до преструктурирането му, и по отношение на работещите в него експерти по вътрешна информация и комуникация, техника по снимачна техника и техническите сътрудници. Ето защо е заключил, че предявеният от ищцата иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните спрямо него иска, следва да бъдат уважени.

2

Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: „Има ли значение за какъв срок е сключен договорът за управление на предприятието, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност?“ и „По какви критерии дадена длъжност се определя, че се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар.

1, т. 3 ДР на КТ?“, които въпроси са от значение за крайния изход на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 161/04.05.2023 г. на ОС- Стара Загора, постановено по гр.д. № 780/2022 г.

УКАЗВА на „Мини Марица- изток“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за платена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 120 лв.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса в указания срок, респ.на съдия- докладчика за прекратяване на производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3