Решение № 77 от 23.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Б., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501305 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ************, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д.

№2984/2024 г. по описа на РС-Б., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв.

С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявения от жалбоподателя при условията на евентуалност насрещен иск е отхвърлен за сумата над 3519 лв. до пълния предявен размер от 4045,52 лв. В обжалваните отхвърлителни части решението се определя като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се подробни доводи, че съдът неправилно е приложил материален закон при определяне размерът на чистата стойност на главницата по процесния Договор за кредит, тъй като застрахователната премия не представлява разход по кредита, а същата е част от главницата. Обосновава се тезата, че застрахователната премия представлява разход по кредита в случаите, когато сключването на договора за услуга представлява задължително условие за получаване на кредит, но не и както е в случая сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита, а е израз на при приложението на чл.9 от ЗЗД - на договорната свобода. Поддържа се, че застрахователната премия не е включена като разход при формиране размера на ГПР по 1 кредита, тъй като застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход. При подробно развити аргументи в тази насока се иска присъждане и на сумата от 526,52 лева, представляваща част от главницата по процесния Договор за кредит, тъй като жалбоподателят я е заплатил директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, по този начин последния е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения, че в случая с включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит,кредиторът е нарушил разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ и на чл.19, ал.4 ЗПК, като по този начин като последица е настъпило изменение на договорената лихва и като цяло на ГПР по кредита. Отделно се поддържа, че клаузите, с които е уговорена дължимост на такава премия не са били индивидуално уговорени, а са част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят не е имал възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, поради което са неравноправни. При поддържане на доводи в горната насока се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Иска се разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител.

Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява.

И двете страни с писмени становища поддържат тезите си.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба от С. Р. И., ЕГН ********** против „К.“ ЕАД, с ЕИК ************. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви Договор за потребителски кредит № 2960881, сключен на 19.04.2024 г. между С.

И. и „К.“ ЕАД за нищожен, както и да се обяви Договор за поръчителство, сключен на 19.04.2024 г. между С. И. и „А.Т.“ ЕООД за нищожен.

В срока за отговор от ответника „К.“ ЕАД, с ЕИК ************, е предявен насрещен иск – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, а при евентуалност – в случай на отхвърляне на главния иск, се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 045,52 лева главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на 2 задължението.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 19.04.2024 г. между С. Р. И. и „К." ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2960881, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 4000 лева и размер на застрахователна премия 526,52 лева, с посочен общ размер на кредита 4526,52 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в Приложение № 1 е посочен фиксиран лихвен процента - 20 % и ГПР в размер на 21,94 %, общ размер на всички плащания е 5556,16 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К. гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Срокът за одобрение в този случай е 24 часа. Според ал. 2 ако в посочения срок кредитополучателя не представи обезпечението ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът не поражда действие. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Договорът е сключен при ОУ.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „К." ЕАД и ищеца на 19.04.2024г. последната и втория ответник „А.Т.“ ЕООД са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „А.Т." ЕООД, с ЕИК: ************ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К." ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К." ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 4550,47 лв. на месечни вноски.

Видно от договора за поръчителство, И. е следвало да заплаща възнаграждението, като „К." ЕАД е овластено вместо поръчителя „А.Т." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т." ЕООД и като небавнкова финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства.

По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва, както и че въззиваемата страна е заплатила сумата от 481, 00 лева. По делото е представен Отчет за издадени застрахователни сертификати за месец април 2024 година, с отразяване в същата на застрахован- С. Р. И., премия 525,12 лева, обезпечителен фонд - 1,4 лв. и обща премия 526,52 лева.

От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на ищцата й е предоставен кредит от К. ЕАД в размер на 4000 лева, която сума е усвоена от нея с платежно нареждане от 19.04.2024 година. Размерът на усвоената главница по договора за кредит е за 4 526,52 лева, от които -размер на кредита - 4 000,00 лева и застрахователна премия - 526,52 лева. На 05.06.2024г. въззиваемата е извършила плащане в размер на 481 лева, с които са погасени главница - 141,73 лева, договорна лихва - 75,44 лева и вноска по поръчителството 263,83 лева.

В заключението си вещото лице посочва, че договорната лихва по кредита по погасителен план е в размер на 1 029,64 лева и същата е изчислена при олихвена главница от 4 526,52 лева с ГЛП от 20 % за срок от 24 месеца, като съдържанието на този погасителен план е посочено от експертизата в справка № 07, колони от № 03 до № 06. Вещото лице е извършило допълнителна изчислителна работа, като разработила погасителен план, при който с ГЛП от 20 %, за срок от 24 месеца се олихвява главница от 4 000 лева, и установява, че при този вариант на изчисление, договорната лихва би била в размер на 909,90 лева, което е отразено в справка № 07, колони от № 07 до № 10.

По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че в Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г е посочено, че ГПР е в размер на 21,94 % и същият е изчислен при вариант, в който в разходите е включена единствено договорна лихва от 1 029,64 лева, която пък е изчислена върху главница от 4 526,52 лева. При вариант на изчисление, при който в разходите по кредита се включат: 526,52 лева - застрахователна премия и договорна лихва в размер на 909,90 лева, изчислена върху главница от 4 000 лева, се посочва, че разходите по кредита стават 1 436,42 лева (526,52 лв + 909,90 лв) и ГПР е в размер на 35,68 %.

С обжалваното решение Договор за потребителски кредит с № 2960881 от 19.04.2024 година, сключен между „К.“ ЕАД, с ЕИК ************ и С. Р. И., ЕГН ********** е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, а така също е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради противоречие на закона и липса на основание и Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит с № 2960881/19.04.2024г., сключен между „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „В.“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“ и С. Р. И., ЕГН **********.

4

Със същото решение предявеният от въззивника „К.“ ЕАД, с ЕИК ************, насрещен иск срещу С. Р. И., ЕГН ********** осъдителен иск, е уважен, като въззиваемата страна е осъдена да заплати на въззивника сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен.

С решението, в обжалваната му част, е уважен частично и предявеният като евентуален от въззивника насрещен иск, като С. Р. И. е осъдена да заплати на „К.“ ЕАД, с ЕИК ************, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 3519,00 лв. /три хиляди петстотин и деветнадесет лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по недействителен Договор за потребителски кредит № ************ ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане, като над този уважен размер до претендирания от 4045,52 лева искът е отхвърлен като неоснователен.