Решение № 30 от 15.03.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. , 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря М.Н.Н. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20211860100208 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ ***/23.03.2021 година на Иван Р. Р. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.М., ул.”**********” № 17, вх. А, ет. 2, ап. 6 чрез пълномощника си В. И. Т. - мл.адвокат към САК с личен №***********, адрес на кантора С., ПК 1000, пл. „*********“ №6, ет. 2, офис 8 против П. СТ. В. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************” № 34, вх. А, ап. 35; П.

АТ. В. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************” № 34, вх. А, ап. 35 и П. СТ. В., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************” № 34, вх. А, ап. 35.Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът по настоящото дело П.

СТ. В. с ЕГН *********** е осъден с решение № *** на ВКС, I НО по касационно дело № ***/2017 г. и във връзка с решение на Софийски апелативен съд № 23 от 19.01.2017 г, по ВНОХД № ***/16, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 96 от 25.03.2015 г, по НОХД № ***/14 г., която вероятно и по настоящем излежава за убийството на бащата на ищеца-Р. Р.. Със същата придсъда е присъдено обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева в полза на ИВ. Р. Р., ведно със законната лихва от 21.11.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението спрямо живота на баща му. Във връзка с присъденото обезщетение е издаден изпълнителен лист с №*** от 01.11.2017 г. от СГС, НО, 23-състав, въз основа на който ищецът по настоящото дело се легитимира като кредитор. В последствие, само няколко месеца по-късно след влизане в сила на присъдата, на дата 30.04.2018 г. , към която дата вече е било присъдено цитираното по-горе обещетение, и съответно присъдата по горецитираното дело е била приведена в изпълнение, П. СТ. В. се е разпоредил посредством дарение на притежаните от него 1/6 идеални части от следният 1 недвижим имот, а именно: 1/6 идеални части, придобити по наследство от С. В. от Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул. ************* №12, С. област, целия с площ от 820 кв.м., който по действащия регулационен план на селото съставлява парцел VI-88 в кв.30 при съседи: от изток улица *************, от запад-УПИ VII-85, от север-V-87, ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с построените върху имота сгради едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда- склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ от 38.67 кв.м, етажна паянтова стопанска сградата цялата със застроена площ от 48,42 кв.м, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12 том II рег.№**** дело №*** от 2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III ДЕЛО №*** ОТ 2018 г. партидна книга №*******, издаден от нотариус Е.П..Ищецът твърди в исковата молба, че от изложеното е видно, че почти веднага след влизане в сила на присъдата, ответникът по настоящото дело, знаейки, че е длъжник и осъден да заплати горецитираното обезщетение. предвидливо е побързал да се разпореди с идеалните части от наследения от него недвижим имот, дарявайки ги на сестра му П. СТ. В. с ЕГН **********.

П.В. е предприел действие, с което има за цел да намали имуществото си и респективно да затрудни възможноетта за удовлетворя ване на претенциите на кредиторът му ИВ. Р. Р..

Ищецът твърди в исковата молба, че от правна страна е налице следното: Разпореждането с 1/6 идеални части от гореописаните недвижими имоти, представлява увреждаща сделка (действие) по смисъла на чл. 135 ЗД. ИВ. Р. Р. като ищец, има качеството на кредитор за вземането от 50 000 лева съгласно влязла в законна сила присъда на дата 26.09.2017 г., съгласно изложената по-горе фактология. От приложеният нотариален акт за дарение на недвижим имот от дата 30.04.2018 г. е видно, че третото лице (дарена та) П. СТ. В. е сестра на П. СТ. В., като независимо, че дарението е безвъзмездна сделка, е налице знание за увреждането по смисъла на чл. 135 ал.2 ЗЗД. Според Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д.

№ ***/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. „длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане". „За да е налице знание за увреждане, е достатъчно на третото лице да са известии обстоятелствата, от конто произтича вземането на кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за престьпление - без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите" - Решение № 13 от 19.02.2015 г. по т. д. № ****/2014 г., ГК, IV г. о. Разпореждането с 1/6 идеална част от гореописаният недвижим имот е извършено на дата 30.04.2018 г, тоест към тази дата е било налице знание за увреждането у П.В., тъй като същия към тази дата вече е бил осъден и е имал качеството на длъжник спрямо ИВ. Р. Р. и вземането е било възникнало. Определящо за качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника П. СТ.

В. права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им -така Решение № 639 от 06.10.2010 г. на, IV т.о.; Решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/1999 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 2266/2008 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр. д. № 239/2003 г. на ВКС, 5-членен състав. Главно и пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е твърдение за 2 вземането. Съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В Решение по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС се приема, че договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец, не е предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът по Павловия иск не може да се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като кредитор. В Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което е застъпено същото становище, се приема още, че „в производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти". Съгласно Решение № 422/2000 г. по гр. д. № 1469/1999 г. на ВКС, V г. о., разпореждането на длъжника с негов имот може да бъде признато за недейетвително спрямо кредитора, ако то го уврежда, и преди длъжникът да е осъден да кзпълни задължението си.

В същото решение ВКС казва, че „неоснователно се поддържа, че осъществяването на ФС на чл. 135 ЗЗД следва да се преценява след влизането на осъдителното решение на ВС в сила. Тежестта на доказване на факта за притежаваното вземане, на момента на неговото възникване и на намерението за увреждане е върху кредитора, с оглед на което моля да приемете като писмени доказателства приложеният изпълнителен лист и влязла в сила присъда на дата 26.09.2017 г. Съгласно Постановление № 1 от 29.111.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС, всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. За да може да бъде отменено, действиего трябва да уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт. Кредиторът е увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност - така Решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № ****/2016 г. на ВКС, IV г. о. По отношениие на това кога длъжникът увеличава платежната си неспособност - в Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № ***/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., е посочено, че „всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опроща ване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др." В конкретиката на казуса, длъжникът извършва дарение на недвижими имоти, тази негова безвъзмездна сделка очевидно намалява имуществото му — той дава нещо без да получава друго насреща от сестра му П. СТ. В.. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които те могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без да може длъжникът успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. Такава е и съдебната практика, отразена в Решение № 170 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г. на ВКС. IV г. о.; Решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр. д. № 123/2003 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 1206 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 3***/2007 г. на ВКС, ГК, III г.о. По отношение на другият дарител - П. АТ. В. с ЕГН ********** и съгласно приложения нотариален акт, е видно, че си запазва правото на ползване върху имота, предмет на сделката, и следва да се приеме, че същата се явява необходим другар и е налице процесуална легитимация за участието и в процеса като 3 ответник, като в хода на настоящото производство следва да се приеме, че ответницата П.

АТ. В. следва да упражнява ограничено вещно право на полз ване до размера дарените и притежавани от нея идеални части, а именно 4/6 от описаните процесни недвижими имоти, алтернативно да се приеме, че иялата акцесорна сделка е относително недействителна спрямо ИВ. Р. Р..

Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да обяви за недействително действието - разпореждане с дарение на 1/6 идеални части, собственост на длъжника П. СТ. В., придобити от него по наследство от С. В., а именно Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул. ************* №12, С. област, целия с площ от 820 кв.м., който по действащия регулационен план на селото съставлява парцел VI88 в кв.30 при съседи: от изток улица *************, от запад-УПИ VII-85, от север-V-87, ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с построените върху имота сгради едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда- склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стонанска сграда, цялата със застроена площ от 38,67 кв.м, етажна паянтова стопанска сградата цялата със застроена площ от 48,42 кв.м.

Ищецът моли съда да намали запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ответницата П. АТ. В. с ЕГН ********** до размера на безвъзмездно прехвърлените притежавани от нея 4/6 идеални части/алтернативно да обяви акцесорната сделка по учредяване на вещно право на ползване върху целият имот за относително недействителна/нищожна спрямо кредитора-ищец и увреждащата го сделка да се счита за недействителна, респективно да бъде поставен в положението отпреди реализирането й/им съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12 том II рег.№**** дело №*** от 2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III ДЕЛО №*** ОТ 2018 г. партидна книга №*******, издаден от нотариус Е.П..

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител моли предявените искови претенции да бъдат уважени, като му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците, представя писмени бележки.

Ответникът П. АТ. В., в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвала от правото си да даде писмен отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява становище, че счита исковите претенции за недопустими, неоснователни, незаконосъобразни и недоказани и моли да не бъдат уважавани, с всички законни последици от това. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа отговора, претендира присъждане на направените разноски по делото, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва претенцията на ищеца за присъждане на направени разноски по делото.