Решение № 1925 от 03.12.2021, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1925 дата 03 декември 2021г. Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав, в открито заседание на 15 ноември

2021г., в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар:

Кристина Линова

Прокурор:

……………………. разгледа адм. дело № 55 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

Съдът е сезиран с жалба, подадена от И.Н.Р., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас против отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г. да му предостави поискани документи, представляващи подадени от жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да бъде задължен началника на Затвора Бургас да представи заповедта, с която се ограничава допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.

По делото съдът постанови Определение

№ 1446/06.07.2021г., с което жалбата беше оставена без разглеждане и прекратено производството по делото.

По реда на инстанционния контрол, 3-членен състав на Административен съд Бургас е постановил Определение № 1936/01.10.2021г. по адм.дело № 2110/2021г., видно от мотивите на което, съдът е приел, че първото искане на жалбоподателя следва да бъде разгледано по реда и на основание чл.75 и чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и делото е върнато за разглеждане в тази част, а по отношение на второто искане е приел, че липсва предмет, поради което прекратителното определение е оставено в сила в тази негова част.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба.

Ответникът

- началник на Затвора Бургас се представлява от юрисконсулт, който счита оспорването за недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация у жалбоподателя, както и поради липса на административен акт, алтернативно – счита жалбата за неоснователна, тъй като ЗИНЗС не съдържа разпоредби, които да задължават затворническата администрация да снабдява лишените от свобода с каквато и да е документация различна от тази, предвидена в закона.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в удължените срокове по чл.140 от АПК предвид липсата на указване за възможността и сроковете за обжалване.

Неоснователно съдът счете възражението за липса на активна процесуална легитимация у жалбоподателя, като ответникът счита, че активно легитимиран да обжалва процесния отказ е лицето, подало заявлението. Лицето, подало заявлението до началника на затвора, по повод на което е постановен процесния отказ, е действало не в лично качество, а в качеството на пълномощник на жалбоподателя видно от изричното отбелязване в първото изречение на пълномощното.

Упълномощавайки друго лице за извършването на правни и фактически действия, упълномощителят не губи възможността да оспори постановения по заявлението акт, респ. не се лишава от материалната процесуална легитимация поради факта на упълномощаването и той продължава да бъде носител на правото на жалба, защото процесният отказ засяга неговата правна сфера, а не тази на упълномощения.

Неоснователно съдът счете и възражението, че процесният отказ не представлява административен акт. Отказът за предоставяне на поискани книжа и документи засяга права и законни интереси на жалбоподателя, поради което няма основание да бъде изключен от дефиницията по чл.21, ал.1 от АПК.

Данните по делото сочат, че В.Р., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя Р., подала до началника на Затвора Бургас заявление от 02.12.2019г., с което поискала да получи копия на документи – заявления и жалби, подадени от жалбоподателя Р., конкретно изброени. Към заявлението приложила и нотариално заверено пълномощно с рег. № 5700/18.12.2002г.

По подаденото заявление началникът на Затвора Бургас е постановил процесния отказ, обективиран в писмо изх. №

2602/06.12.2019г., видно от което не е уважил подаденото заявление, като е приел, че представеното пълномощно е неприложимо и е с отпаднал предмет, тъй като е било относимо към наказателно производство приключило през 2008г.

Съобразно дадените указания с Определение № 1936/01.10.2021г. по адм.дело № 2110/2021г. съдът разглежда понастоящем искането на жалбоподателя Р. да бъде отменен отказът на началника на Затвора Бургас изх. № 2602/06.12.2019г. и да бъде задължен административния орган да му предостави поискани документи, представляващи подадени от него заявления, жалби, сигнали, в контекста на хипотезата на чл.75 и чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС регламентира правото на лишения от свобода да иска информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. В случая, жалбоподателят Р. не търси информация, касаеща изпълнението на присъдата. Следва обаче да се приеме, че се касае за хипотеза на право/възможност на жалбоподателя да разполага с екземпляри на изготвени от него документи, конкретно изброени, за целите на представянето им пред други институции за последващо упражняване на претендирани от него права, от което право/възможност той може да се ползва като непопадащо в изключенията по чл.75 от с.з.. Заявлението за тяхното предоставяне е било депозирано от негов пълномощник, за когото началникът на Затвора Бургас неправилно е приел, че не разполага с представителна власт за искането и получаването им. Видно от т.5 и т.6 на пълномощното, същото е приложимо не само за приключилото през 2008г. наказателно производство, както е приел органа, но и дава право на пълномощника да представлява жалбоподателя пред органите на изпълнение на наказанията, както и да го представлява и защитава интересите му във всички възможни неупоменати случаи. Настоящият случай на подаване на заявление от пълномощника следва да се разглежда именно в контекста на упълномощаването по т.5 и т.6 от пълномощното, поради което отказът на началника на Затвора Бургас, обоснован с ненадлежно пълномощно, следва да се счете за незаконосъобразен и да се отмени. Неоснователно съдът счете позоваването в съдебно заседание от страна на пълномощника на ответния орган на разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като подобно фактическо основание в процесния отказ липсва. Що се касае до възражението за липса на задължение на затворническата администрация да снабдява лишените от свобода с каквато и да е било документация, различна от тази, предвидена в закона, следва да се посочи, че в случая не се касае за официална документация, а за документи, съставени от жалбоподателя, поради което не следва да се счита, че се касае за хипотеза на снабдяване, а за предаване на собствени документи, т.е. такива, които не са изготвени от администрацията във връзка с изпълнение на наказанието, до които лишеният от свобода безспорно има ограничен достъп.

В съдебно заседание жалбоподателят посочи, че освен изброените в заявлението документи иска да получи и актовете на началника на затвора, ако се е произнесъл по тях, но в подаденото заявление подобно искане липсва, поради което недопустимо се разширява неговия предмет, респ. няма основание административният орган да бъде задължен съобразно това допълнение, с което не е бил сезиран.

С оглед изложените мотиви съдът счете, че началникът на Затвора Бургас неправилно е отказал на посоченото от него основание – липса на представителна власт на пълномощника, да предостави исканите в заявлението документи, изходящи от жалбоподателя, поради което и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г.

ИЗПРАЩА преписката на началника на Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по заявление от 02.12.2019г., подадено от В.А.Р.– пълномощник на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Решението може да се обжалва пред 3-членен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: