Решение № 1717 от 19.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. Пловдив, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330203595 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4578989, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С.П.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще се счита за подадена в срок. По делото е представена единствено справка от 1 системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 12.04.2021г. и се обжалва от дата 26.04.2021г. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 06.03.2021 г. в 14:40 часа на Републикански път II-64 км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 93 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 33 км/ч.

Като собственик е посочено юридическото лице Стилимпрес ЕООД, поради което и на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП глобата е била наложена на законния му представител С.П.С..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 96 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 93 км/ч. Собственик на автомобила видно от представената справка за собственост е юридическото лице Стилимпрес ЕООД, чийто управител е жалбоподателят.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена 2 процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради 3 което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 150 метра.

Видно от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Зад автомобила, на статичното изображение, се наблюдава пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-490/09.07.2021г. има монтиран пътен знак В26 приблизително на км 49+920, преди пътеуказателна табела Ж1, като същият е поставен, за да ограничава движението в района на забавителен шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. В района 4 на крайпътния обект на Рефан, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, липсва знак В34, като липсва и какъвто и да е друг знак, въвеждащ край на въведена забрана, какъвто е видно да съществува на статичното изображение.

За гарантиране правата на гражданите, в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е предвидено да се посочват географските координати, където е било разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери, при наличие на съмнение, точното място, където е бил осъществен видеоконтролът, особено в случаите когато се твърди нарушаване на пътен знак за ограничение на скорост и от представените снимки – статично изображение и снимка на разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че посочените в статичното изображение координати, N L 42.205053 и E L 24.733687, отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър от пътния з н а к B 2 6 при км 49+920, съгласно находящата се в близост до нея пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знакът B26 пътеуказателна табела Ж1 (500м.). Така бензиностанция се намира на около км 50+500 (при нарастване на километража от с. Труд към гр. Пловдив), или значително преди твърдяното място на нарушението. Нещо повече – срещу бензиностанцията, на отсрещната страна на пътя, е наличен пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци. В случай на осъществяване на видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+920 (при посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно заснемането на автомобила, заедно със знака В34, каквото заснемане не би било възможно в случай, че видеоконтролът действително е бил осъществен на км 49+800, тъй като такъв знак от другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува..

С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800, както е посочено в електронния фиш, а значително преди това. Поради тази причина и не се доказа по несъмнен начин задължителното условие мястото за разполагане на АТСС да бъде определено така, че контролът на въведено с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да 5 гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Съдът няма как в хода на процеса, при установяването, че видеонаблюдението безспорно е било извършено на различно от посоченото в обжалвания акт място, да извършва проверка дали същото попада под съответно ограничение за скорост, тъй като това би било както в нарушение на контролно-отменителните правомощия на съда, така и би нарушило правото на защита на жалбоподателя, който не се е защитавал по тези факти.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че с оглед констатираната липса на съвпадение между посоченото в електронния фиш място на извършването на нарушението и мястото на осъществения контрол, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има доказателства такива да са били извършени, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4578989, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С.П.С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6