Решение № 69 от 12.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. гр.Велинград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100461 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Предявени са от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Пловдив, бул. „****" N *******, срещу Община Велинград, с ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К. Т. К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 5 258,10 лв., /пет хиляди двеста петдесет и осем лева и 10 стотинки/, представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. Пловдив, с вх. № 1016/08.11.2023 г., правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград, определено съобразно Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет – гр. Пловдив, ведно със законната лихва за периода от 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024г. по описа на Районен Съд- Велинград.

1

С исковата молба ищецът Б. излага, че е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024 г. по описа на Районен Съд - Велинград. по описа на Районен Съд - Велинград, срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск. Излага, че по ч.гр.д. № № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 9200/411/04.02.2019 год. на К. Т. К., в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като изпълнител по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение в размер на 5 258,10 лв.., с ДДС, за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, депозира отговор, че предявеният иск е допустими, но неоснователен. Признава, че е налице Пълномощно с изх. № 9200/411/04.02.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград. Поддържа, че действията на ищеца не са били в интерес на Община Велинград. Излага, че при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия ДДС. Сочи, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на 2 поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Релевира възражение за погасяване на иска по давност. С оглед на изложеното се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже качеството си на пълномощник адвокат, осъществената правна помощ на ответника, изискуемост на вземането и размера на възнаграждението.

В тежест на ответника е да докаже, че погасил процесното задължение.

С определение № 37/10.01.2025 г., съдът е обявил за безспорно между страните, че е налице Пълномощно с № 92-00/411/04.02.2019 год. по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да представлява и защитава Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград, че е постановено Решение № 536/13.12.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив, с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3 953,82 лв. с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д. № 29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства.

По силата на учредената представителна власт пълномощникът е депозирал молба вх. № 689/07.02.2019г., по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 7/16.01.2015 г. и изпълнителен лист от 16.01.2015 г., по ч. г. д. 29/2015 г. на РС Велинград в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане № 765/24.04.2019г. по ч. гр. д.

29/2015 г. на РС Велинград, с което я е оставил без разглеждане.

Ищецът в качеството му на процесуален представител е депозирал частна жалба срещу разпореждането, постановено от първоинстанционния 3 съд, която е била уважена и с Определение № 379 от 10.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 459/2019 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, то е било отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по същество по подадената молба. С определение № 610/15.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г., по описа на РС Велинград, молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК № 7/16.01.2015 г. и изпълнителен лист от 16.01.2015 г. по ч. г. д.

29/2015 г. на РС Велинград е отхвърлена. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба вх. № 4468 от 12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл.

262, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 1732/26.09.2019г. по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград, като съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване. Срещу така постановеното разпореждане в срока по чл. 274, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 5009/10.10.2019 г., като с молба вх. № 11076/04.12.2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, подадена лично от кмета К. К., частна жалба вх. № 50094/10.10.2019 г. е оттеглена. С определение № 670/06.12.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. 854/2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, частна жалба вх. № 5009/10.10.2019г. срещу разпореждане № 1732/26.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград е върната, на осн. чл. 232 ГПК. Определението е връчено на жалбоподателя на 16.12.2019 г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на 24.12.2019 г., с което се слага край на производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд Велинград.

Следователно се установява, че в изпълнение на упълномощителната сделка процесуалният представител е осъществил процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. 29/2015г. на РС Велинград на РС Велинград, което се е изразило в: 1. подаване на молба за обезсилване на издадената заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист; 2. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане № 765/24.04.2019г. по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград; 3. депозиране на частна жалба срещу определение № 610/15.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г., по описа на РС Велинград; 4. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане № 4

1732/26.09.2019г. по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград. Видно от представените по делото доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. В конкретния случай между страните не е спорно, че не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА при липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В случая с Решение № 536/13.12.2023г., обективирано в Протокол № 298/13.12.2023г., на адвокат Г. Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2, т.

5 вр. чл. 7, ал. 7 от Наредбата върху материалния интерес по дело 29/2015 г. от 142587,40 лв., намален на половина, съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата, в размер на 5258,10 лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д.

858/2015 г., при съобразяване обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС.

При това положение съдът намира, че искът се явява доказан по своето основание, поради което следва да се разгледат възраженията, релевирани от ответника, по отношение на неговия размер. Както бе посочено по- горе следващото се адвокатско възнаграждение на ищеца е определено по силата на закон, а именно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА, при прилагане на подзаконов нормативен акт, а именно- Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно е, че то е определено по правилата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 5 от Наредбата.

Отделно от това следва да се добави, че решението на Адвокатския 5 съвет не е обжалвано по предвидения за това ред- пред Висшия адвокатски съвет съгласно чл. 88, ал. 4 и ал. 5 от ЗА във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 4 от ЗА Ответникът в срока за отговор на исковата молба е направил възражение, че вземането е погасено по давност, което съдът намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е такова за труд, а за заплащане на услуга и вземането се погасява с общия 5-годишен давностен срок /Така в № 495 от 25.06.10г.по гр.дело № 1669/09г.на ВКС,ІІІ г.о. и Решение 623/01.12.2010 г., гр.дело № 1744 по описа за 2009 год. на ВКС/.

Делото, по което ищецът е представлявал Община Велинград е образувано през 2015 г., но действия по него адв. Б. е извършвал до приключването му, което се е случило след постановяване на Определение № 670/06.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 854/2019 г. на Окръжен съд Пазарджик. Т. е. към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 07.03.2024 г. 5 годишният давностен срок не е изтекъл.