Определение № 3430 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3430 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500636 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК, във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано въз основа на възражение по реда на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, подадено от Х. Х. Т., ЕГН ********** срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10366/19, СРС. Молителката твърди, че е била лишена от възможността да участва в производството, като е узнала за издадената заповед и изпълнителен лист на 23.08.2025г., когато е получила отговор от „Макроадванс“ АД в резултат на отправено искане на 11.08.2025 г. за информация във връзка с образувано срещу нея изпълнително дело.

Длъжникът Х. Х. Т. излага доводи, че не е уведомена надлежно за издадената заповед за изпълнение. Твърди, че е подала възражението в срок, тъй като е научила за образуването на производството на 23.08.2025г., като до тази дата не й е връчена заповедта за изпълнение и не е започнал да тече едномесечния срок по чл.414 ал.2 ГПК. На следващо място поддържа, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Счита, че претендираните суми са погасени на основание чл. 110 ЗЗД – за вноските, чийто падеж е настъпил пет години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Постъпило е становище от ответната страна, заявител в заповедното производство, „Макроадванс“ АД, в което се поддържа, че жалбата е недопустима и евентуално неоснователна. Поддържа, че заповедта за изпълнение е издадена при условията на чл. 411 ГПК и е редовно връчена на длъжника от съда, надлежно по правилата на процесуалния закон в действащата към онзи момент редакция. Твърди, че правото за възражение от страна на длъжника е преклудирано с изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл.414, ал. 2 ГПК. Твърди, че на 27.08.2020 г. в 16.30 ч. е връчено съобщение за образуваното изпълнително производство с изх.№19468/24.07.2020г. от ЧСИ У.Д. на длъжника, съответно най-късно на посочената дата длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение. По тези 1 съображения счита, че подаденото възражение следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо поради просрочие на преклузивния срок за подаването му. Намира съображенията за изтекла давност за неоснователни. Моли възражението да бъде оставено без уважение.

И двете страни са поискали съдът да изиска изпълнителното дело от ЧСИ Д., което съдът е сторил. От същото е видно, че въз основа на издадения въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.03.2019г. по гр.д.№ 10366/2019г. по описа на СРС, 175 св изпълнителен лист от 21.01.2020г., при ЧСИ У..Д. е образувано изп.дело № 463/2020г. с взискател „Макроадванс“ АД и длъжник Х. Т.. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложен препис на изпълнителния лист, е връчена на длъжника Х. Т. лично, на 27.08.2020г. на известния по заповедното дело настоящ и постоянен адрес. Липсват действия по погасяване на задължението по изпълнителния лист. С молба от 24.09.2025г. длъжникът Т. е посочила на ЧСИ адрес за призоваване чрез упълномощен процесуален представител.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.423 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай, длъжникът Т. се позовава на хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно.

За да се разгледа възражението почл.423 от ГПК, необходима процесуална предпоставка е то да бъде подадено в едномесечния срок, посочен в чл.423 ал.1 от ГПК, който срок по своя характер е преклузивен. При позоваване на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, имащи отношение към допустимостта на възражението, от тези по връчването й, касаещи неговата основателност.

Началото на срока в чл.423 ал.1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта, за да може да се възползва от правото си да възрази по настоящия ред. При твърдения на молителя относно момента на узнаване на заповедта, съдът е длъжен да провери и извърши преценка относно спазване на срока за депозиране на възражението, както от изявленията на длъжника, така и от данните по делото. Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдяния начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора /Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК/.

2

В съдебната практика се приема, че фактическото узнаване на заповедта от длъжника съвпада с връчването на покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, в която е възпроизведено нейното съдържание, когато тя е връчена лично на него /така в Определение № 984 от 9.04.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 740/2025 г., Определение № 739 от 11.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 637/2010 г., I т. о., ТК/.

В конкретния случай длъжникът Х. Т. е получила лично поканата за доброволно изпълнение, в която е преповторено съдържанието на заповедта за изпълнение, като е описано вземането с предмет и страни, посочена е заповедта за изпълнение и номера на гражданското дело, по което тя и изпълнителния лист са издадени. Длъжникът трябва да узнае това съдържание, за да може да прецени дали да възрази, или да признае вземането.

След като е получила на 27.08.2020г. покана за доброволно изпълнение, съдържаща нужното описание на вземането, следва да се приеме, че длъжникът Т. е узнала за заповедта и от този момент за нея е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423 ал.1 от ГПК. Следователно, този срок е изтекъл към момента на подаване на възражението на 11.09.2025г. Като просрочено същото следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство да се прекрати.

За пълнота следва да се посочи, че възражението за погасяване на вземането по давност не може да бъде разглеждано в производство по чл.423 от ГПК. Ако длъжникът по изпълнението твърди изтекла давност, то тези претенции следва да бъдат заявени в отделно исково производство по реда на чл.439 от ГПК, чрез оспорване на вземането поради настъпили нови правопогасяващи факти.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА без разглеждане възражение по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, подадено от Х. Х. Т., ЕГН ********** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.03.2019г., издадена в полза на „Макроадванс“ АД , ЕИК 201127485, по ч.гр.д.№ 10366/2019, СРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3