Решение № 15893 от 04.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37770/2021
- Вид
- Решение № 15893
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 344, т. 1, т. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, т. 1, т. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, т. 1, т. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 15893 гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110137770 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2, т. 3 КТ.
Ищецът, че между него и ответника е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, в рамките на който ищецът е изпълнявал длъжността специалист „технически контрол на аварийната дейност“, като впоследствие трудовият му договор с ответника е изменен с допълнително споразумение от 01.02.2021 г., въз основа на което е започнал да изпълнява длъжността на инспектор „Контрол и управление на водопроводната мрежа“.
Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било прекратено незаконосъобразно със Заповед № 00815/29.04.2021 г., тъй като в обективната действителност не се е реализирало уволнителното основание, посочено в нея, като моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението за незаконно и ищецът бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението.
Заявява, че в негова полза е възникнало и вземане за обезщетение за времето, през което е останала без работа, равняващо се по размер на този, посочен в исковата молба.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва изцяло предявените искове, излагайки подробни съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно страните обстоятелството, че е съществувало трудово правоотношение 1 въз основа на трудов договор, сключен през 2013 г. , по което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността специалист „технически контрол на аварийната дейност“, като впоследствие трудовият му договор с ответника е изменен с допълнително споразумение от 01.02.2021 г., въз основа на което е започнал да изпълнява длъжността на инспектор „Контрол и управление на водопроводната мрежа“ с уговорена клауза за срок на изпитване, в полза на работодателя.
Със заповед № 00815/29.04.2021 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
При преценката за законосъобразност на процесното уволнителна заповед следва да се отбележи, че клауза, предвиждаща срок за изпитване, може да се сключва по изключение - при вече съществуващо трудово правоотношение - когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Съгласно утвърдената съдебна практика, обективирана в решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о. и решение № 498/2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността - има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието.
В случая при преценката за идентичност на трудовите задължения за длъжност " специалист „технически контрол на аварийната дейност“" и длъжността „инспектор „Контрол и управление на водопроводната мрежа“. , отчитайки различията в организацията и начина на планиране и отчетност на дейностите, включени в предметния обхват на двете длъжности, съдът приема, че съществува същностно различие в предмета на основната трудова функция на двете длъжности.
От сравнителния анализ на двете длъжности характеристики се установява, че трудовите функции, включени в предметния обхват на длъжността инспектор „технически контрол на аварийната дейност“ са такива, свързани единствено с последващ контрол на аварийната дейност на дружеството, която се осъществява от външни подизпълнители, а новата длъжност на инспектор „Контрол и управление на водопроводната мрежа“ е насочена към координация между клиентите на ответното дружество и отговорните за съответния казус служители на дружеството, като в нея нито една от изброените трудови функции не предвижда контрол на дейността по отстраняване на аварии по водопроводната мрежа.
Докато по дейността специалист „технически контрол“ ищецът е извършвал проверка на работата на фирмите-подизпълнители, които осъществяват поддръжка и ремонт на водопроводната и канализационната мрежа, то по дейността инспектор 2
„Управление на водопроводната мрежа“ на ищеца ищецът следва да извършва проверки и проследяване по сигнали от клиенти и да препоръчва дейности за отстраняване на проблеми по водопроводната и канализационната мрежа.
От изложеното е видно, че новата дейност изисква допълнителни организационни дейности от страна на ищеца – по проверка и проследяване по сигнали от клиенти и отправяне на препоръки за извършване на дейности за отстраняване на проблеми по водопроводната и канализационната мрежа, като такива умения до момента на сключване на процесното допълнително споразумение работодателят не е имал възможност да провери дали съществуват у ищеца - обстоятелство, което е релевантно при преценката за законосъобразност на процесното уволнение, доколкото н яма да е налице хипотезата на чл.
70, ал. 1 КТ в случаи на съществуващо трудово правотоношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата - напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност / в този смисъл Решение № 160 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о., ГК/.
Макар и сходни по тяхната техническа специфика, дейностите по контрол на планирани текущи ремонти и тези по контрол на работата по отстраняване на аварии по водопроводната мрежа , се различават съществено по начина на тяхната организираност и планируемост, а и по тяхната насоченост –както е посочило вещото лице, притежаващо специални знания в областта на ВиК инженерството – „трудовите функции н заеманите от ищеца длъжности са свързани със сходни по характер инженерни дейности, но по регулаторни изисквания са насочени в различни сфери на експлоатационната поддръжка на водоснабдителните системи – съответно към дейности за отстраняване на възникнали аварии и към дейности експлоатационната поддръжка на мрежата.
Отделно от това, както се посочи по-горе различия съществуват и в начина на тяхното отчитане – както изясни вещото лице, притежаващо специални знания в областта на ВиК инженерството в процедурата по изслушването му „При отчитането на дейността на ВиК дружествата, конкретно в това число и на „С. В.“ АД, има отчетности по отношение на текущи ремонти и капиталово строителство и по отношение на аварийни ремонти. Това е задължително изискване на КЕВР, да бъдат разделени тези дейности и основаната цел за да бъдат разделени, това е защото финансовата отчетност – счетоводната отчетност, в това число направените разходи, текущи разходи се отчитат по един начин, а тези, които са за аварийни ремонти се отчитат по друг начин.“.
С оглед изложеното съдът приема, че по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на ищеца, като в полза на работодателя е възникнало потестативното право да прекрати трудовото правоотношение, възникнало с ищеца на посоченото в уволнителната заповед основание, поради което предявените иск по чл. 344, т. 1 КТ и тези, обусловени от неговия изход – по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изложеното
3
Относно разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г. Д. С., ЕГН **********, гр. С., ул. К. Б. I № 96, ап. 3, срещу С. В. АД, ЕИК ЕИК, за постановяване на решение, с което да бъде отменено и признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено въз основа на Заповед № 00815/29.04.2021 г., за възстановяване на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението на инспектор „Контрол и управление на водопроводната мрежа“ и за заплащане на обезщетение поради уволнението в размер на 2630 лв.
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН ********** да заплати на С. В. АД, ЕИК ЕИК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4