Определение № 358 от 12.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500129 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба на М. В. И. – ищец по гр.д.

№4304/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд срещу определение № 74 от 08.01.2026 г. по същото дело, с което е уважена молбата на „СТИК КРЕДИТ“АД-гр. Шумен по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1639 от 30.10.2025 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят счита, че не е нужно да доказва, че е материално затруднено лице и че преценката дали да окаже безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е на самия адвокат въз основа на договарянето с клиента.

Намира още, че вътрешните отношения между адвокат и клиент не подлежат на контрол от съда, който присъжда възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Достатъчно е да е налице съответен договор за оказване на безплатна правна помощ.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

„СТИК КРЕДИТ“АД-гр. Шумен е депозирало писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че при наличие на възражение, че ищецът не е материално затруднено лице и на доказателства в негова подкрепа – справка от ТД на НАП, съдът е длъжен да преразгледа произнасянето си по чл.38, ал.2 от ЗА и да прецени дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, респ. за присъждане на възнаграждение.

1

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, защото:

С разпореждане №9435 от 11.07.2025 г. по гр.д. № 4304/2025 г.

Плевенски Районен съд е ОСВОБОДИЛ на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищеца М. В. И. от заплащане на такси и разноски в производството.

Ищецът е представил по делото договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г., с който адв. М. В. М. е поел да осъществява процесуално представителство по дело във вр. с процесния договор за кредит, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В отговора ответникът не е възразил за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Такова възражение не е направено и в хода на производството до приключване на съдебното дирене.

С решение № 1639 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 4304/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ПРОГЛАСИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между „СТИККРЕДИТ“ АД гр. Шумен, ЕИК 202557159, като кредитор, и М. В. И. от гр.

Плевен, ЕГН **********, като потребител, договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/ *** г.

ОСЪДИЛ „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на М. В. И. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 96, 97 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10. 07. 2025 год./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИЛ „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***, представлявано от С.Н.Т., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 80 лв.

2

ОСЪДИЛ „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на адв. М. В. М. от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с личен номер **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 480, 00 лв. с ДДС, като за разликата до претендираните 960, 00 лв. с ДДС е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Едва в подадената молба по чл.248 от ГПК „СТИК- КРЕДИТ“ АД твърди, че М. В. И. не е материално затруднено лице и представя справка на НАП за изплатени доходи през периода 2022 г. – 2024 г., според която ищецът е получил нетрудови доходи в размер на общо 1 326 716.10 лв. Моли да бъде преразгледано произнасянето по чл.38, ал.2 от ЗА и се позовава на съдебна практика.

По въпроса дали има ли съдът право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се страни и не подлежат на проверка от съда има противоречива практика.

Настоящият съдебен състав на Плевенски Окръжен съд споделя тази, според която конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и съдът няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ. Провеждането на нарочно доказване на наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ би довело до ненужно затрудняване на основното производство по делото.

В случая Плевенски Районен съд е постановил обжалваното определение, не само намесвайки се във вътрешните отношения между клиент и адвокат, а и напълно игнорирайки ги, като въз основа на представената справка от НАП е приел за доказано, че липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Според въззивната инстанция, дори и обективно да липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, това не обосновава извод, че договора за правна защита и съдействие е нищожен и въз основа на него не се дължи присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА. За да е нищожен такъв 3 договор, трябва и двете страни по него да са знаели и да са се съгласили с липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а това няма как да се приеме в случая на база представената справка от НАП и би оставило неоснователно адвоката без каквото и да било възнаграждение.

Достатъчна гаранция за липсата на злоупотреба е това, че адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от се присъжда само при уважаване на претенцията на ползващата се от безплатната правна помощ страна и че размера на това възнаграждение се определя от съда.

В заключение – обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК, подадена от „СТИК- КРЕДИТ“ АД.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 74 от 08.01.2026 г. по гр.д. №4304/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №37292/24.11.2025 г., подадена от „СТИК КРЕДИТ“АД-гр. Шумен за изменение на основание чл.248 от ГПК на постановеното по гр.д. №4304/2025 г. по описа на Плевенски Районен съд решение № 1639 от 30.10.2025 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4