Решение № 159 от 10.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно търговско дело № 20233001000124 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Прието е за разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК въззивна жалба, подадена от името на „Електроразпределение СЕВЕР“ АД ЕИК 103533691 срещу решение № 592/23.12.2022 по ТД567/2021г. по описа на ОС – Варна (електронно дело 20213100900567), с което е уважен иска на

„АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК 103132232 за заплащане на сумата 59 821.15 лева, претендирана като недължимо заплатена разлика между начислена в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за ползване на ел. енергия от присъединени чрез собствено преносно съоръжение обекти База за угояване на водоплаващи птици (аб. № 1699002) и Помпена станция (аб. № 1699003), находящи се в с.Любен Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021г. до окончателното плащане, както и са били разпределени съдебно-деловодните разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение № 169/06.03.2023г., и докладвани наред с оплакванията по обжалвания в цялост първоинстанционен акт.

Въззивното дружество „Електроразпределение СЕВЕР“ АД, чрез пълномощника адв. Б., излага оплаквания за погрешна преценка на фактите и необоснованост на преюдициалните изводи на съда по твърдяното притежание на електроснабдителното съоръжение от ищеца, довело и до 1 неправилно прилагане на Закона за електростопанството от 1948г. и следващия от 1975г., както и неправилно установеното от първата инстанция придобиване чрез преобразуване на държавно предприятие по реда на чл. 17 а от ЗППДОП. Счита, че поради погрешно отричане на собствеността на оператора върху съоръженията, неправилно е отречено и основанието за начислените цени за ползването им като част от разпределителна мрежа за преобразуване на напрежение на енергията, доставена до обектите на ищеца.

Отделно въззивникът се оплаква и за неправилен извод за определяне на мястото на измерване по приложени от съда нормативни изисквания на ПИКЕЕ, които не само не са били издирени точно като действаща уредба, но и не могат да се прилагат към фактически заварени отношения спрямо вече присъединени потребители, поне докато не е извършена промяна по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване.

В пледоарията си по същество освен тези доводи пълномощникът на въззивника оспорва и преклудиращото действие на решение по друго дело между същите страни по отношение на неразгледани от съда възражения.

Като счита, че именно такива са доводите за изключване на приложените от съда ПИКЕЕ от 2013г., претендира за отхвърляне на неоснователната претенция и съответна отмяна на осъдителния диспозитив на първата инстанция.

Въззиваемата страна АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД, чрез адв. М., излага доводи за неоснователност на оплакванията, като сочи, че всички възражения на разпределителното дружество по собствеността на съоръжението са били вече разрешени в предходен спор на същото основание, а нови факти по този преюдициален въпрос не са посочени.

Евентуално поддържа и доводите си по приложение на законите, действали от момента на изграждането на вътрешноведомствена електро-уредба, проектирана и ползвана от единствен потребител – праводател на ищеца, актувана като частна държавна собственост, предоставена на предприятието и преминала в дружеството при преобразуването му. Възразява по оплакванията относно обратното действие на приложените от съда ПИКЕЕ, като сочи че такива възражения не са били заявени от ответника в първа инстанция. Евентуално излага насрещни доводи за прилагане на актуална нормативна регулация на отношенията, независимо от момента, в който е приключил монтажа на съответната електрическа уредба, като се позовава на установена съдебна практика по прилагане на действаща към момента на процесния период на доставката Наредба № 6(съдържаща императивни условия за регулирана в обществен интерес дейност на лицензирани доставчици на енергийни услуги) и последна неотменена редакция на ПИКЕЕ от 2007г. със съдържание идентично с това, приложено от първоинстанционния съд.

Допълнително в пледоария по съществото на спора пълномощникът на въззиваемата страна акцентира върху разликата между място на присъединявана и място на измерване, като обосновава липсата на мрежова услуга поради липса на разпределително съоръжение, различно от това, притежавано от самия присъединен чрез него потребител. С доводи за липса на основание за събиране на цена за такава услуга, моли за потвърждаване на решението на първата инстанция за присъждане на сумата, събрана като 2 компонент от общо фактурирана стойност на мрежови услуги.

Насрещните страни са заявили претенции за определяне на разноски за настояща инстанция, обявени в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л. 35 и 39).

За да се произнесе по оплакванията на страните, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на предявения иск за връщане на събрана без основание част от цена за комплекс от предоставени мрежови услуги, съответна на разлика над стойности на нормативно фиксирана цена за обем преносна услуга, представена на клиент на разпределително предприятие, ползващ собствено съоръжение за трансформиране на енергията от средно към ниско напрежение. Съответно на твърденията на страните въззивният съд намира, че квалификацията на спорното право по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД изисква в рамките на предмета на спора да се разреши и въпроса за наличие или липса на основанието, повод на имущественото разместване на спорния елемент, формирал цена за предоставена услуга на регулирания пазар на електроразпределителни услуги. При предявяване на иска си ищецът се е позовал на друг съдебен процес, воден между същите страни за същия правен въпрос. След приключването на т.д. 47/2020г. на ОС- Варна не съществува пречка за разглеждане и на настоящото дело по смисъла на т.1 от ТРОСГТК 1/2017 на ВКС. Обжалваният акт е допустим.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място, пред апелативния съд не е очертан спор по съдържанието на правоотношението, по повод на което е била заплатена спорната част от цена за договорена между насрещните страни услуга. Както ищецът, така и ответникът са основали доводите си на безспорния факт на присъединяване към електро-разпределителна мрежа, обслужвана от въззивника на производствен обект на въззиваемия, представляващ база за угояване на водоплаващи птици и помпена станция в с. Л. Каравелово за закупуване на нужната му ел. енергия, отчитана като доставена на абоната с № 1699002 и № 1699003 и ползвана от него на ниско напрежение. Няма спор, че това присъединяване е осъществено още при строителството на възлова станция „Любен Каравелово“, изградена за преобразуване на енергия от средно към ниско напрежение, както и че техническия начин на свързване на електрическите съоръжения не е променян от първоначалното въвеждане в експлоатация на производствения обект, независимо от промените в собствеността на производствения комплекс и обслужващите го електрически съоръжения и промените в ползването на сградите за конкретно животновъдно производство. Няма спор, че за целия период на процесната доставка от м. януари 2018г. до края на декември 2019г. клиентът е получавал доставка на електрическа енергия, която е измервана на ниво ниско 3 напрежение и потребените количества са остойностявани като обеми и на получени мрежови услуги и заплащани от клиента ежемесечно по фактурирани от лицензирания оператор на мрежи в региона нормирани цени, включващи и компонент „пренос ниско напрежение“.

Извън тези факти, пред въззивният съд е пренесен спорът по установените обстоятелства по придобиването на собствеността на разпределителното съоръжение и начина на ползването му за трансформиране на енергията, доставена до електроснабдения обект на клиента.

Същите въпроси са били разрешени в предходния процес по т.д.

47/2020г. на ОС- Варна, по повод отричане на основанието за включване в сборната цена на мрежови услуги, ползвани за същия обект в период до края на 2017г. Въззивният съд съобразява, че сила на присъдено нещо между страните по разрешен от съда правен спор се формира по спорен предмет, който включва правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Тъй като вземането на платеца при неоснователното обогатяване в хипотеза на начална липса на основание за една имуществена транзакция(чл.

55 ал.1 пр.1 ЗЗД), възниква само ако получателя на плащането не е установи допълнително заявено с възражение друго материално правоотношение и съответно свое възникнало субективно материално право, то в обективни предели на установените вече между страните юридическите факти са и всички доводи на ответника – разпределително предприятие, от които биха произтекли правата му да получи цена за трансформирането на напрежение и пренасянето му от оперирана от него разпределителна мрежа на средно напрежение към захранен с ниско напрежение обект на ползвателя на услугите. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение, като задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация (арг. от мотивите към т.4 от ТРОСГТК 3/2016).

Стабилното отричане на основанието, посочено от ответника, осъден с кондикционен иск категорично се включва в обективните предели на силата на присъдено нещо между тези страни, респективно и всички пораждащи това основание факти са установени по задължителен за тези страни начин и при новия спор не могат да бъдат установявани по различен начин, ако не се твърдят нововъзникнали фактически състави като нови основания за получената престация. Това произтича от задължението както на страните, така и на съда да се съобрази с вече отреченото като липсващо основание на ответника, разгледано в приключилия спор( чл. 297 ГПК).

В конкретния случай, всички факти и доводи на въззивника за договорена и извършена от него услуга се свързват със собствеността върху трансформаторната уредба на възловата станция, чрез която производственият обект е свързан с общата разпределителна мрежа. Именно този въпрос е бил основен и за предходното дело и е намерил категорично разрешение, като са били установени фактите на изграждането на трафопоста 4 през 1974г. като ведомствено съоръжение, предназначено да обслужва единствен производствен обект „Телеугоително стопанство“; това съоръжение, не е било част от общата мрежа към 1999г., тъй като е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразувано в търговско дружество, като е представлявало негов актив и не е служило и за захранване на други потребители на ел. енергия(вкл. ФЗ „Васил Коларов“). Въз основа на тази факти( които не могат да се установяват отново по различен начин) са били отречени изрично възражения на въззивника, тогава ответник, срещу правото на собственост на въззиваемия върху трансформаторното съоръжение като съвкупност от изградена постройка и принадлежащи към нея електросъоръжения. Установено е, че липсва изключителна държавна собственост върху този електроснабдителен обект през 1993г., поради валидното му предоставяне на държавното предприятие, което го е изградило по стопански начин за собствени нужди още при действието на Закона за електростопанството от 1948г., неприложимост на допълнителните ограничения по чл. 2 ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975г. и пар. 4 ал.11 от ПЗР на Закона за енергетиката поради липса на ползване и от друго предприятие към момента на приватизирането на електроснабдителните мрежи. Наред с това е установен и изцяло завършен фактически състав на придобиване на този електроснабдителен обект като част от предоставен актив на преобразувано държавно предприятие по чл.17 а ЗППДОП(отм.). Затова и оплакването на въззивника за пропуснато обсъждане на тази факти и за неприложени правни последици (изложени подробно в част първа от въззивната жалба), извлечени от тези законови норми е неоснователно. Както обстоятелствата, така и правните им последици според приложимото право и то в съответствие с тълкуването им, наложено в задължителна и установена съдебна практика (според мотивите на касационния състав, който не е допуснал касационен контрол по същество на потвърдително въззивно решение), вече са установени в предходния процес и затова подлежат на зачитане без да могат да се пререшават.