Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 13.06.2022, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 1047/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
13.06.2022
В сила
14.11.2022
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Троян, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Ваня Т. Маринова като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340101047 по описа за 2021 година

„Бурж ентернешънъл“ ЕООД - гр. София, представител Б.Е. е предявило срещу „Екофер“ ЕООД - гр. Априлци, установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 6 099 лева - незаплатен наем за периода 15.11.2017 г. – 31.12.2020 г. Ищцовото дружество излага, че по силата на договор за наем е отдало на ответника собствен недвижим имот, находящ се в гр. Априлци, като същия е заплащал частично уговорения наем и то през големи интервали от време.

В подкрепа на твърденията си ищеца е ангажирал писмени и гласни доказателства, в с. з. не се явява представител. Представени са писмени бележки по същество от пълномощника на ищеца – адв. Р.К. от ЛАК.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответното дружество е връчено копие от ИМ и доказателствата. В законовия срок е представен писмен отговор, с който се оспорва така предявения иск. В с. з. за ответника се явява неговия пълномощник адв. Е.Ц., който счита, че са налице условията на чл. 238 ал. 2 от ГПК и моли съда да постанови неприсъствено решение, като изцяло отхвърли така предявения иск.

От приетите доказателства по делото: ч. гр. дело № 771 от 2021 г. на ТРС, Договор за наем от 15.11.2017 г. , Договор за наем от 01.03.2019 г . и 37 броя фактури, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По силата на сключен между старните по делото договор за наем 15.11.2017 г., „Бурж интернешънъл“ ЕООД е отдало на „Екофер“ ЕООД собствен имот, находящ се в гр. Априлци, област Ловеч, пл. „Априлско въстание“ № 2, представляващ сграда за обществено хранене, с идентификатор *** по КККР на гр. Априлци.

Между страните бил сключен и последващ договор за наем от 01.03.2019 г. за отдаване на процесния имот.

1

Установява се, че уговорената наемна цена е в размер на 408 лева с ДДС, вносима по банковата сметка на наемодателя до 5-то число на всеки месец.

Не се оспорва, че ползването на процесния имот от страна на „Екофер" ЕООД е продължило без прекъсване от датата на първия сключен договор 15.11.2017 г. до края на 2020 г., когато ответникът е изнесъл последните си вещи от обекта.

Ищцовото дружество е представило и всички фактури, които са издавани за заплащане на наема и консумативите. Като се твърди, че не са отразявани правилно периодите за заплатените наеми.

В определението си по реда на чл. 140 от ГПК, в което съда е докладвал делото, изрично е дал указание на ищеца да ангажира доказателства – съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице да извърши проверка на счетоводните документи и да установи размера на претндираното вземане. Самият ищец твърди, че ответното дружество не е заплащало редовно наема, заплащал е част от договорената цена през големи интервали от време.

Указанията на съда не са изпълнени от ищеца.

„Бурж интрнешънъл“ ЕООД подробно е описало извършените заплащания по фактури. Както беше отбелязано и горе, ищеца твръди, че неправилно са записвани периодите на заплатения наем и консумативи.

С исковата молба се претендира установяване на вземане в размер на 6 099 лева, представляващо задължение за заплащане на наем за периода 15.11.2017 г. – 31.12.2020 г. С допълнителното становище ищеца е уточнил следното: На 23.12.2017 г. „Екофер" ЕООД е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 612 лева, което покрива периода от 15.11.2017 г. до 31.12.2017 г. (204 лева за половин месец плюс още 408 лева за един месец) и в платежното нареждане е посочено, че това е наем за ноември и декември 2017 г. На 19.02.2018 г. „Екофер" ЕООД е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 612 лева, като в платежното нареждане е посочено, че това е наем за януари и февруари 2018 г., което е наем от 1 януари 2018 г. до 15 февруари 2018 г. (408 лева за един месец плюс още 204 лева за половин месец) На 21.03.2018 г. са преведени 408 лева, което е наем за един месец от 15 февруари до 15 март 2018 г. В платежното е посочено, че това е наем за март 2018 г. На 16.09.2018 г. ответника е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 816 лева, което покрива наема за периода от 15 март до 15 май 2018 г., а в платежното е неправилно е посочено, че това е наем за май и юни 2018 г. На 31.12.2018 г. е преведена по банковата сметка на ищеца сумата от 816 лева, което покрива периода от 15 май до 15 юли 2018 г. В платежното нареждане неправилно е посочено, че това е наем за юли и август 2018 г. На 15.11.2018 г. е изтекъл едногодишният срок на договора за наем, като други плащания през 2018 г. не са направени и следователно е платен наем до 15 юли 2018 г., като остава неплатен наем за 4 месеца. Ищцовото дружество твърди, че ответника не е освободил наетите помещения, като е обещавало, че ще изплати дължимите суми при подписване на нов договор. 2 На 01.03.2019 г. между страните е подписан нов едногодишен договор, като на 18.02.2019 г.

„Екофер" ЕООД е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 1224 лева, което покрива периода от 15 юли до 15 октомври 2018 г., а в платежното нареждане неправилно е посочено, че това е наем за септември, октомври и ноември 2018 г. Дружеството – ищец твърди, че плащане за последния месец 2 от договора, сключен на 15.11.2017 г., не е направено. На 18.06.2019 г. ответника е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 816 лева - наем за два месеца, като в платежното нареждане вече не се сочат месеците, за които се плаща. На 04.11.2019 г. „Екофер" ЕООД е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 816 лева - наем за два месеца, като в платежното нареждане не се сочат месеците, за които е направен преводът, а само е записано, че се плаща наем за два месеца. Твърди се, че до края на срока на втория договор, ответника е ползвал имота общо 27 месеца и половина (от 15 ноември 2017 г. до 1 март 2020 г.), при платен наем за 17 месеца. Повече плащания на наема не са направени, като се излага че ответното дружество е продължило да ползва имота и след изтичане на срока на втория договор за наем и е предало ключа през 2021 г.

Процесното вземане е било предмет на заповедно производство по ч. гр. дело № 771/2021 г., по коте съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът е подал възражение, че не дължи процесната сума, поради което на основание чл. 415 от ГПК съда е указал на кредитора да предяви установителен иск за доказване на съществуване на претендираното си вземане.

С оглед на възприетата фактическа обстановка:

Съда счита, че макар и да са налице формално условията на чл. 238 ал. 2 от ГПК, следва да мотивира решението си.

Предмет на настоящето производство са облигационни отношения между страните, произхождащи от договор за наем. В тежест на ищеца беше да установи в процеса, че ответното дружество е неизправна страна по процесния договор, като не спазва своите задължения да заплаща уговорения наем в срок и пълен размер.

С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че така предявения установителен иск относно претенцията за незаплатения наем за процесния период, се явява неоснователен и недоказан.

Не се установи в процеса какви плащания на наем са извършвани от страна на ответника, за кои периоди, и най-вече не се установи размера на претендираното вземане.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето исково производство в размер на 600 лева.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения по реда на чл.

422 от ГПК от „БУРЖ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 200651194, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М.

Димитров“ № 54, вх. А, ап. 21, представлявано от Б.А.Е. - управител против „ЕКОФЕР“ ЕООД, ЕИК 110518729, със седалище и адрес на управление гр.

Априлци, област Ловешка, кв. Острец, представлявано от Дарин Кръстев Геневски иск за признаване съществуване на вземане за сумата 6099,00 – шест хиляди и деветдесет и девет лева, представляваща незаплатена наемна цена на отдаден под наем имот, находящ се в гр. Априлци, 3

ОСЪЖДА „БУРЖ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 200651194, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М.

Димитров“ № 54, вх. А, ап. 21, представлявано от Б.А.Е. - управител да заплати на „ЕКОФЕР“ ЕООД, ЕИК 110518729, със седалище и адрес на управление гр. Априлци, област Ловешка, кв. Острец, представлявано от Дарин Кръстев Геневски сумата 600,00 – шестстотин лева, сторени съдебноделоводни разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4