Решение № 3698 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20231110207149 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. Г. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 8152/26.04.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено наказание "глоба" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.

Жалбоподателят счита, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като подробни съображения за това са изложени в подадената жалба, както и се навеждат доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган

– НАЧАЛНИК ОТДЕЛ

„КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА” КЪМ ДИРЕКЦИЯ

1

„АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ” ПРИ АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. ГН, който пледира за потвърждаване на НП по съображенията, посочени в изготвения отговор, представен по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание в качеството на свидетел е разпитан Б. К. П., който е съставил АУАН, въз основа, на който е издадено процесното НП.

Същият поддържа фактическата обстановка, посочена в издадения от същата АУАН, както и описва какви действия са предприели след спиране на процесното МПС с 4 оси. За така констатираното нарушение е съставил АУАН, който е предявил и връчил на водача, като няма спомен дали са постъпвали възражения от страна на последния.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Атакуваното НП е издадено против В. Г. С. за това, че на 28.03.2023 г. в 15.50 часа, на път Н-18, км. 17+500, в посока Чепинци - Нови Искър, управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси марка ****, с peг. № *********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18/ (5 м), е констатирано следното:

1. При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.950 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 8.950 т;

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

2

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С горепосочените деяния е извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За извършеното от жалбоподателя В. Г. С. ЕАД бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства, а именно - жалба от В. Г.

С. с наш вх. номер 94-00-8220 от 11.05.2023 г.; Наказателно постановление № 8152 от 26.04.2023 г., заедно с обратна разписка; АУАН № 9503/28.03.2023 г., заедно с придружаващите го документи - Протокол от измерване № 0000027/28.03.2023 г., разписка за връчен АУАН, копия на свидетелство за регистрация на МПС - Част II, пътен лист, трудов договор, експедиционна бележка; Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ;

Пълномощно № П-378/14.12.2022 г. , както и от гласните такива – разпита на свидетеля Б. К. П., който е съставил АУАН. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. В съдебната фаза от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да са в подкрепа на неговите твърдения, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото се е реализирала по описания по-горе начин. Съдът не кредитира подаденото от жалбоподателя възражение срещу съставения му АУАН, доколкото същото не е подкрепено с доказателства, които да оборят установената погоре фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се 3 явява процесуално допустима. Разгледана неоснователна по следните съображения: по същество жалбата е

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказващият орган е приел, че с гореописаното жалбоподателят е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 0009503/28.03.2023 г., съставен от инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“, като на жалбоподателя е наложена "глоба" от 2 500 /две хиляди и петстотин/лв. на основание ч чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.

5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за 4 реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН ) и съответно - в НП (чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН). Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено лице, а НП е издадено от орган с делегирани правомощия.

В законоустановения срок не са направени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след проверка акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, АНО е преценил събраните доказателства, тежестта на нарушението и наличието на подбуди за извършването му, с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН.

Установено е, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото е следвало да бъде приведено в съответните норми, поради което АНО правилно е счел, че жалбоподателят виновно е извършил нарушението, описано в АУАН, в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, АНО е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина, като е преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност, с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., жалбоподателят, в качеството му на физическо лице по смисъла 5 на чл. 53, ал. 1 от Закона за административнонаказателна отговорност. пътищата, е субект на

Извършвайки превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, жалбоподателят е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Не е установено и наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса, не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Към момента на проверката е установено, че жалбоподателят В. Г. С. е извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“В“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл.