Решение № 10556 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10556 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110166627 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. Д., която е предявила против *********, с ЕИК: ****** /с промяна на правноорганизационната форма от ******** с ЕИК:

******/ отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 766,94 евро (с левова равностойност 1500 лева) – главница по договор за кредит от 27.08.2007г., сумата от 237,11 евро (с левова равностойност 463,75 лева) - лихва за забава за периода от 26.12.2009 г. до 02.09.2011 г., сумата от 1360,15 евро (с левова равностойност 2660,22 лева) - законна лихва за периода 03.09.2011 год. до 28.11.2023 год., както и сумата от 71,07 евро (с левова равностойност 139 лева) - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 12.09.2011 г. по ч.гр.д. № 37886/2011 г., по описа на СРС, 118 състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 7685/2011г. по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 838, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че при извършена справка за образувани срещу него изпълнителни дела е установил, че има изп.д. № 7685/2011г. по описа на ЧСИ М.Б., с ******, действащ в района на СГС, въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение от 12.09.2011г. по чгр.д. № 37886/201 г. по описа на СРС, сумата от 1500лв. главница по договор за кредит от 27.08.2007г., сумата от 463.75 лева лихва за забава за периода от 26.12.2009г. до 02.09.2011г. ведно със законната лихва от 03.09.2011r., сумата от 39.28лева разноски по делото и 100 лева юрисконсулстко възнаграждение. Също така твърди, че производството по изпълнителното дело е било образувано по молба от *******, която претендира вземанията си за незаплатени сметки по договор за кредит от 2007 г.

Вторият кредитор е *********, като на дата 22.11.2012 г. чрез договор ******* цедира взимането си на ********* и третият окончателен кредитор е ******. На дата 30.10.2017 г. чрез договор ********* цедира взимането си на ******. Твърди се , че по изп.д. № 7685/2011 год., при ЧСИ — М.Б. са извьршени следните изпълнителни действия, с които се прекъсва давността: На дата 01.11.2011 год. - 36 бр. запорни съобщения до банки; На дата 14.11.2011 г.

- зпорно съобщение до ф-ма ********; На дата 10.01.2013г.- преведена сума от 175 лв. от фма „********, където работи ищцата по делото; На дата 15.01.2014 г. - молба от ********* 1 за конституиране като кредитор; На дата 30.10.2017 г. - молба от ****** за конституиране като кредитор. Твърди се от ищеца, че посочените по - гope действия следва да се възприемат като изпълнителни действия по делото, както и че последните молби не са изпълнителни действия, за периода след 15.01.2014 год. или 30.10.2017 год. Поради което следва да се възприеме, че съгласно Чл. 433. (1) т. 8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две гoдини. Твърди се относно датата, на която се погасява вземането на взискателя, че по въпроса от кога започва да тече погасителната давност при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК е налице задължителна тълкувателна практика на BKC / Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.p.Nч 2/2013 г. на ОСГТК на BKC на РБ/, според която при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, погасителната давност за вземането започва да тече от датата на последното изпълнително действие. Така на практика изп.д. № 7685/2011г. по описа на ЧСИ М.Б. се е прекратило на 30.10.2019г., а самото вземане на 30.10.2022г. /в този смисъл са задължителните разяснения по т. 14 от TP 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на BKC. Това са най късните срокове ако се приеме, че молбата на ****** е последно изпълнително действие. Твърди, че за последно изпълнително действие е на дата 10.01.2013 год. преведена сума 175 лв. от ф-ма ******, или на дата 15.01.2014 год. молба от ********* за конституиране като кредитор. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ******, че С. И. Д. не дължи на ****** главница от 1 500 лв., лихва за забава 463,75 лв. за периода от 26.12.2009 г. до 02.09.2011 г., законна лихва в размер на 2 660,22 лв. за периода 03.09.2011 год. до 28.11.2023 год., 139 лв. разноски по делото по:

ИД № 7685/2011 год., образувано при ЧСИ — М.Б. с ****** при КЧСИ, тъй като вземането е погасено по давност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че не е налице висящо изпълнително производство, като същото е прекратено по право към момента на предявяване на иска. Оспорва наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на иска, поради липса на висящо изпълнително производство. Позовава се на задължителна съдебна практика, излага подробни съображения. Признава предявената претенция доколкото е изразено становище за дезинтерисиране на кредитодателя по изпълнителния титул. Моли съда да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес, а при евентуалност да се произнесе по същата, като погасена по давност, както и да не възлага разноски на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

По делото е прието копие от изпълнително дело № 7685/2011г. по описа на ЧСИ М.Б., от което се установява, че същото е образувано по молба на взискателя ******** от 01.11.2011г. въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2011г., издаден по ч.гр.дело № 37886/2011г. по описа на СРС, 118 състав.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело при ЧСИ М.Б., е издаден на основание чл. 418 ГПК въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.09.2011г., като с него длъжникът С. И. Д. е осъдена да заплати на ******** сумата от 1500 лева – главница по договор за кредит от 27.08.2007г., ведно със законната лихва от 03.09.2011г. до изплащане на вземането; сумата от 463,75 лева – лихва за забава за периода от 26.12.2009г. до 02.09.2011г.; както и сумата от 139 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по изпълнителното дело, че с Договор за продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012г. първоначално ******** 2

(цедент) е цедирала в полза на ******* процесните вземания към С. И. Д., за които е издаден и процесният изпълнителен лист, като след това с последващ Договор за цесия от 30.10.2017г. ******* е прехвърлил вземанията в полза на ответника по делото ********.

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед за изпълнение на парично задължение, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се легитимира като негов кредитор за вземанията по изпълнителен лист от 12.09.2011 г. по ч.гр.д. № 37886/2011 г., по описа на СРС, 118 състав. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Така предявените искове са допустими. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че след издаването на процесния изпълнителен лист и образуването срещу него на изпълнително дело № 7685/2011г. по описа на ЧСИ М.Б., вземанията на ответника са се погасили по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищеца е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че към датата на предявяване на исковата молба изпълнителното делото при ЧСИ М.Б. е прекратено. Същото се установява и от приетото копие от изпълнителното дело. Установява се, че образуваното изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона, независимо че съдебният изпълнителен не е констатирал това с нарочено постановление, като в тази връзка съдът ще изложи съображения по – долу. На това място е необходимо да се посочи, че интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК съществува, когато е налице изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който той може по всяко време да инициира образуването на изпълнително производство /решение № 50041 от 10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г., т.к., I т.о. на ВКС и решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр.д. № 903/2021г., г.к., III г.о. на ВКС/. При настъпила перемпция - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не се изключва възможността да се пристъпи към принудително изпълнение, тъй като взискателят може да направи искане за нов способ за изпълнение и съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, доколкото дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Именно наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Процесният изпълнителен лист от 12.09.2011г. е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 37886/2011г. по описа на СРС, 118 с-в.

Видно от ПДИ с изх. № 82808/14.11.2011г. препис от заповедта е връчен на длъжника С. И.

Д. чрез нейния работодател (*******) на дата 16.11.2011г., като от този момент е започнал да 3 тече срокът по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение срещу нея, като редакцията на разпоредбата към датата на връчването е предвиждала, че този срок е двуседмичен. Няма данни възражение да е подадено, поради което заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на дата 01.12.2011г. След стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.