Решение № 425 от 17.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500586 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№3291/26.06.2025г. подадена от адв.А. С. У. срещу Постановление от 19.06.2025г. постановено по изп.д.

№25/2024г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик, с което е отказано да се присъдят на процесуалния представител на взискателя на адвокатско възнаграждение.

Твърди се в същото, че обжалваното постановление е неправилно, поради допускане на съществено процесуално нарушение и поради противоречие с материалния закон.

В тази насока се излагат хронологията развила се в изпълнителното производство и подробни съображения даващи основание за визираните твърдения. Искането е, разпореждането за отказ да бъде отменено. и В законния срок е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК: 131001375, представлявано от Т.В., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт М.М.. В него се излагат съображения в насока за неоснователност на подадената жалба.

Искането е да се остави отмени обжалваното постановление, като се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ГПК за 1 представителство на взискателя по изп.дело №25/2024г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при РС- Пазарджик.

Писмени възражения в указания срок не са постъпили от страна на взискателя- Д. А. Б., като такива не са постъпили и от страна на длъжникът по делото- „Бига Сод- Виб“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Б. М. не са постъпили в указания му срок.

Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК/ от страна на ДСИ- Ф.Н.. В него са изведени доводи, че подадената жалба е недопустима, евентуално е неоснователна. Излагат се доводи в тази насока.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:

Изпълнително дело №25/2024г. по описа на СИС при РС- Пазарджик е образувано съгласно Постановление от 29.02.2024г. на ДСИ В.Л., въз основа на Молба вх.№970/28.02.2025г. подадена от Д. А. Б., чрез адв.А. У., с приложен към молбата Изпълнителен лист №7 от 08.01.2024г.

В подадената молба за образуване на делото е заявено искане досъдебния изпълнител да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.10, ал.1 и ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Приложена е към нея и Пълномощно, наименован и като, договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024г.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение с изх.№1991/29.02.2024г. до длъжника „Бига Сод- Виб“ ЕООД, в която е отразено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 42880лв.- главница, 18717,97лв.- лихви и 3860лв.- разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС- Пазарджик в размер на 4420,70лв.

В цитираното по- горе постановление е посочено, че в ПДИ следва да се посочи и адвокатски хонорар, но в последната няма отразяване на такъв.

Видно от Молба №1271/19.03.2024г. е поискано от длъжникът да бъде спряно изпълнението по процесното изпълнително дело, като съответно се вдигнат запорите и възбраните върху имуществото на „Бига Сод- Виб“ ЕООД.

Към тази молба е приложено Определение №1205 от 14.03.2024г., постановено по гр.д.№438/2024г. на ВКС, ІІІг.о. и Платежен документ за сумата от 61597,97лв. от 13.03.2024г.

2

От Постановление от 19.03.2024г. на ДСИ В.Л. се установява, че е спряно производството по изп.д.№25/24г., като същото е влязло в законна сила на 13.04.2025г.

С Молба с вх.№1961/02.04.2025г. подадена от адв.А. У., в качеството му на пълномощник на взискателя Д. А. Б. е поискано възобновяване на спряното изпълнително производство. Към тази молба е приложена Молба до ВКС от 10.03.2025г., която в голяма част е нечетлива.

Видно от Разпореждане от 11.04.2025г. се установява, че е възобновено производството по ИД №25/24г. по описа на СИС при РС- Пазарджик, считано от датата на представяне на настоящата молба с резолюция от ВКС, че с влизане в сила на въззивното решение ефекта на спиране е отпаднал по силата на закона, без да е необходим акт на съда и е разпоредено, молбата за отмяна на обезпечението с поставената резолюция на съдията да се приложи по гр.д.

№148/2020г. на ОС- Пазарджик.

От допълнителна молба с вх.№2335/24.04.2025г. подадена от адв.А. У., в качеството му на пълномощник на Д. А. Б. отново е поискано да му бъде определено възнаграждение за представителство на взискателя, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НМРАВ, съобразно размера на процесното задължение /главница и лихви/

Видно от Молба с вх.№2519/05.09.2025г. подадена от адв.А. У., в качеството му на пълномощник на Д. А. Б. е направено искане да се уважи вече заявеното искане да му се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА- за представителство на взискателя, което осъществява по реда на чл.31, ал.1, т.2 и т.3, пр.3 от ЗА, което възнаграждение да се съобрази с минималния размер на адвокатското възнаграждение за това представителство, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от НМРАВ и чл.10, ал.1, т.2, вр. с чл.7, ал.2 от НМРАВ. Приложен е към тази молба, Договор за процесуално представителство, защита и съдействие.

От Молба с вх.№3181/18.06.2025г. подадена от адв.А. С. У. е видно, че в нея е отразено твърдение до ДСИ, че досега все още не се е произнесъл по двете молби на първия за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, въз основа на осъществено от него безплатно представителство на взискателя по изп.д.№25/2024г. по описа на СИС при РСПазарджик.

3

Моли се да бъде постановено Постановление, с което да му се определи минимално дължимия, съгласно чл.10, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство на взискателя по изп.дело №25/2024г. по описа на СИС при РС- Пазарджик в общ размер от 3365лв.

Видно от Постановление от 19.06.2025г. се установява, че ДСИ Ф.Н. е отказал да присъди на процесуалния представител адв.А. У., адвокатско възнаграждение, в какъвто и да е размер за осъщественото от него процесуално представителство в настоящото производство, тъй като същото има договорен характер, а в договора изрично е записано, че то е безплатно.

При тези данни, окръжният установено следното: съд от правна страна приема за

Жалбата е допустима. Това е така, тъй като въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. В този аспект не следва да се възприема становището изведено от ДСИ за недопустимост на подадената жалба.

По съществото, подадената жалба е основателна.

В конкретният казус, съдебният изпълнител за да постанови своя акт е приел, че производството по делото е образувано по молба от Д. А. Б., чрез пълномощника си адв.У. против „Бига Сод- Виб“ ЕООД и представлява вземане, съгласно Решение №180/06.11.2023г. по в.гр.д.№305/2023г. по описа на АС- Пловдив. Отразено е, че в т.3 от пълномощното е записано, че „всички представителни действия на настоящото упълномощаване ще се извършват от пълномощника безплатно, при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.“.

Прието е, че на 21.05.2025г. по делото е постъпило плащане изцяло на задължението от длъжника. Също така е посочено, че взискателят не е представил, нито с молбата, нито впоследствие банкова сметка, по която да му бъде преведена разпределената сума. След отправено първоначално писмено уведомление за представяне на сметка, получено на 27.05.2025г., такава не е била депозирана. Впоследствие, многократно по устно разпореждане на съдебния изпълнител, деловодството го е приканвало по телефона за 4 предостави сметка за разпределението, което и към настоящия момент нее факт.

Тези изводи наведени от страна на съдебния изпълнител в конкретния казус, въз основа на събраните по делото доказателства не могат да бъдат възприети, като обосновани и законосъобразни. Този извод се определя от следните съображения:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство- задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.79 от ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т.3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр.86 от 27.10.2017г./ и когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Според приетото в т.6 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена като безвъзмездна, на основание чл.38, ал.1, 5 т.3 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, при безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а когато е предоставена в изпълнителното производство- от съдебния изпълнител.

Изпълнението е образувано за събиране на вземане по изпълнителен лист в размер на 42280, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020г. до окончателното изплащане по Решение №180/06.11.2023г. по в.гр.д.

№305/2023г. по описа на АС- Пловдив. В Поканата за доброволно изпълнение с изх.№1991/29.02.2024г. до длъжника „Бига Сод- Виб“ ЕООД е отразено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 42880лв.- главница, 18717,97лв.- лихви и 3860лв.- разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС- Пазарджик в размер на 4420,70лв. или общо задължение по изпълнителното дело към 29.02.2024г. в размер на 66057,27лв.

В случая, съдебният изпълнител няма правно основание да откаже присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, с мотиви, че взискателя не е представил нито с молбата, нито впоследствие банкова сметка, по която да му бъде преведена разпределената сума. Доказателство, че има искане да се представи такова сметка е налицел.43, но няма конкретни указания за срок в което да се извърши същото и от бездействието за това дали ще има негативни последици за получателя на това съобщение. Съответно, че има данни за конкретни устни разпореждания и констатирани разговори с процесуалния представител на взискателя или реално с последния не са налице по делото.

Нещо повече, ДСИ се позовава бланкетно, че представителните действия извършвани от пълномощника е безплатно, но съответно влиза в противоречие, като визира и разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. На практика съдебният изпълнител е бил длъжен да се произнесе по искането за разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и да ги присъди на молителя и в случая това следва да се реализира от негова страна.