Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 253 от 19.01.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 63/2026
Вид
Определение № 253
Подписан
19.01.2026
Състав
Константин Калчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253

Велико Търново, 19.01.2026 г.

Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060700063 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Ц. Д. Д., с адрес гр. Горна Оряховица, ул. „Д-р Петър Берон“ № 16, ет. 3, ап. 7, чрез адв. М. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/07.01.2026 г., издадена от полицай при РУ Велико Търново към ОД на МВР – В. Търново.

В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Молителят сочи, че заповедта била вероятно незаконосъобразна, а последиците от нарушението били отстранени със сключването на застраховка веднага след проверката. Твърди също така, че се налагало да транспортира баба си до лекари и лечебни заведения след претърпяна от нея на 05.01.2026 г. операция по смяна на тазобедрена става.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства констатира следното:

Искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по същество.

С обжалваната заповед на основание чл.171, т.1, б. "з", "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че жалбоподателят Ц. Д. Д. на 07.01.2026 г. е управлявал лек автомобил, собственост на Н. Й. Н., след прекратяване на регистрацията му от 23.12.2025 г. поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК.

Чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 от АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В случая горните условия са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност законодателят въвежда императивно правило за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. Според данните от административния акт е изминал период от едва две седмици между прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - 23.12.2025 г. и датата на управление на автомобила – 07.01.2026 г., и то в период, когато повечето дни са неприсъствени, което в действителност поставя под въпрос наличието на знание у собственика на автомобила, а оттам и у жалбоподателя, за прекратената регистрация на МПС. Макар че последното е въпрос, който касае спора по същество, в тази връзка следва да се посочи, че при служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство законодателят предвижда, че същата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП. В случая жалбоподателят отрича извършването на нарушението поради липсата на субективния елемент, а освен това представя доказателства за отстраняването му още същия ден чрез сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ от собственика на автомобила. Данните от нея се подкрепят при извършената от съда проверка на интернет страницата на Гаранционния фонд. След като са предприети съответните действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона след издаването на ЗППАМ и е отпаднало основанието за прекратяване на регистрацията, то се явяват основателни доводите на жалбоподателя, че целите на ПАМ са постигнати и продължаването ѝ се превръща в санкция, което не е целта на закона. В такъв случай необходимостта от транспортно обслужване във връзка с лечението на възрастната баба на жалбоподателя, претърпяла през същия период операция, представлява застрашен негов интерес, който е противопоставим на защитения с предварителното изпълнение на ЗППАМ обществен интерес.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ е основателно и следва да се уважи.

Водим от горните съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/07.01.2026 г., издадена от полицай при РУ Велико Търново към ОД на МВР – В. Търново, до приключване на производството по делото с влязъл в сила акт.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на жалбоподателя на посочения в жалбата адрес за кореспонденция.

Съдия: