Решение № 152 от 15.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.а

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500347 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Шилев агро“ ЕООД - Пловдив чрез управителя му Б. Ш. против решение № 228/04.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 453/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон поради това, че правото на собственост на процесния колесен трактор е било надлежно прехвърлено, но не е зачетено от окръжния съд, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени потвърденото с него разпределение от 09.12.2024 г. по изп.д. № 234/2021 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив като незаконосъобразно и да върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за изготвяне на ново разпределение на постъпилата сума от продажбата на колесния трактор.

Ответниците по жалбата „Шилев агро Бг“ ООД – Пловдив, „Ди Кей Ем консултинг енд къмплайънс“ ЕООД – София, „Зоодинамики гено България“ 1

ООД – с. Бисер, Хасковска област, Д. П. Ш., действащ в лично качество и като земеделски производител, Б. П. Ш. и Държавата чрез ТД на НАП – Пловдив не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 20218250400234 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив е видно, че то е образувано по молба на „Ти Би Ай банк“ ЕАД – София, чието вземане с договор за цесия от 29.09.2023 г. е прехвърлено на „Ди Кей Ем консултинг енд къмплайънс“ ЕООД – София, против Д. П. Ш. в лично качество и като земеделски производител, „Шилев агро“ ЕООД - Пловдив, „Шилев агро Бг“ ООД – Пловдив и Б. П. Ш. и въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2021 г. по ч.гр.д. № 4843/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, към което впоследствие е присъединено по реда на чл. 456 от ГПК и вземането на същия взискател по изпълнителен лист от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4844/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, също прехвърлено с посочения договор за цесия.

По реда на чл. 456 от ГПК е присъединено и вземането на „Зоодинамики гено България“ ООД – с. Бисер, Хасковска област против длъжника Д. П. Ш. въз основа на удостоверение от 13.05.2021 г., издадено по изп.д. № 20198230400301 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег. № 823 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд.

По реда на чл. 458 от ГПК е присъединена Държавата чрез НАП - ТД Пловдив за публичните вземания от длъжника Д. П. Ш..

За обезпечаване на вземанията на първоначалния взискател е учреден особен залог върху имуществото на длъжника ЗП Д. П. Ш., включващо и „Трактор колесен John Deere 8295R“ с рег. № ....., рама № .... и двигател № ......, което обезпечение по силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля и върху приобретателя на вземанията по договора за цесия.

2

С разпределение от 09.12.2024 г. на ЧСИ Стефан Горчев е разпределена сумата 165 330 лв., представляваща разлика между получената продажна цена от 198 396 лв. с ДДС по проведена публична продан на описания трактор, собственост на длъжника Д. П. Ш. като земеделски производител, и ДДС от 33 066 лв., разпределена, както следва:

1. По чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – вземания за разноски по обезпечаване на принудителното изпълнение:

- 5 923,07 лв. в полза на „Ди Кей Ем консултинг енд къмплайънс“ ЕООД – София, представляващи разноски;

- 1 637,28 лв. в полза на ЧСИ с рег. № 825, представляващи начислени такси, включително по предявяване на разпределението с ДДС;

- 4 859,79 лв. в полза на ЧСИ с рег. № 825, представляващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС от общ размер от 12 553,77 лв.;

2. По чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – вземания, обезпечени със залог или ипотека - 73 148, 87 лв. в полза на „Ди Кей Ем консултинг енд къмплайънс“ ЕООД – София, обезпечено вземане с особен залог;

3. По чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – вземания на държавата, освен тези за глоби – 79 760,99 лв. в полза на ТД на НАП Пловдив, дължими от Д. П. Ш. като част от общо дължима сума от 227 555,40 лв.

Против това разпределение е постъпила жалба от длъжника „Шилев агро“ ЕООД - Пловдив, като в нея се твърди, че то е законосъобразно по отношение на сумите по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, но е незаконосъобразно по отношение на сумата по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител не е съобразил неговото право на собственост на продадената на публичната продан движима вещ, поради което не е следвало да бъде погасявано публичното задължение на Д. Ш. към ТД на НАП Пловдив от 79 760,99 лв., която вещ му е била прехвърлена с писмен договор от 23.12.2018 г., заведена в баланса на дружеството, като единственият привилегирован кредитор е удовлетворен, поради което остатъкът от сумата следвало да му се предаде или да се погасят задължения към негови кредитори, имащи качеството на взискатели по изпълнителното дело, а искането му е съдът да отмени обжалваното разпределение като 3 незаконосъобразно и да върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, за което да му даде задължителни указания.

С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на „Шилев агро“ ЕООД – Пловдив против разпределение от 09.12.2024 г., постановено по изп.д. № 20218250400234 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, предявено на страните с протокол от 10.12.2024 г.

Против това решение е подадена жалба от „Шилев агро“ ЕООД Пловдив, която е предмет на настоящото производство.

Настоящият състав споделя напълно направените в обжалваното решение правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по съразмерност.

В първата част на обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са взискателите по делото, как са удостоверени вземанията им и в какъв размер са те преди извършване на разпределението, в т.ч. по вид – главница, лихва за забава, законна лихва върху главницата, разноски, респ. каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, както и какви са разноските по изпълнението и таксите по ТТРЗЧСИ с техните размери и основание, на което се дължат, включително изпълнителното основание за възникване на вземанията, респ. начина за присъединяване на взискателите, което от своя страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това.

При съобразяване с т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС относно обхвата на служебната проверка настоящият състав намира, че по принцип има правомощия в производството по чл. 463 от ГПК да обсъди въпроса в какъв размер, вид и произход е всяко от вземанията на взискателите, доколкото това ще се отрази на законосъобразността на разпределението, но в случая тези обстоятелства не са спорни между страните.

4

Съдът приема също, че в разпределението са определени правилно кои вземания са привилегировани, те са отнесени към съответната законова разпоредба, като за хирографарни такива не е останала сума за разпределение.

Върху посочените вземания се дължи такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, като смисълът на тази норма е да се заплати изискуемата такса за събиране на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава.

Впрочем тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който не обжалва разпределението в частта му, касаеща вземанията по чл. 136, ал. 1, т.

1 от ЗЗД и чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, а единствено по отношение на това по чл.

136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Основният спорен въпрос по делото е на кого е принадлежало правото на собственост на продадения трактор, респ. може ли от стойността му да се погасяват публични задължения на длъжника Д. Ш..

Към жалбата /л. 12 от делото на окръжния съд/ е приложен договор за покупко-продажба от 23.12.2018 г., по силата на който Д. П. Ш. като земеделски производител е продал на „Шилев агро“ ЕООД – Пловдив гореописания колесен трактор с рег. № ....., ведно с всички принадлежности, за сумата 20 400 лв. с ДДС, като плащането на продажната цена е извършено с прихващане на вземания, дължими от продавача към купувача, обективирано в писмен протокол за прихващане на вземания като част от договора, а купувачът е уведомен за вписания особен залог на движимата вещ в ЦРОЗ.

Безспорно е, че тракторът е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета, като в движението по пътищата се допускат само колесни трактори /§ 6, т. 15 от ДР на ЗДП/, а собствеността върху регистрирани колесни трактори се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните /чл. 144, ал. 2 от ЗДП в редакция към момента на сключване на договора - ДВ бр. 77/2017 г./.

5

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ, като процесният трактор е самоходна техника според дефиницията в § 1, т. 12, б. „а“ от ДР на закона/ и като такава, когато е с мощност на двигателя над 10 kW /какъвто е настоящият случай – вж. отбелязаната такава в б. 16.4. на свидетелство за регистрация/, подлежи на прехвърляне с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

Доколкото не е спазена предвидената в закона форма, договорът за покупко-продажба от 23.12.2018 г. /сключен в обикновена писмена форма/ е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, той не е могъл да има вещнотранслативен ефект за прехвърляне на правото на собственост, не може да се противопостави на третите лица и не може да легитимира жалбоподателя като собственик на движимата вещ.

В допълнение следва да се посочи, че собствениците на самоходната техника, използвана в земеделието, са длъжни да я регистрират в 30-дневен срок от придобиване на собствеността /чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ/, съответно да отразяват всяка последваща промяна на собственика /чл. 11, ал. 5 от ЗРКЗГТ/, каквато в случая не е отразена в свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, касаещо процесния колесен трактор /л. 2804 от изпълнителното дело/, в който като собственик е записан Д. Ш., а не „Шилев агро“ ЕООД - Пловдив.

Предвид гореизложените мотиви съдът приема, че към датата на извършване на публичната продан и към датата на изготвяне на обжалваното разпределение собственик на процесния трактор е бил Д. П. Ш., поради което постъпилата продажна цена на вещта е използвана за погасяване на част от задължението му към Държавата, установено от удостоверение от 22.11.2024 г. на ТД на НАП - Пловдив /л. 6315/, като извършеното разпределение в тази част е законосъобразно.

В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, определил е размерът на вземанията на всички взискатели на длъжника, чиято вещ е продадена, а разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени останалите законови изисквания във връзка с него.