Решение № 466 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110204476 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. Р. И. ЕГН **********, от с. Д., обл. Варна, против НП № 24-0442001790/15.02.2025год. на началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е наказан за нарушение което не е извършил като акцентира на субективна несъставомерност, както и че били допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като в НП не било посочено кое предложение на чл. 140, ал.1 от ЗДП било нарушено. Отделно от това излага становище и за това, че случаят попадал в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените разноски.

В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процес. Представител, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.- А. в които същата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на производството не 1 са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а нарушението било доказано по категоричен начин от доказателствата по делото и не било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на разноски. Алтернативно в случай, че НП бъде отменено и бъдат претендирани разноски от ответната страна, моли същите да бъдат определени в минимален размер предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2024год. вечерта около 21:44ч. въззивникът управлявал л.а.

„Опел Астра“ с рег. № ***. по ул. „Камчия“ в гр. Долни Чифлик, обл. Варна, в посока центъра на града, когато бил спрян за проверка от полицейски екип на ІV РУ в който участвал св. Н.. В хода на проверката св. Н. извършил справка чрез системата за отдалечен достъп и установил, че автомобилът е с прекратена регистрация от 25.09.2024год. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДП.

Снети били писмени обяснения от въззивника, в които той посочил, че е закупил автомобила от М. Т. М. като му е платил в кеш сумата от 3500лв., но не са прехвърлили автомобила през нотариус.

Прието било, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и св. Н. му съставил АУАН № 674921/01.12.2024год. за това, че на управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** собственост на М. Т. М. с ЕГН **** като автомобила е със служебно прекратена регистрация поради нерегистриране на ПС от дата 25.09.2024год.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

На 06.12.2024год. в ІV РУ - ПУ – Долни чифлик била образувана преписка вх.№ 446000-1823/2024год. по която била извършена проверка във връзка със същото деяние с оглед преценка за извършено престъпление по чл.

345, ал.2 от ЗДП. В хода на проверката били снети сведения от М. Т. М. и Н. З.

М., приобщен бил и договор за покупко-продажба на МПС от 24.07.2024год. с предмет л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ***. Преписката била изпратена по компетентност на ВРП.

С постановление от 10.02.2025год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство с оглед извършено престъпление по чл.

345, ал.2 от НК като счел, че липсват доказателства за субективните признаци на престъплението.

На 15.02.2025год., въз основа на акта, началник сектор в ОД МВР-Варна, РУ 04 Варна, издал обжалваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил 2 разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП и му наложил съответните наказания съобразно нормата на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както гласни (показанията на св. Я. Н. – актосъставител), така и писмени (приложените към АНП в това число постановление за отказ да се образува наказателното производство от 10.02.2025год., писмени сведения от М. Р. И. дадени на 01.12.2024год., заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, справки от информационния масив на МВР досежно собствеността и регистрацията на МПС-то описано в НП и справка за нарушитнел, както и служебно изисканите от съда и приобщени в хода на съдебното следствие материали по преписка № 446000-1823/2024 по описа на ПУ Долни чифлик, 04 РУ ОДМВР Варна, Удостоверение от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Варна, писмо от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна и приложените към него справки от АИС „КАТ“ – 2 листа, писмо от началника на ІV РУ при ОД на МВР Варна УРИ 442000-20981/12.12.2025год.), които са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Показанията на св. Н. (актосъставителя) съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи изцяло с приложените към АНП писмени доказателства. Отделно от това в хода на съдебното следствие не бе установено посоченият свидетел да има личностно отношения спрямо въззивника, което да го мотивира (провокира) да му състави АУАН.

Като достоверни съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които не са оспорени от страните по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

3

В същото време обаче констатира, че същите не съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липсват каквито и да било факти свързани със субективната страна на вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочено е само, че управлявания от него чужд автомобил (собственост на лицето М. Т. М.) бил с прекратена регистрация от определена дата без наличие на факти сочещи на това, че въззивникът е бил наясно с този факт – факта на прекратяване на регистрацията точно на тази дата и на това основание.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП, действала към датата на нарушението посочена в НП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая по делото няма спор, че на датата посочена в АУАН въззивникът е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са както показанията св. Н. установяващи факта на управление на конкретното МПС от въззивника на посочената дата и по посочения път, така и приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР, видно от която регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДП.

Съгласно цитираната норма на чл. 143, ал.15 от ЗДП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

При тези безспорно установени факти съдът счете, че от обективна страна въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП. В същото време обаче съдът констатира, че по делото липсват каквито и да било доказателства сочещи на субективна съставомерност. Липсват доказателства сочещи на това, че въззивникът е имал съзнание, че автомобилът който управлява не е регистриран, че е с прекратена 4 регистрация. Напротив всички събрани по делото доказателства сочат на липса на такова съзнание. От приобщения по делото договор за покупкопродажба на МПС, с нотариална заверка на подписите се установява, че автомобила управляван от въззивника е бил закупен на 24.07.2024год. от Н.

Зинелов М. като продавач по договора е М. Т. М. (лицето посочено като собственик на МПС-то и в АУАН и НП), т.е. собственик на автомобила е друго лице, върху което лежи и задължението за регистрация.

На следващо място видно от писмените обяснения на въззивника дадени още в деня на проверката, същият сочи, че е закупил автомобила от М. Т., платил му е цената, но сделката не е била изповядана пред нотариус. При това положение очевидно ако и да се приеме, че е имало реална размяна на престации между въззивника и М. Т., то очевидно последният не е придобил собствеността върху МПС-то по предвидения в закона ред и за него не е съществувало задължение да регистрира автомобила, съответно да е наясно с последиците ако не го стори.

Липсват и каквито и да било други доказателства, които да сочат на съзнание у въззивника, че автомобила, който е управлявал е с прекратена регистрация, в това число да е бил уведомен от собственика на МПС-то – Н.

М., а не М. Т. както е посочено в НП, че автомобилът е прекратена регистрация. Не са налице данни, още по-малко доказателства автомобилът да е бил със свалени рег. табели, въззивникът да не е разполагал със свидетелство за регистрация на същия и пр.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към дата на нарушението посочена в НП, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение са прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК. Не може да бъде изведен извод 5 за наличие на пряк умисъл единствено въз основа на факта, че въззивникът е бил водач на посоченото МПС. Такъв умисъл би бил налице у собственика на автомобила, който не е го е регистрирал в съответния срок и го управлява с ясното съзнание какво следва от бездействието му. Въззивникът е обаче не е собственик на автомобила и при положение, че разполага с всички документи за управлението му, то няма и как да се приеме, че той е знаел, че МПС-то което управлява е с прекратена регистрация. В тази връзка следва да се отбележи, че в досъдебната фаза на адм.наказателното производство изобщо не са били и събирани доказателства за субективната съставомерност на нарушението, която подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.