Решение № 4589 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4589 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Н.я П. Лаловска

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100502668 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20174906/21.08.2021 г., постановено по гр.д. № 20815/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, е уважен предявения от С. Ц. Я., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК срещу „К.И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, с който е признато за установено, че ответникът не може да претендира изпълнение по принудителен ред на притезанията, за които е издаден изпълнителен лист на 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51252/2009 г., по описа СРС, 58 състав, поради настъпила погасителна давност. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по претендираните съдебни разноски.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25141322/23.09.2021 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените 1 съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, за които е издаден изпълнителен лист а 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51252/2009 г., по описа СРС, 58 състав.

Спорен между страните е въпросът относно приложимия давностен срок за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, т.е. дали се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок или приложение намира нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Давността като институт на правото представлява санкция за кредитора, който бездействия, т.е. не предприема действия във връзка с събирането на едно валидно възникнало, ликвидно и изискуемо задължение.

Въззивната инстанция приема, че при приложението на нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, погасителната давност за вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, е петгодишна, който срок в случая СРС грешно е приел, че е изтекъл. Без значение в случая е обстоятелството, че вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение представляват „периодични плащания“ по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД , които се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок, съгласно приетото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и 2 намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - в този смисъл са решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/2010 г. , II ТО, решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г. , ІV ГО. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това , обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1528/2018 г. , ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 221/2010 г. , IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г. , II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2566/2013 г. , IV ГО.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това 3 даденото с отмененото тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на това е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на посочените по-горе дати по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания.

От последното валидно предприето изпълнително действие – 20.09.2018 г. (опис на движимо имущество на длъжника) до подаването на исковата молба - 29.05.2020 г. не е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл. 177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното решение изцяло отменено.

По отговорността за разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е в тежест на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивникът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 135,39 лева, от които 35,39 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ. Пред първоинстанционният съд ответникът е сторил разноски в размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20174906/21.08.2021 г., постановено по гр.д. № 20815/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, с което е уважен предявения от С. Ц. Я., ЕГН **********, срещу „К.И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, за признаване на установено със силна на пресъдено 4 нещо, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51252/2009 г., по описа СРС, 58 състав, а именно сумата от 1006 лева, представляваща главница; сумата от 397 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.02.2008 г. до 16.07.2008 г., сумата от 223,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2008 г. до 17.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2009 г. до окончателното погасяване на притрзанието, поради настъпила погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. Я., ЕГН **********, срещу К.И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, за признаване на установено със силна на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 51252/2009 г., по описа СРС, 58 състав, а именно сумата от 1006 лева, представляваща главница; сумата от 397 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.02.2008 г. до 16.07.2008 г., сумата от 223,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2008 г. до 17.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2009 г. до окончателното погасяване на притрзанието, поради настъпила погасителна давност.