Решение № 73 от 05.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20244100900044 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Спартак транс България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, чрез изрично упълномощеният му процесуален представител адв. Хр. Хараламбиева от ВТАК, в която са изложени твърдения, че молителят е извършвал търговска дейност по внос на автомобили от чужбина и последващата им продажба, както и че финансовият му резултат за счетоводните 2022г. и 2023г. е отрицателен. Молителят допълва, че е извършвал дейността си чрез търговски пълномощник, който през м. май 2023г. учредил друго търговско дружество за извършването й, поради влошените финансови резултати и който от м. ноември 2023г. е в неизвестност. Уточнява, че финансовия отчет за 2023г. е заверен от счетоводител с особено мнение, поради обоснована вероятност отразените счетоводни данни да не отговарят на действителността, тъй като до счетоводството не е достигнала документация относно приходите и разходите на дружеството.

Молителят сочи, че по счетоводни записи разполага с налични активи и вземания – машини, съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар, пари в каса, но на практика не е така и е в състояние на трайна неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост от 01.01.2023г. Молителят изтъква, че има публични задължения към НАП в размер на 66 947, 43 лв., както и че няма наети по трудови договори или граждански правоотношения работници или служители. Твърди, че е преустановил търговската си дейност, поради което няма никакви приходи, с които да покрие пасива си. В тази връзка се иска да бъде постановено решение, с което да се обяви 1 неплатежоспособността респ. свръхзадължеността на длъжника, да се определи началната им дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието му, да се обяви несъстоятелността му и да се спре производството.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител - адв. Хр. Хараламбиева от ВТАК, който след изслушване на допуснатата СИЕ и допълнителна СИЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр. В. Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молба. Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, към 28.05.2024г. молителят има публичноправни задължения към ТД на НАП в размер на 66 947, 43 лв.

– главница, включваща задължения за осигуровки, данък общ доход /ДОД/ по декл. обр. 6, данък добавен стойност /ДДС/ по СД от м. октомври 2020г. до м. декември 2023г., корпоративен данък за 2020г. и 2021г., както и лихва върху тези задължения в общ размер на 30 283, 35 лв., за събирането на които е образувано изп. дело през 2021г.

Задълженията на молителя към доставчици са в размер на 9405, 05 лв., към персонала за 2023г. са в размер на 407, 81 лв., а към други кредитори в периода 2019-2022г. общо 369 367, 08 лв. В тази връзка като вещото лице е изчислило, че по счетоводни данни и след справка в ТД на НАП общият размер на задълженията на молителя възлиза на 476 410, 72 лв. Въз основа на представените на вещото лице счетоводни извлечения от сметка 501 каса в лева и 503 разплащателна сметка в лева, същото е установило, че длъжникът е спрял погасяването на задълженията си от банковата си разплащателна сметка от 01.03.2023г., а в брой от 01.01.2024г. Към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда – 22.04.2024г. по счетоводни баланси, инвентарна книга и счетоводни извлечения по сметки с аналитични партиди на вземания и задължения молителят има активи на обща стойност 524 355 лв., от които ДМА – на стойност 136 007 лв. и КМА 388 348 лв., както и пасив на стойност 397 791 лв.

Според заключението на допълнителната СИЕ в ДМА в перо „машини, съоръжения и оборудване“ са включени два преносими компютъра, компресор, парочистачка и водоструйка на обща стойност 8 082 лв., в перо „стопански инвентар“ са включени – два мобилни телефона, лаптоп, система за видеонаблюдение, локален СОТ и контейнер на обща стойност 13 330 лв., а в перо „транспортни средства“ са включени три товарни и два леки автомобила, като две от МПС-та са лизингови.

Съответно в КМА в перо „стоки“ са включени автомобили за продажба на стойност 31 546 лв., а в перо „вземания от клиенти“ в общ размер на 132 654 лв. са включени вземания към 76 броя клиенти от Полша в размер на 107 394 лв. и вземания към 2 български физически и юридически лица в размер на 25 260 лв. Отделно в КМА са включени вземания от търговския пълномощник на молителя в общ размер на 148 247 лв., вземания по предоставен депозит за гориво в общ размер на 37 648 лв., каса в лева в размер на 37 393 лв. и 314 лв. в разплащателна сметка във валута. В стойността на пасива са включени дългосрочни заеми в размер на 299 951 лв., задължения по финансови лизинги в размер на 28 923 лв., задължения към доставчици в размер на 8 571 лв., задължения към клиенти по предоставени аванси в размер на 833 лв. и задължения към персонала в размер на 407 лв. В основното и допълнителното заключение вещото лице е подчертало, че относно горепосочените активи и пасиви по аналитичните партиди на длъжника са налице разминавания в отчитането на публичноправните задължения и че в счетоводството не са представени от търговския му пълномощник първични счетоводни документи след обработката на които да бъдат отразени верни наличности на ДМА и КМА, вкл. относно наличието на сумата от 37 939 лв. в касата на дружеството. Според вещото лице началните разноски в производството по несъстоятелност, съставляващи възнаграждение и осигуровки на синдик, за период от 6 месеца възлизат на 6630 лв. респ. на 13 260 лв. за периода от една година и те могат да бъдат платени, ако длъжникът разполага с посочената в сметка 501 наличност на парична средства в каса.

Според СИЕ публичноправните задължения на молителя датират от м. октомври 2020г., като техният размер се е увеличавал през периода 2021г. – 2023г., въпреки извършваните частични плащания. В периода 2022-2023г. паралелно с увеличаващите се размери на разходите е установено намаляване на обема на реализираните приходи, като считано от 01.01.2024г. длъжникът прекратява дейността си и спира да погасява задълженията си към всички кредитори. В тази връзка вещото лице посочва, че ако за периода 2019-2021г. затрудненията на молителя са били временни, то за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2023г. те са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер. В този период няма реализирани печалби, а са отчетени загуби от дейността, поради което считано от 01.01.2022г. длъжникът не е можел да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към ТД на НАП и другите си кредитори.

Според вещото лице за периода 2019г. – 2023г. изчислените показатели на обща и бърза ликвидност са на стойности в диапазона 1, 39 – 5, 76, което показва, че дружеството може да изплаща текущите си задължения с наличните КМА. Получените стойности на показателите за незабавна и абсолютна ликвидност в диапазона 0, 10 – 0, 71, показват, че в периода 2019-2021г. дружеството е можело частично да погасява текущите си задължения с бързо ликвидни КМА /парични средства/, но в периода 2022-2023г. е налице занижаване на показателите, което поставят дружеството – длъжник в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и почти пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на 3 коефициентите на финансова автономност са ниски и показват, че финансовата независимост на дружеството е до 20 % и е почти изцяло зависимо от обема на задлъжнялост т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Изчислените стойности на показателите за уреждане на задължения и вземания показват, че през 2022г. и 2023г. е голям периода, през който да бъдат събрани вземанията и погасени задълженията.

Стойността на показателя период на погасяване на задълженията е добър, но той се отнася само по отношение задълженията към доставчиците, които през анализирания период са в ниски размери в сравнения с останалите задължения. Според СИЕ получените стойности на обобщения показател определен по метода на Алтман за 2022г. и за 2023г. са под теоретично положителната му стойност и длъжникът е във фактическо състояние на фалит.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че счетоводството на длъжника се поддържа от счетоводна кантора и при тях липсват първични счетоводни документи, тъй като не са представени от търговския пълномощник на дружеството.

От представената справка от отдел „Пътна полиция – СДВР“, актуална към 04.12.2023г., е видно, че регистрираните на името на длъжника МПС-та в системата на КАТ не фигурират в инвентарната книга на дружеството респ. посочените в нея автомобили не са регистрирани в МВР.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл. 625 ал. 1 ТЗ субекти респ. лицата по чл. 742 ал. 2 ТЗ, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец, поради съществуването на изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или на публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност съответно поради недостатъчност на имуществото му за покриване на тези му задължения.

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност кумулативно се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения към държавата/ съответно свръхзадълженост, поради липса на имущество, което да покрие задълженията му /чл. 607а ал. 2 вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, а доколкото е капиталово дружество с правноорганизационна форма на ЕООД е налице съответствие и с критерия по чл. 607а 4 ал. 2 ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

При свръхзадължеността по чл. 742 ал. 1 ТЗ се изследва възможността дружеството с цялото си имущество /с всичките си активи/ да покрие задълженията се, било то парични или непарични, като не е необходимо те да са изискуеми, а достатъчно е да са съществуващи.