Решение № 30 от 07.03.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

КА. Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500386 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 386/2022г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против решение №783/25.07.2022г. по гр.дело №926/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против М. П. Д. и А. И.

К. за отнемане на незаконно придобито имущество. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането да бъде уважено. Оспорват се констатациите на съда, че не е установено значително несъответствие по ЗПКОНПИ. Сочи се, че по отношение на ответниците е проведено предходно производство по ЗОПДНПИ с период на проверката 08.01.2008г. до 08.01.2018г., въз основа на което е предявен иск и е образувано гр.дело №2289/2019г. по описа на Варненския окръжен съд, висящо към датата на подаване на въззивната жалба. Имуществото, предмет на отнемане по това производство не е предмет на настоящото, в което се иска отнемане на имущество, придобито от 08.01.2018г. до 22.11.2019г. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на втория вариант на вещото лице и в опит да преодолее пропуските, допуснати там, е направил опит да прибави относимите задгранични пътувания и вноските по банковите сметки, но е достигнал до грешни изчисления, тъй като 1 заключението сочи позитивен резултат, а не несъответствие. Оспорва констатациите по отношение на преминалите суми, за които е прието, че не подлежат на отнемане. Излага доводи по тълкуването на дефиницията на имущество по смисъла на ЗПКОНПИ и правната природа на парите с доводи, че те са имущество по смисъла на този закон и следва да 1 намерят отражение при формиране на несъответствието независимо от липсата или наличието им в края на проверявания период. Твърди се, че ответниците не са доказали в производството законния характер на внесените парични суми. Целта на закона е да бъде установен източникът на средствата към момента на внасянето им по банковата сметка. Липсата на разполагаеми суми води единствено до извод, че тази сума е имущество, за което не е установен източник на доходи и поради това подлежи на отнемане в полза на Държавата. Съдът е тълкувал закона неправилно, като не е съобразил посочените в разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ хипотези, относима от които е тази, предвиждаща отнемане на имущество, неналично в патримониума на ответника. Поддържа, че паричните средства, макар и неналични, за които не е установен законен източник на придобиване, подлежат на отнемане. Намира искането за доказано. Съгласно приетото по делото заключение установеното несъответствие е на стойност 303 663 лв. и е значително по смисъла на ЗПКОНПИ. Приетото основно експертно заключение /вариант 1/ е пълно, ясно и в съответствие със събраните по делото доказателства и дава реално отражение на относимите за спора факти и обстоятелства. В отговор на въззивната жалба, подаден от М. П. Д. и А. И. К., чрез техния пълномощник адв. Д. се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Считат, че с влязла в сила част от обжалваното решение спорът за наличието на несъответствие в имуществото на ответниците е разрешен. Според въззиваемите въпросите за това дали сумите, получени от проверяваното лице и сумите, от придобито и отчуждено впоследствие имущество, които са с неустановен законен източник, но са неналични в края на проверявания период представляват имущество и дали подлежат на отнемане следва да бъдат разрешени съобразно актуалната практика на съдилищата до постановяване на решение по т.д №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Съгласно л.141 и чл.142 ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи единствено имущество, налично в патримониума. Единствено в хипотезата на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ и на чл.151 ЗПКОНПИ бива отнемана паричната равностойност. Преминалите, но неналични в банковите сметки суми не са част от имуществото и не подлежат на отнемане. Не е установено и трансформирането на тези суми в имуществото на ответниците Считат жалбата за бланкетна и неясна.

Поддържа се, че не е установено фактическото съжителство между ответниците съобразно изслушаните свидетелски показания. Предвид недоказването му от страна на ищеца, неправилен и недоказан е и представения икономически анализ на Комисията. Цитира многобройна практика на ВКС, според която преминали, но неналични по банковите сметки суми не подлежат на отнемане . Оспорва се предложената от 2

Комисията методика за установяване на несъответствието в имуществото на ответниците и счита, че при коректно изчисляване на относимите обстоятелства такова над размера от 150 000 лв. не се установява. Оспорват се като прекомерни заявените от въззивника разноски и и се иска присъждане на направените от тях разноски във въззивното производство.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил иска на КПКОНПИ (Комисията) против ответниците за отнемане на конкретно посочени в исковата молба суми от всеки от тях поотделно.

За да приеме решението си съдът е изложил съображения, че включените в имуществото на ответниците за проверявания период разходи за вноски по банкови сметки не представляват активи, поради което не могат да участват в общата стойност на придобитото имущество. След като извършил собствени изчисления, въз основа на сметките на в.лице, съдът приел за доказано несъответствие в размер по- нисък от законово определения и при това положение счел искът за неоснователен. В съобразителната част от обжалваното решение съдъ изложил и допълнителни изводи за неоснователност на претенцията, основани на липсата на доказателства за връзката между извършеното от ответника престъпление и възможността от това да са генерирани облаги.

Искът е с правно основание в чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ.

С Решение № 91/20.01.202 г. на КПКОНПИ е образувано на производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Бургас уведомление от Окръжна прокуратура гр. Бургас за това че ответникът е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 08.08.2019 г. по досъдебно производство № 241 ЗМ-229/2019 г. по описа на ОДМВР-Бургас за извършени престъпления по чл.

354а, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и по чл. 354в ал. 1, вр с чл. 20 ал.2 от НК

Периодът на проверката е от 22.11.2009 г. до 22.11.2019 г.

По отношение на ответника, с Протокол рег. № ТД03БС/УВ80/08.01.2018 г. е била образувана и предходна проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото, която е започнала след уведомление от Специализирана прокуратура София с рег. № 99/2014 г. от 22.12.2017 г., постъпило в ТД Бургас с вх. № УВКП-9/05.01.2018 г., за привличане на лицето в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 23/2015 г., по описа на сектор ГДБОП-МВР, по пр. пр. № 99/2014 г. по описа на Специализирана прокуратура София, за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 354а, ал.1, изр.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Проверката обхваща период от 08.01.2008 г. до 3

08.01.2018 г. и по нея е установено наличието на значително несъответствие в имуществото на лицето в размер на 288 476,96 лв. Въз основа на решение № 3007/04.12.2019 г. на КПКОНПИ в Окръжен съд Варна била внесена искова молба с правно основание чл. 153, ал. 2, от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имуществото на лицето, за което било образувано е гр.д. № 2289/2019 г. по описа на съда, като съдебното производство не е приключено в първа инстанция към настоящия момент.

Заявява се от Комисията и не се оспорва от ответната страна, че имуществото, предмет на претенция от Комисията по гр.д. № 2289/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, не е предмет на настоящото производство по видовете имуществени права, т.е. пред настоящия съд спорът е за отнемане на друга част от имуществото, придобита отчасти в проверявания период по цитираното дело ( в този см. Уточнение на исковата молба).

След като и двете страни по спора не твърдят връзка между делата, след като се твърди и не се оспорва отсъствие на идентичност между имуществените права, обжалваното решение не е постановено при наличие на основание за спиране или прекратяване на производството и е допустимо.

Разгледана по същество на оплакванията въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

От съдържанието на исковата молба се установява, че искането за отнемане на имущество е насочено към неналични пари в общ размер от 42 188лв.

В Уточнение на исковата молба Комисията е посочила, че общо за проверявания период е установила придобито имущество на стойност 246 772 лв. както следва: разходи за покупка на имоти 64 277лв.,разходи за придобиване на МПС 33 500лв. разходи за придобиване на дружествени дялове 200лв. разходи за вноски по банкови сметки 102 790лв. и вноски от трети лица 46 004лв.

За да е налице основание за отнемане на конкретното имущество, като придобито по незаконен начин, е необходимо установяването в хода на исковото производство на предвидените в закона предпоставки – да е налице имущество, то да е придобито със средства, за които не е установен законен източник на придобиване и несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваното лице да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

В тежест на ищеца е доказването на размера на нетния доход, наличието на конкретно имущество и значителното несъответствие в посочения размер.

В тежест на ответника е доказването на доходи, за които твърди, че е получил от законен източник.

Поисканите за отнемане парични суми са описани като „вноски на каса“ 4 и „вноски на трети лица“ ( вж. л. 27/28 от Мотивираното искане). Не се твърди и не се установява същите да са налични в патримониума на проверяваните лица нито към момента на проверката, нито към момента на налагане на обезпечителните мерки.

На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи обособено, т.е. налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица – чл.141 вр. чл.142, ал.2 . Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него, но ако се намира у свързани лица, то се отнема от тях – чл.144 ЗПКОНПИ, а ако имуществото е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи паричната равностойност на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл.142, ал.1 вр. чл.151 ЗПКОНПИ/ или самото имущество от третите лица, когато отчуждаването не е противопоставимо на държавата /чл.143 ЗПКОНПИ/. По делото Комисията не е подържала подобни фактически твърдения.

По въпросите - „Представляват ли "имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“ , е образувано т.д. №4/21г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.