Решение № 10 от 04.03.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Дряново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244220100202 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Т. Д. Д. от с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. ***, настоящ адрес с. Косарка, общ. Дряново, чрез пълномощник адв.

Д. М., с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. ***, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ***, бул. ***, представлявано от Н. П. П..

В исковата молба и уточняващата такава, се излага, че на 25.02.2022 г. страните сключили договор за паричен заем № 639560, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв., който да бъде погасен с 23 бр. седмични вноски. В чл. 6 от договора било уговорено в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на множество условия. Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6, се дължала фиксирана неустойка в размер на 575,62 лв., която била начислена още със сключването на договора и включена в погасителния план, като погасителната вноска била в размер на 73 лв., а общото задължение в размер на 1679 лв.

Изложени са подробни съображения за нищожността на клаузата за неустойка, като е посочено, че с Решение № 7/17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 343/2022 г. по описа на Районен съд Дряново, клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 639560/25.02.2022 г. била прогласена за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

1

Отделно от това счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, което по същество водело до недействителност и на самата неустоечна клауза, като се иска съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.

Искането е ответникът да бъде осъден на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 5 лв., частична претенция от общо 575,62 лв., представляваща изначално недължимо платена сума за неустойка по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

С протоколно определение от 16.01.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лв., чрез неговото увеличаване, като същият се счита заведен за сумата от 399,92 лв. представляваща недължимо платена сума за неустойка по договор за паричен заем № 639560/25.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник адв. Х. М. от САК, съдебен адрес гр. София, ул. ***, е депозирало отговор, с който признава осъдителния иск в размер на 5 лв., както и дължимостта на сума в размер на 399,92 лв., представляваща платена по договора сума за неустойка, предмет на предявената претенция.

Не се оспорва, че с Решение № 7/17.01.2023 г. по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС клаузата за неустойка от Договор № 639560/25.02.2022 г. е обявена за недействителна.

Същата уговаряла плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора. Кредитът бил погасен предсрочно на 07.06.2022 г., като сумата за неустойка от 399,92 лв. била платена на ответното дружество.

Възразява срещу искането съдът да се произнесе в мотивите на решението относно недействителността на договора в цялост, тъй като такива твърдения вече били наведени в исковата молба по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС, но бил предявен единствено иск за нищожност на неустоечната клауза. Ищецът не разполагал с правна възможност отново да релевира аргументи за недействителност на процесния договор и на клаузата за неустойка на това основание, тъй като следвало да изчерпи основанията си за недействителност на неустойката в производството по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС.

Направено е искане в тежест на ответника да не се възлагат разноски, тъй като 2 признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело. В тази връзка се излага, че към датата на предявяване на исковата молба по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС ищцата е била наясно, че е платила претендираната за връщане в настоящото производство сума за неустойка и е имала възможност да предяви двете претенции за установяване на нищожност и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД, основаващи се на един и същи договор, в едно производство, но е разделила исковете в две отделни дела с цел да се обогати от двукратно по-големия размер на присъдените разноски, което представлявало явна злоупотреба с права.

На следващо място в рамките на един ден ищцата депозирала две искови молби в ДРС срещу ответното дружество, които касаели недействителност на клаузите за неустойка по два договора, предмет на предходни дела, по които вече били присъдени разноски в полза на ищеца и на процесуалния му представител на основание оказана безплатна правна помощ, поради което в полза на ищцовата страна не следвало да се присъждат разноски за повече от едно производство, тъй като се касаело за злоупотреба с процесуални права от страна, на която е оказана правна помощ, при предявяване на многобройни дела в отделни производства.

На последно място се оспорва обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице и не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказване на безплатна правна помощ.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 25.02.2022 г. между „Сити кеш“ ООД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит № 639560, по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1000 лв., който следва да бъде върнат ведно с лихва в размер на 103,38 лв. или общо 1103,38 лв., в срок до 04.08.2022 г. на 23 седмични вноски, първите две в размер на 7,79 лв., а останалите 21 в размер на 51,80 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и посочен годишен процент на разходите от 49,81 %.

В чл. 5 страните са уговорили, че в срок до три дни, считано от сключването на договора, кредитополучателят ще предостави поне едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочени условия.

В чл. 11.1 е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5 3 кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 575,62 лв., която се заплаща разсрочено съгласно приложения погасителен план. Така размерът на всяка вноска е 73 лв., включващ главница, лихва и неустойка, като общо дължимата сума е в размер на 1679,00 лв.

С оглед становищата на страните, с протоколно определение от 16.01.2025 г., съдът е приел за безспорно между страните, че по процесния договор за паричен заем № 639560/25.02.2022 г. ищцата е заплатила на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата от 399,92 лв. за неустойка.

С Решение № 7/17.01.2023 г. по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС е призната за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявен от Т. Д. Д., ЕГН **********, с.

Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. *** иск против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ул. ***, представлявано от Н. П. П. клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № 639560, сключен между страните на 25.02.2022 г. поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Решението е постановено при признание на иска и е влязло в сила на 17.02.2023 г. От съдържанието на договора се установява, че клаузата на чл. 8, която е прогласена за нищожна, не касае процесната неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД във вр. чл. 23, чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за сумата от 399,92 лв. - платена неустойка по договор за паричен заем № 639560/25.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В случая по договора за потребителски кредит кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора, който следва да е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

В конкретния случай на кредитополучателя е вменено задължение за представяне на обезпечение, което досежно изискванията за вида и срока за представянето му, е уговорено по начин, който създава значителни затруднения при изпълнението му до степен изцяло да го възпрепятства, като създава единствено предпоставки за начисляване на неустойка в размер на 575,62 лв., надвишаваща 57 % от размера отпуснатия кредит от 1000 лв. Неустойката не е за неизпълнение на основното задължение по договора, а за неизпълнение на акцесорно такова за предоставяне на обезпечение, несвързано пряко с претърпени вреди за кредитора, поради което е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си 4 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване. По своята същност неустойката представлява скрито възнаграждение, което освен това е разсрочено на погасителни вноски, които се заплащат заедно с вноските по заема, което на практика води до очевидно оскъпяване на договора за заем и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, резултат, който е несъвместим с добрите нрави.

Въпреки, че плащането на неустойката е включено в общия дълг и месечните вноски, същото очевидно не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 42,75 %. И без специални математически знания е видно, че при главница от 1000 лв., договорна лихва в размер на 103,38 лв. и неустойка от 575,62 лв., ГПР ще бъде значително завишен и освен, че ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, е и грешно посочен.

По изложените съображения договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Съгласно решение на СЕС по дело С-714/22/, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Неоснователно е възражението на ответника съдът да не се произнася относно недействителността на договора, тъй като ищецът следвало да изчерпи основанията си за недействителност на неустойката в производството по гр. д. № 343/2022 г. на ДРС.

Както беше посочено и по-горе с решението по това дело, постановено при признание на иска, съдът е прогласил за нищожна клауза на договора, която не касае процесната неустойка.