Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 25.04.2022, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 435/2021
Вид
Решение № 31
Подписан
25.04.2022
В сила
14.07.2022
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 144 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.481, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 481, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • Чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велики Преслав, 25.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200435 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на И.С. Б. с ЕГН **********, с адрес – с.******, чрез адв.Д. от БсАК, против Наказателно постановление №21-0323-000646 от 10.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено адм. наказание "Глоба" в размер на 400,00 лв.

С жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като се излагат подробни аргументи за същото и се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено изцяло на посочените в жалбата аргументи, основен от които сочи допуснато нарушение на материалния закон, с оглед че същият не вменявал задължение за сключване договор за задължителна „Гражданска отговорност“, ако МПС не е регистрирано по надлежния ред. Изтъква и неправилното позоваване от страна на АНО на разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от КЗ, тогава когато собствеността на дадено превозно средство не е установен, както и липсата за доказателства относно вписаната в НП категория на ремаркето.

Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло подадената жалба.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 23.09.2021 г., св.Д. – полицейски служител при РУ-Велики Преслав, заедно със своя колега М.Г., при обход на с. Хан Крум, забелязали да се движи по главния път в селото, в посока от с. Троица, към жп-прелеза, четириколесен трактор ХТЗ ДТ20, с прикачено ремарке към него, с липсващи поставени регистрационни табели. Предвид установеното, предприели спиране за проверка на посоченото МПС и самоличността на водача, когото установили като И.С. Б.. Своевременно уведомили дежурните полицейски части в РУ-В.Преслав. На място пристигнали полицейски служители, като св.П. - младши автоконтрольор, констатирайки, че на трактора и ремаркето липсват поставени регистрационни табели, извършил служебна справка за наличието на сключена на същите застраховка ГО, доколкото и водачът не представил никакви документи за тях. С оглед констатирани нарушения по ЗДвП и КЗ, на жалбоподателя били съставени няколко акта, един от който и Акт за установяване на административно нарушение сер GA, бл.

№398583/23.09.2021г. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, предвид, че във връзка с притежанието и използването на ремаркето с неустановена собственост – двуосо, категория 03, без регистрационен номер и рама, нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС към датата и часа на проверката.

АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише.

Предвид посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна квалификация досежно същото по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирал жалбоподателя, за това, че като физическо лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ и наложил на Б. глоба в размер на 400,00 лв.

С оглед липсата на регистрационни табели на управляваното от Б. МПС четириколесен трактор ХТЗ ДТ20 , било образувано и бързо производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и въз основа на същото - АНД № 282/2021 г. по описа на РС-Велики Преслав, материали от което/копия/ са изискани и приложени по настоящото дело.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.П., св.Д. и св.Д. са еднопосочни, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. Същото е относимо и към дадените показания от страна на св.Х. и К., които свидетелстват за обстоятелствата свързани с притежанието и използването на процесното ремарке/и вида на същото/, респ.трактор от жалбоподателя.

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява 2 процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им.

В АУАН и НП е определена правната квалификация на констатираното нарушение, като такава по чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се наказва с глоба от 400 лева, т. е. чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е управлявал четириколесен трактор с прикачено ремарке към него - старо, двуосово, с дървени канати, с неустановен номер на рама и без рег.табела .

Този факт се доказва от показанията на полицейския служители и от материалите по АНП и приобщените преписи от анд 282/2021 г. по описа на ВПРС, а и по същество не се оспорва от наказаното лице. Установява се също, че към този момент по отношение на прикаченото към управлявания трактор ремарке от Б. не е имало действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като този факт също не се оспорва от въззивника.

В случая, настоящия състав намира, че правилно от страна на АНО е преценено, че доколкото и не е установена собствеността на съответното МПС, то и следва отговорността на съотв.нарушител да се ангажирана потежкия състав на чл.638, ал.3 от КЗ. Обстоятелството, че са събрани гласни доказателства чрез показанията на св. Х. и св.К., че Б. дълги години е използвал процесното ПС, не променя този извод, предвид липсата на ангажирани надлежни писмени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство (арг. от чл. 144 от ЗДвП).

Съдът счита и че водач на нерегистрирано МПС, който го управлява го в момента преди проверката е субект на административно наказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото и неоснователни с а доводите, че не се дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано, съответно, че нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които не са спрени от движение. Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено, доколкото не намира опора в текстовете от кодекса и възприемането му би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС.

Основополагаща в този смисъл е ролята на разпоредбата на чл. 481, ал.

3 от КЗ, съгласно която застраховането на водача по реда на КЗ се явява 3 абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изрично съдържащи изискване за представяне на документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" при първоначална регистрация на ново превозно средство, както и за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава членка на ЕС. Тези текстове имат за адресат собственика на превозното средство и по недвусмислен начин сочат, че документ за сключена застраховка собственикът на превозното средство представя както за регистрация на ново превозно средство, така и за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС и непредставянето `и се явява пречка както за регистрирането на автомобила от собственика, така и за управлението му от друго лице.

При това положение не би могло да бъде възприето становището, инвокирано от защитата, че принципно, за нерегистрирано ремарке не е било налице законово изискване да има сключена застраховка ГО, съответно, че нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС-та.Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). След като обаче водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за сключване на застраховка " Гражданска отговорност " /в този см. са Решение № 114 от 23.06.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 61/2020 г. , Решение № 99 от 28.03.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 22/2019 г. , Решение № 89 от 25.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1373/2019/.

В случая обаче, настоящия състав намира, съобразявайки посочените правни норми, които административнонаказващият орган счита, че са нарушени от жалбоподателя, разглеждайки изложените обстоятелства и всички събраните по делото доказателства, че същите обуславят извод от правна страна, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано, поради следното:

Според разпоредбата на чл.481, ал.1 от КЗ „За целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата“.

По смисъла на чл. 481, ал. 2, т. 3 от КЗ "За целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета". Поради това 4 ако ремаркето е под 750 кг., то и закконодателят не изисква да се сключва застраховка "Гражданска отговорност" , освен ако ремаркето не е тракторно такова, определено по специалния ред на ЗРКЗГТ каквито данни по делото няма.

В случая, вписаната в АУАН, съотв НП категория на процесното ремарке, а именно 03 е определена като такава от актосъставителя – св.П., видно от проведения му разпит единствено по визуални от същия възприятия за големината на същото и личната му преценка, и не е базирана на други обективни такива доказателства, свързани с вида и тежестта на същото и съгласно изискванията на Наредба №60. Противно на това, актосъставителят сам е категоризирал ремаркето като такова спадащо към категория 03, към която според посоченото в чл.149, ал.1, т.5в и Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета спадат превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 10 t.