Решение № 124 от 27.08.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ямбол, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М.П.М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20252330200121 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба на Е. К. Р. от гр. Ямбол против наказателно постановление № Я-1/22.01.2025г на Началник РДНСК Ямбол, с което на осн. чл. 232 ал.4 т.2 ЗУТ и е наложено наказание глоба в размер на 1400лв. за нарушение на чл.

108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал1 и ал.2 ЗУТ. В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от съда.

Въззиваемата страна – Началник РДНСК Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Иска се също присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото не спорят, че при извършена на ***г. документална проверка от страна на А. К. – *** в РДНСК Ямбол и М.В. – *** в РДНСК Ямбол било установено, че за УПИ *** по плана на с.Д. е в сила ПУП- план застрояване и план регулация, одобрен със Заповед № *** Предвижданията на ПУП за имота са за основно жилищно строителство, разположено свободно в УПИ ***, кв.***по ПУП на с.Д.. Допълващо застрояване не е предвидено. От главния архитект на Община Стралджа на осн. чл. 140 от ЗУТ е издадена виза от 14.05.24 за проектиране в УПИ***на „гараж по чл.40 и чл. 42 ал.2 ЗУТ“ с размери 8.00м/7.20м. ситуиран на уличнарегулационна линия в свързано застрояване с новопредвидена постройка в имот УПИ ***. По искане на Я. Г. и Г. Г., собственици на ПИ *** за който е отреден УПИ *** кв.3 по плана на с.Д. и на основание виза от 14.05.24 архитект Р. е изработила част „Архитектурна“ на инвестиционен проект за строеж „Гараж“ в 1

УПИ ***кв.*** по ПУП на с.Д., предвиждащ постройка, разположена свободно на отстояние 1м. от регулационната линия към УПИ ***(при лицето на имота) и 1.05м. към дъното на имота (видно от чертеж „Ситуация“)

В резултат на констатациите била издадена Заповед № ***на Вр ИД Началник на РДНСК Ямбол в сила от 17.09.24г с която било отменено Разрешение за строеж № *** С Писмо изх. № ***г арх. Р. била поканена да се яви на 7.11.24г в РДНСК Ямбол за съставяне на АУАН.

На 7.11.24г в отсъствие на арх. Р. св. К. й съставила АУАН за нарушение на чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал.1 и ал.2 ЗУТ, затова че в жалбоподателката Р., в качеството си на проектант с пълна проектантска правоспособност е изготвила част „Архитектурна“ към инвестиционен проект за строеж: „Гараж“ в УПИ***кв.*** по ПУП на с.Д., предвиждащ постройка от допълващото застрояване, разположена свободно в имота, в несъответствие с предвижданията на виза от 14.05.24, издадена от главния архитект на Община Стралджа, на осн. чл. 140 от ЗУТ, с която е допълнен ПУП за проектиране на гараж на вътрешна регулационна линия, свързано с допълващо застрояване в УПИ ***, кв.*** по ПУП на с.Д. и за нарушение на чл. 42 ал.3 ЗУТ затова , че проектираната от архитект Р. постройка от допълващо застрояване с височина 3.60м., разположена свободно в УПИ *** при посоченото отстояние от 1м до границата на съседен УПИ *** не отговаря на изискването:“при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване да са на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот на не по-малко от 3м“.

Така съставеният акт бил връчен на жалбоподателката на 3.12.2024г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № Я1/22.01.2025г на Началник РДНСК Ямбол, с което на осн. чл. 232 ал.4 т.2 ЗУТ на Р. било наложено наказание глоба в размер на 1400лв. за нарушение на чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал1 и ал.2 ЗУТ. В наказателното постановление е посочено, че отговорността на нарушителя е ангажирана, на осн. чл. 162 ал.4 предл. Първо от ЗУТ. Нарушението по чл. 42 ал.3 ЗУТ е отчетено в наказателното постановление като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на 5.02.25г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице при интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като частично основателна, поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушене на чл. 42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН. Посочените разпоредби изискват както в акта за установяване на административно нарушение така и в наказателното постановление да са описани нарушението, обстоятелствата при които е било извършено и да са посочени нарушените законови разпоредби. В АУАН и в НП следва да са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението по начин, който да позволява на санкционираното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено, така че да организира защитата си. Наред с това следва ясно и категорично да се посочат и разпоредбите, които според актосъставителя и наказващия орган са нарушени. И това е така защото лицето, чиято отговорност се ангажира следва да може да се защитава, както срещу фактическите твърдения за извършено нарушение, така и срещу посочената правна квалификация- било като навежда , че не е осъществило състава на конкретното административно нарушение, било като твърди, че изложените от актосъставителя и наказващия орган факти не се субсумират под сочената за нарушена правна норма. В конкретния случай от съдържанието както на съставения АУАН така и на издаденото НП се установява, че подробно са изложени всички релевантни факти и обстоятелства , с което са покрити законовите изисквания и стандарти за форма на актовете и за гарантиране на правото на защита. Посочените законови разпоредби, които са нарушени съответстват на 2 посочената фактическа обстановка и е постигнато пълно единство между фактическо обвинение и правна квалификация. Налице е единствено неправилно приложение на санкционната норма, (за което съдът ще вземе подробно отношение по-надолу в решението си)което обаче не може да се окачестви като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, а представлява основание за неговото изменение (аргумент чл. 63 ал.7 ЗАНН)

Не е налице и нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Действително в АУАН са посочени две нарушения - едно по чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал.1 и ал.2 ЗУТ и второ – по чл.

42 ал.3 от ЗУТ, но при издаване на наказателното постановление е описано и санкционирано единствено нарушението по чл. чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал.1 и ал.2 ЗУТ, поради което и не е налице твърдяното процесуално нарушение.

След извършена цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателя, в качеството си на проектант е изготвила част „Архитектурна“ към инвестиционен проект за строеж: „Гараж“ в УПИ*** кв.*** по ПУП на с.Д., предвиждащ постройка от допълващото застрояване, разположена свободно в имота, в несъответствие с предвижданията на виза от 14.05.24, издадена от главния архитект на Община Стралджа, на осн. чл. 140 от ЗУТ, с която е допълнен ПУП за проектиране на гараж на вътрешна регулационна линия, свързано с допълващо застрояване в УПИ ***, кв.3 по ПУП на с.Д.. В тази насока са както показанията на св. К. , така и приложените писмени доказателства. Горното съставлява нарушение на чл. 162 ал.4 ЗУТ вр. чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал1 и ал.2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 162 ал.4 от ЗУТ проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на ПУП, изискванията на счл. 169 ал.1 и 3 , както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът счита, че при така уставновената фактическа обстановка административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 232 ал.4 т.2 ЗУТ. Деянието, представляващо неизпълнение на чл. 162 ал.4 от ЗУТ е въздигнато в самостоятелно основание за носене на административнонаказателна отговорност, което се явява специално спрямо по-общото, предвидено в чл. 232 ал.4 т.2 ЗУТ. Съгласно чл. 232 ал.10 от ЗУТ наказва се с глоба от 1000 до 15 000 лв. проектант, неизпълнил задължение по чл. 162, ал. 4 ЗУТ.

Тъй като специалния състав дерогира действието на общия за извършеното административно нарушение жалбоподателят Р. следва да бъде санкционирана на осн. чл.

232 ал.10 ЗУТ. С оглед постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН административното наказание следва да се определи в предвидения в закона специален минимум в размер на 1000лв.

Ето защо на осн. чл. 63 ал.7 от ЗАНН наказателното постановление следва да се измени в частта за правното основание за налагане на административното наказание и в частта на размера на наложеното административно наказание.

При този изход на делото съдът счита за основателно направеното искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63 ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 ал.1 ЗПП вр. чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед правната сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Жалбоподателят има право на разноски само при пълна отмяна на наказателното постановление и тъй като случаят не е такъв съдът счита искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно.

Водим от изложеното

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Я-1/22.01.2025г на Началник РДНСК Ямбол, с което на осн. чл. 232 ал.4 т.2 ЗУТ на Е. К. Р. е наложено наказание глоба в размер на 1400лв. за нарушение на чл. 108 ал.1 вр. чл. 140 ал.3 вр. чл. 41 ал1 и ал.2 ЗУТ КАКТО СЛЕДВА:

НАМАЛЯВА азмера на наложеното административно наказание и на осн. чл. 232 ал.10 ЗУТ НАЛАГА наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лв) Потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА Е. К. Р. ЕГН: ********** да заплати на РДНСК-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4