Решение № 67 от 23.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. С., 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20222230201351 по описа за 2022 година Производството е по повод жалба на Р. Д. Д. с ЕГН ********** против наказателно постановление №22- 0804- 003742/03.10.2022г., издадено от началника на РУ на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.09.2022г. полицейски служители свидетелите Д. С. и Г. Г. изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на правилата за движение по пътищата като извършвали линеен контрол в района на автомагистрала „Тракия“ в участъка, попадащ в района на общ. С..

Около 09,34 часа полицейските служители видели, че товарен автомобил 1 марка „Форд Карго“ с рег. №...... с полуремарке „Вилтон“ с рег. №......... се движи по автомагистралата при километър 250 в посока гр. С.. Движел се в лентата за принудително спиране. Служителите на реда се движели няколко километра със служебния автомобил зад товарния автомобил и спрели за проверка моторното превозно средство на първия възможен паркинг на автомагистралата. При проверката установили, че водач е жалбоподателят Р.

Д. Д. от с. К.. Водачът на товарния автомобил обяснил на полицейските служители, че пътят е в лошо състояние, има дупки и за малко е карал в аварийната лента.

Свидетелят Д. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Г. Г. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.

Депозирано било на 15.09.2022г. писмено възражение от жалбоподателя Р. Д. Д. до РУ на МВР- С.. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на нарушение. Обяснил, че навлизането му в аварийната лента било съвсем кратко, поР. лошото състояние на пътния участък и многото дупки. Обърнал внимание, че поР. дупките на пътя се създава висока опасност от ПТП и че счита това за обстоятелство водещо до отпадане на отговорността за шофиране в аварийната лента. Поискал да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, както и да не му бъде налагано административно наказание с издаването на наказателно постановление.

Образувана била проверка, въз основа на която били снети сведения от свидетелите Д. С. и Г. Г.. Въз основа на извършената проверка било депозирано становище от полицейски инспектор Д.М. до началника на РУ на \МВР- С., с която било изразено мнение, че възражението на Р. Д. е неоснователно и не следва да бъде взето под внимание.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия закон.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът 2 направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят се е движел в аварийната лента. Това по несъмнен начин се установи от показанията на свидетелите Д. С. и Г. Г..

Съдът счита за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че автомобилът е аварирал, поР. активиране на авариен режим на автомобила, поР. повреда. Напротив, от показанията на двамата свидетели Д. С. и Г. Г., които са били очевидци на движението на жалбоподателя се установи по несъмнен начин, че товарният автомобил не е бил спрял, не е имало повреда по него, движел се е няколко километра в аварийната лента, преди да бъде спрян за проверка от полицаите. Следва да се отбележи и това, че в показанията си двамата полицейски служители, свидетелите Д. С. и Г. Г. са категорични какво е обяснил жалбоподателят при проверката, че шофира в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ защото пътя е в лошо състояние, а не защото моторното превозно средство има някакъв технически проблем или неизправност. Непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателят е написал във възражението си също, че пътят е в лошо състояние и е карал съвсем за малко в аварийната лента, за да избегне дупките. Тези причини е изтъкнал и в депозираното в срок пред административнонаказващия орган писмено възражение. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за негова защитна теза, с която той цели да избегне административнонаказателната отговорност.

Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В тази връзка действията на жалбоподателя не попадат сред едно 3 от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП, при които е допустимо движението на пътното превозно средство в лентата за принудително спиране. Направените твърдения в тази насока не са подкрепени с доказателства, които категорично да водят до извода за прилагане на посочените в нормата изключения.

В разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е посочено, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Както бе посочено по- горе по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят се е движел с управляваното от него моторно превозно средство в лентата за принудително спиране по автомагистрала „Тракия“. В настоящия случай не се установи да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП . По делото не се доказа да е имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача. Ангажираните писмени доказателства в защита на тази теза от страна на жалбоподателя не могат до доведат до категоричен извод, че действително по време на това движение в аварийната лента пътното превозно средство е било технически неизправно. От представената карта за техническо обслужване от фирма „Севан“ ООД по отношение на горепосочения влекач и полуремарке (л.9 от делото), се установява, че действително на 09.09.2022г. е извършен преглед на пътното превозно средство и смяна на ABS датчик, тампони и очевидно превозното средство е било обслужено, така че да бъде годно за движение. По отношение на представената карта за техническо обслужване от фирма „Севан“ ООД от 14.09.2022г. (л.7 от делото) се установява, че е извършена смяна на датчик за диференциално налягане на пътното превозно средство, което представлява техническо обслужване и това не може да бъде определено като извършване на ремонт, който касае техническа неизправност, водеща до повреда на влекача или полуремаркето.

Не се доказа да е имало пътници в превозното средство и съответно някой от тях да е имал здравословни проблеми, което и не се твърди от жалбоподателя.

Той е знаел, че не следва да се движи в лентата за принудително спиране, тъй като не е имал нито повреда на пътното превозно средство, нито здравословен проблем. Съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата 4 забрана за това като е целял да избегне неравностите по пътното платно чрез продължителното си движение в лентата за принудително спиране.

По отношение на направеното искане от страна на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН съдът счита за неоснователно.

В настоящия случай не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като се засягат съществена група обществени отношения, които са свързани с безопасността на транспорта и живота и здравето на всички участници в движението. Законодателят изрично в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания .

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 003742/03.10.2022г. на началника на РУ на МВР- С., с което на Р. Д. Д. с ЕГН ********** на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5