Решение № 3395 от 14.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 14.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.***, против наказателно постановление №547877/28.02.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.49 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи, че не е бил надлежно уведомен за НП от АНО, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а за него е узнал едва след връчване чрез работодател и наложен запор върху трудовото му възнаграждение от ЧСИ. Претендира прекратяване на наложения запор от ЧСИ А. П. с рег.№849, както и направените разноски в размер на 12 лева за издадените ксерокопия в кантората на ЧСИ, послужили му за запознаване с фактическата обстановка по издаденото НП и за обжалване на акта.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В 1 своевременно депозирани писмени бележки, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата. Претендира присъждане на посочените разноски в жалбата и възстановяване на неправомерно удържаните от ЧСИ суми по обжалваното НП.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-кмет на Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Ю. В., моли съда да потвърди процесното НП. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се установява извършено нарушение, както и начина на връчване на процесното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН бл.№547877 на 07.02.2024 г. от свидетеля С. К. С., заемащ длъжността: контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, също длъжностно лице при „ЦМГ“ ЕАД, против В. В. В., за това, че:

На 07.02.2024 г., в 08:30 часа, в метро-1, след спирка МС „Г.М.Димитров“, на спирка на обществения градски транспорт МС „Опълченска“, посока МС „Сердика“, район „Метрополитен“, пътува без редовен превозен документ, като отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

АУАН е предявен и връчен на нарушителя, срещу подпис на един свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта и да получи екземпляр от него. Жалбоподателят не се възползвал от правото си да представи писмени възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, заместник-кмет на Столична община издал процесното НП на 28.02.2024 г., с което на основание чл.49 от НРУПОГТТСО, наложил на жалбоподателя 2 административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

По пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка и на известния адрес по местоживеене на жалбоподателя, длъжностно лице при АНО изпратил писмо от 20.11.2024 г., с което поканил жалбоподателя да се яви в Столична община за получаване и връчване на книжа. Изпратеното писмо останало не връчено и е върнато на подателя, тъй като пратката не е била потърсена от адресата, съгласно данните в приложеното известие за доставяне.

Като приел, че процесното НП е редовно връчено на 14.01.2025 г. и е влязло в законна сила на 29.01.2025 г., АНО изпратил възлагателно писмо на 26.02.2025 г. за събиране на публични вземания до ЧСИ А. П., с рег.№849 по описа на КЧСИ, с молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжника В. В. В. за събиране на наложената глоба в размер на 50 лева по издаденото НП.

На 10.03.2025 г., ЧСИ А. П. наложил запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя по образуваното изпълнително дело. Няма данни за датата на връчване на запорното съобщение. На 11.03.2025 г., жалбоподателят заплатил в брой на ЧСИ А. П. сумата от 12 лева за изготвяне на копия по изпълнителното дело.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С. К. С., които съдът кредитира с доверие, като депозирани от лице, даващо показания за непосредствено възприетото при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – преписи от процесните АУАН и НП; писмена покана за явяване и връчване на книжа; известие за доставяне на писмо; разписка; възлагателно писмо; запорно съобщение; ПКО и фактура за плащане; Заповед №СОА24-РД091873/02.02.2016 г., Заповед №СОА23-РД09-2484/17.11.2023 г., издадени от кмета на Столична община и др.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва 3 процесното НП. Видно от представеното по делото известие за доставяне е, че до жалбоподателя е била изпратена само покана за явяване и връчване на книжа, което не е връчено на жалбоподателя, тъй като пратката не е била потърсена. Няма данни по делото, които да обосноват извод, че процесното НП е надлежно връчено на жалбоподателя и на коя дата. Приложената по делото разписка потвърждава липсата на тези данни, доколкото бланката е празна и не съдържа нито дата, нито подпис на жалбоподателя в уверение на това, че е получил лично процесното НП.

По преписката не са приложени никакви доказателства, че НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че подададената жалба срещу него, постъпила в СРС на 26.03.2025 г. /видно от отразената дата на пощенското клеймо/, е депозирана в законоустановения преклузивен срок, считано от датата на узнаването за неговото издаване от санкционираното лице, а именно: на 11.03.2025 г., за която дата са налице първите данни за заплатена сума за преписи в кантората на ЧСИ А. П..

Видно от запорното съобщение е, че като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело №20258490400850 по описа на ЧСИ А. П., е послужило процесното НП, издадено срещу В. В. В., за заплащане на глоба в размер на 50 лева.

Съдът изцяло споделя направеното възражение от жалбоподателя, че процесното НП не му е било надлежно връчено, след изчерпване на предвидените способи в закона. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен.

Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните 4 по делото доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представените писмени доказателства се установява, че до жалбоподателя е изпратено писмо да се яви в Столична община, за да му бъдат връчени книжа, но не и самото НП. Тук следва да се отбележи, че процедура в ЗАНН, касаеща изпращане на покана за връчване на НП, не съществува. Такава е предвидена за съставяне на АУАН. Към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е бил издирван за връчване на издаденото против него НП /липсват справки за актуален адрес, за адрес по месторабота, липсват данни въобще за направен опит за връчване на НП и др./, а по делото няма данни санкционираното лице да е променило адреса си по местоживеене. При това положение, съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, в какъвто смисъл е направеното отбелязване върху представеното НП по делото. Следователно, процесното НП не е влязло в законна сила, а изпълнителното производство за събиране на наложената с него глоба от жалбоподателя, е образувано без наличие на годно изпълнително основание за това, а именно: влязло в законна сила НП. Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледна по същество, жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на АУАН и НП, съдът намира, че са издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди за компетентност, издадени от кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Основният спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е бил редовен пътник, към датата, часа и мястото на извършената проверка от компетентните длъжностни лица, т.е. извършил ли е вмененото му административно нарушение. Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да оборва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, изразяваща се в пътуване без редовен превозен документ, т.е. като нередовен пътник.

Същевременно, така направената констатация в АУАН, намира подкрепа в показанията на свидетеля С., който заявява, че към датата, часа и мястото на 5 проверката, жалбоподателят е пътувал без превозен документ.

Съдът констатира, че на жалбоподателя са вменени в нарушение разпореди от цитираната Наредба, чието действие е било настъпило към датата на извършване на нарушението, доколкото посочените като нарушени разпоредби на чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПОГТТСО, са били приети с Решение №118 по Протокол №71/23.02.2023 г., в сила от 24.02.2023 г., т.е. към момент, когато редовността на пътника, свързана с валидацията на превозния документ с електронна /и банкова/ карта по реда на новата Наредба, вече е било обект на санкциониране. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПОГТТСО, при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да валидират превозните си документи, да спазват разпоредбите на настоящата наредба, както и: т.1 - да притежават редовен превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; т.2 – да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване. В случая се установи, че жалбоподателят е пътувал в обществения градски транспорт без редовен превозен документ, тъй като не е валидирал такъв, с което е нарушил посочената разпоредба. В чл.46, ал.1 от НРУПОГТТСО е посочено, че при констатиран от длъжностно лице – контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ, пътникът закупува билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците, а при негов отказ да стори това, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, длъжностното лице по контрола съставя АУАН по реда на ЗАНН, за което нередовният пътник е длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство. Следователно се касае за сложен фактически състав на нарушението, който изисква на първо място пътникът да е без редовен превозен документ, след което да откаже да закупи билет за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.