Определение № 22254 от 19.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22254 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506729 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 18743 от 20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 47005/2024 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 3160/25.02.2025 г. в частта за разноските и е отказано увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 245.42 евро.

Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че предмет на делото са били два иска – установителен и осъдителен, съответно дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде определено по всеки един от тези искове поотделно. Поддържа, че наличието на инициирани от него общо 187 дела със сходен предмет на процесното само по себе си не установява, че са положени минимални усилия при осъществяване на защитата на конкретния ищец, доколкото всеки казус има своя специфика и професионолната отговорност на адвоката към съответния клиент е самостоятелна. Моли съда да отмени обжалвания акт и да присъди на адвокатското дружество допълнително сумата, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 245.42 евро с включен ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна по нея 1 „Вивус.бг“ ЕООД, като в законоустановения срок е подаден отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу определение от категорията на обжалваемите, подадена е от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство по гр.д. 47005/2024 г. по описа на СРС, 127-ми състав, е приключило с решение № 3160/25.02.2025 г., с което са уважени предявените от А.Н.И. срещу „Вивус.бг“ ЕООД искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 9728094059/11.12.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо платената по нищожния договор сума в размер на 110.84 лева. С решението ответникът е осъден да заплати на осъществилото безплатна правна помощ на ищцата еднолично адвокатко дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 150 лева.

С молба от 11.03.2025 адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е изложил доводи, че дължимото на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение следва да се определи поотделно за всеки един от двата иска по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1, съответно следва да бъде в размер на 480 лева с ДДС вместо присъдените 150 лева с ДДС.

Препис от тази молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е изразил становище за неоснователност на искането.

С обжалвания в настоящето производство акт Съдът е уважил частично искането на ответника, като е приел, че върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение на осъществилото безплатна правна помощ еднолично адвокатско дружество следва да се начисли ДДС, предвид задължителния за националните съдилища характер на постановеното от СЕС решение на първи състав от 23.10.2025 г. по дело № С-744/23, в размер на 15.34 евро /30 лева/, като искането за допълнително увеличение за първоначално присъденото възнаграждение за разликата до претендираната от адвокатското дружество сума от 480 лева е оставено без уважение.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна 2 инстанция намира определението на районния съд, постановено в производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК, за правилно и законосъобразно.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С– 438/22 при постановяване на решението си съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързват съда при преценката на размера на дължимите разноски, а могат да бъдат съобразявани единствено като ориентир. Ето защо, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, Съдът не може да приложи установените с Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, поради което е безпредметно да се обсъжда дали определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение отговаря на предвиденото в Наредбата, като дължимо минимално такова, при обективно съединяване на искове.

В случаите, когато размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда или се дължи произнасяне относно прекомерността на вече заплатени от страните възнаграждения /ако насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/, следва да се вземат предвид действителната фактическата и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания. В случая настоящият състав приема, че предметът на повдигнатия пред районния съд спор /нищожност на сключен с потребител договор и връщане на недължимо платени по този договор суми/ не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото липсва сложност по събирането и оценката на доказателства, които са съсредоточени в установяване на пороци на договора /наличието на договорното правоотношение и платената във връзка с него парична сума от ищеца не е спорно обстоятелството между страните/, като съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото 3 доказателства. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, като процесуалният представител на ищеца не е взел лично участие в него, а е подал писмена молба, с която е заявил увеличение на размера на първоначално предявения като частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /първоначално искът е предявен като частичен за сумата от 5 лева, а е увеличен до пълния размер от 110.84 лева/.

Затова следва да се приеме, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от общо 180 лева /92.03 евро/ с ДДС съответства на правната и фактическа сложност на делото и не е несъразмерен с действително осъществените от адвоката действия по процесуалното представителство на материално затрудненото лице, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, включително и при съобразяване на констатираните от първоинстанционния съд, при извършване на служебна проверка в ЕИСС, множество други производства със сходен предмет, инициирани от адв. М., в качеството му на процесуален представител на ищцата. Затова правилно искането за увеличаване на така определеното като дължимо адвокатско възнаграждение до сумата от 480 лева е оставено без уважение.

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, съответно определението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18743 от 20.05.2026 г., постановено по гр. д. № 47005/2024 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 3160/25.02.2025 г. в частта за разноските и е отказано увеличение на присъденото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 245.42 евро /480 лева/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5