Решение № 1532 от 25.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. Варна , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100502455 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. К. А. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ №77, вх.В, ет.4, ап.61, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника, действаща чрез адв.И. Д., със служебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №10, против Решение №2598 от 25.06.2020г. по гр.д.№11004/2019г. на РС Варна, с което е уважен предявеният от П. Х. И. , с ЕГН **********, с адрес: с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, частичен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на “ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, да заплати сумата от 2750лв., представляваща неплатен остатък от общо 4000лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от леки телесни повреди, настъпили при ПТП на 17.07.2015г. на пътя Варна-Долище, по вина на М. К. А. , която е управлявала л.а.“Фолксваген Голф“, застрахован по договор “Гражданска отговорност“ в “ЗАД Армеец“ АД, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното 1 изплащане, като другата част от 1250лв. е присъдена с влязло в сила Решение от 15.12.2017г. по гр.д.№3902/2017г. по описа на РС Варна.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е недопустимо и постановено в противоречие с материалният и процесуалният закон.

Поддържа се, че решаващият съд незаконосъобразно е конституирал жалбоподателката като трето лице-помагач на страната на ответника. Сочи се, че съобразно чл.219, ал.2 от ГПК привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.

Поддържа се, че посочените двете предпоставки, не са предвидени кумулативно, съответно че при наличието, на която и да е от тях привличането, не следва да се допуска. Твърди се, че в случая е налице втората предпоставка, тъй като жалбоподателката живее в чужбина. Твърди се, че жалбоподателката е лице с двойно гражданство, включително българско такова, съответно че притежава български документи за самоличност, за което е необходимо наличието на вписан постоянен адрес в Р България, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложените твърдения. На следващо място, се поддържа, че за ответника не е налице правен интерес от привличането на жалбоподателката като трето лицепомагач на негова страна, предвид наличието на предходен спор по гр.д.

№3902/2017г. по описа на РС Варна, между главните страни, който е приключил с влязло в сила решение, като са изложени подробни доводи. На последно място, се поддържа, че с постановяване на атакуваното решение е нарушено правото на защита на жалбоподателката, на която предвид постановките възприети с TP №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, е отнета възможността да докаже неоснователността на претенцията. С оглед изложеното, се моли въззивният съд да заличи определението за привличане на жалбоподателката като трето лице-помагач на страната на ответника и да постанови решение между главните страни, без нейно участие. В условията на евентуалност, се моли за отмяна първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли искова претенция, като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна П. Х. И. , действащ чрез адв.М. М., с адрес: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 /партер вътрешен двор/, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа 2 становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателката за неправилност на определението за конституирането и като трето лице-помагач на страната на ответника, като се поддържа, че хипотезата на чл.219, ал.2 от ГПК се отнася до случаи, когато лицето едновременно няма постоянен адрес в Република България и живее в чужбина, а в случая въззивницата има такъв постоянен адрес. Освен това се сочи, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че живее и пребивава в друга държава, различна от Република България. Поддържа се, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.40 от ГПК, защото жалбоподателката има постоянен адрес в Република България, съответно извършените спрямо нея процесуални действия са действителни.

На следващо място се оспорват доводите за липсата на правен интерес за ответника от привличането като трето лице-помагач, като се сочи, че шофирането от жалбоподателката след употреба на алкохол при настъпване на процесното ПТП, е породило регресно право за застрахователя платил обезщетението да предяви обратен иск. Поддържа се, че неучастието на жалбоподателката в производството по частичният иск, развило се по гр.д.

№3902/2017г.на РС Варна, не е пречка за конституирането като трето лицепомагач на страната на ответника в настоящият процес. Твърди се, че предявяването на нов иск за остатъка от вземането, представлява ново съдебно производство, по което единственото изискване, за да се допусне привличане на трето лице, е да има правен интерес от привличането и то да е направено в законовия срок. Сочи се, че участието на третото лице-помагач не е задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността му, която може да се реализира в отделен исков процес от привляклата го страна. Ето защо се поддържа, че участието на третото лице-помагач в производството по гр.д.№3902/2017г. на РС Варна, не е задължително и не е предпоставка за недопустимост на процеса спрямо него в настоящото дело. На последно място, са развити подробни съображения в подкрепа на основателността на претенцията. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на деловодните разноски.

От въззиваемият “ЗАД Армеец“ АД, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата, чрез писмена молба подадена от 3 пълномощникът , поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Претендира разноски.

Подпомаганата от въззивницата главна страна, не се представлява и не взема становище.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от П. Х.

И. , с която претендира осъждането на ЗАД “Армеец“ АД, да му заплати сумата от 2750лв., представляваща част от сумата от 4000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от леки телесни повреди, претърпени вследствие на ПТП настъпило на 17.07.2015г. по вина на М. К. А.

, като водач на л.а.“Фолксваген Голф“, застрахован при ответника по договор за ЗЗ “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано предявяване на исковата молба, като другата част претендираното обезщетение в размер на 1250лв. е присъдена с влязло в сила Решение от 15.12.2017г. по гр.д№3902/2017г. по описа на РС Варна.

С оглед обективираното в отговора на исковата молба искане, с Определение №12007 от 16.09.2019г., първоинстанционния съд е конституирал М. К. А. като трето лице помагач /ТЛП/ на страната на ответника.

В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката по настоящото дело, е поддържала, че неправилно е конституирана като ТЛП, тъй като е лице с двойно гражданство и е трайно уседнала /живее/ на територията на Конфедерация Швейцария, като е ангажирала надлежни доказателства в подкрепа на това си твърдение.

Въпросното възражение на жалбоподателката, е оставено без уважение от районният съд с мотив, че същата има регистриран постоянен адрес в страната, т.е. не е налице е една от кумулативно предвидените в чл.219, ал.2 от ГПК отрицателни предпоставки, респективно е постановил атакуваното решение при участието ѝ като ТЛП на страната на ответника.

4

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, но същото е недопустимо в частта, касаеща третото лице помагач, тъй като е постановено при наличието на отрицателни процесуални предпоставки.

Разпоредбата на чл.219, ал.2 от ГПК регламентира процесуалните пречки за допускане на привличането на трето лице, а имено ако то няма постоянен адрес в страната или живее в чужбина. Анализа на цитираната норма, води до еднозначният извод, че посочените предпоставки са предвидени самостоятелно, а не кумулативно, т.е. че наличието на която и да е от тях е пречка за конституирането на трето лице помагач.

В разглежданият казус, както вече се посочи по-горе, жалбоподателката е представила препис от документ за самоличност, от който се установява, че наред с българското си гражданство, същата е гражданин и на Италия, като има регистриран настоящ адрес в Швейцария. Последното обстоятелство се потвърждава и от служебно изготвената от първоинстанционният съд справка от НБД, според която настоящият адрес на лицето е в Швейцария.

С оглед горното се налага изводът, че атакуваното решение е постановено при наличието на отрицателна предпоставка за конституирането на трето лице помагач в процеса, съответно, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което е довело до постановяването на частично недопустим акт, който следва да бъде обезсилен в атакуваната му част, за да бъде осуетено проявлението на установителното действие на решението в отношенията на третото лице и ответната страна.

При този изход на делото на страните, не следва да се присъждат разноски.

Воден от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №2598 от 25.06.2020г. постановено по гр.д.

№11004/2019г. по описа на РС Варна, по отношение на М. К. А. , с ЕГН **********, конституираната като трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6