Решение № 2042 от 11.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 11.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110117153 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ищеца „Т С“ ЕАД срещу Е. М. Д..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ........ с абонатен № 71685, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 418,00 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, 87,18 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., 25,34 лв.

- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до изплащане на вземането и 5,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за такса за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който не оспорва предявените искове, но възразява, че процесните задължения са заплатени изцяло на 08.08.2022г. Счита, че в този случай делото следвало да се прекрати, без да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

1

86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По иска за лихви за забава, в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В случая с изрично определение на съда от 10.11.2022г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства включени във фактическия състав на претендираните вземания, а с определение от 31.01.2023г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответникът е погасил чрез плащане всички процесни задължения на 08.08.2022г.

При това положение, следва да се приеме, че ответникът е погасил задълженията си към ищеца, поради което предявените искове следва да се отхвърлят в цялост.

По арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат от страната, станала повод за образуване на делото. В случая исковата молба е заведена на 31.03.2022г., а плащането е извършено на 08.08.2022г., т.е. едва след образуване на настоящото дело. Неоснователно е в такъв случай възражението в обратен смисъл, че задълженията са погасени преди подаване на исковата молба. Без значение е обстоятелството, че първоначално депозираната молба е била нередовна, тъй като с отстраняване на нередовностите, поправената молба се смята редовна от датата на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК). Ето защо следва да се приеме, че в настоящия случай повод за завеждане на делото е дал ответникът, който следва да бъде осъден да заплати претендираната от ищеца сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско вънаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ............ против Е. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ............ осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми:

418,00 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ........ с абонатен № 71685 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, 87,18 лв.

- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., 25,34 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със 2 законна лихва от 31.03.2022г. до изплащане на вземането и 5,61 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022г.

ОСЪЖДА Е. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ............ ДА ЗАПЛАТИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ............ сумата от 100 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т С” ЕАД – „Техем сървисис“ ООД.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3