Решение № 979 от 29.05.2023, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 979 град Пловдив, 29.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2080 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Г.И.Ч., с ЕГН **********, срещу Решение №2153-15-227/15.07.2022 г. /л.418/ на Директора на ТИ на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-302/22.06.2022 г. срещу Разпореждане № РНП-2-4-15-01144480/09.06.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, относно наличието на недобросъвестност.

В открито съдебно заседание – жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски.

Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Фактите установени в административното производство, по които не се формира спор са следните:

С разпореждане № 190/24.04.2000 г., по заявление вх.№15937/11.04. 2000 г. на Г. Ч. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.2, ал.1 от Закона за пенсиите /ЗП/ във връзка с ПМС 40/1968 г., чл.46а от ЗП и параграф 25 ЗИДЗП/1996г., считано от 01.10. 1999г. като размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г.- 49981.00 лв. и осигурителен доход от 15.09.1998 г. до 30.09.1999 г. - 5073.04 лв., при индивидуален коефициент 2.398 и при общ осигурителен стаж редуциран към първа категория труд 20 години, 07 месеца и 13дни, от които: по условията на първа категория труд - 08 години, 05 месеца и 24 дни; по условията на втора категория труд - 01 година, 00 месеца и

15 дни, по условията на трета категория труд - 06 години, 01 месеца и 19 дни и по условията на т. 1 от ПМС 40/1968г. - 07 години, 08 месеца и

02 дни. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е изчислен на 44 години, 07 месеца и 04 дни.

С разпореждане № **********/ПР-30/08.01.2014г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ

Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО са отменени разпореждане № 190/24.04.2000 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Г.Ч..

С влязло в сила съдебно решение по административно дело № 1442 от 2014 г. на Административен съд Пловдив / л.102/ е отхвърлена жалбата на Г.И.Ч., против

Решение №РД-88 от 09.05.2014 година на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/ПР-30/ от 08.01.2014 година на Ръководител “ПО” при РУСО - Пловдив.

Видно от мотивите на съдебното решение:

„За административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че Г.Ч. никога не е работил при условията на втора категория труд. В тежест на Ч. е да докаже твърдян осигурителен стаж в размер на 08 г. 05 м. 24 дни - по условията на първа категория труд; по условията на втора категория труд- 01 г. 00 м. 15 дни; по условията на трета категория труд- 06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т.1 от ПМС 40/1968г.-07г.08м.02 дни. В хода на съдебното производство, Г.Ч. не е изразил становище по въпроса при кой работодател (осигурител) и през кои години преди 1999 г. е придобил трудов (сега осигурителен) стаж от първа, втора и трети категория в общ размер на 44години, 07 месеца и 04 дни, превърнат към трета категория труд. Това означава, че Ч. не е полагал в миналото труд от втора категория, нито в тези размери /определени с отмененото разпореждане № 190/24.04.2000г./ труд при условията на първа и трета категория и осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО, така, че същите да са проявление на трудовата му дейност в миналото и да обосновават извод, че по отношение на него се е проявило правото на пенсия за ОСВ. Не следва друг извод, освен този, че подхода на отричане заявен и в съдебно заседание е само прокарване на защитната теза, вместо която при наличието на добросъвестност би следвало да се противопостави пълно и главно доказване от страна на оспорващия, че са били налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на издаването на разпореждане № 190 от 24.04.2000 г.

Доказателствата по делото сочат, че Ч. не е имал правото на пенсиониране при условията на чл.2, ал.1 от ЗП, във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП и параграф 25 от ЗИДЗП, считано от 01.10.1999 г. Това обстоятелство категорично сочи, че Ч. е бил недобросъвестен както при получаването на пенсия, която определено не му се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно сега не е в състояние да повтори, защото никога не е имал трудов/осигурителен стаж по условията на първа категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни; по условията на втора категория труд- 01 г. 00 м. 15 дни; по условията на трета категория труд- 06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т. 1 от ПМС 40/1968г.- 07 г. 08 м. 02 дни.“

Въпросите относно пенсионните права на Ч. за разрешени с влязли в сила съдебни актове, както следва:

С решение № 181 от 04.02.2015 г. по административно дело № 1442 от 2014 г. на Административен съд Пловдив.

С Решение № 1825 от 12.10.2021 г. по административно дело № 3049 от 2020 г. на

Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Г.И.Ч. срещу Решение №Ц2153-15-233 от 10.11.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане №********** за отказ за изменение на пенсия по Протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с което на основание чл.99 КСО е отказано да бъде изменено Разпореждане №**********, протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив.

В административната структура на ответника, през 2020 г. под формата на магнитен носител, е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив, по която са приобщени писмени доказателства, оригинални пенсионни досиета, в това число и на Г.Ч., образувано по заявление му с вх.№ 15937/11.04.2000 г. Относно анализа на съдържащите се в намереното пенсионно досие документи е издаден доклад изх.№1029-15-8207#11/29.05.2020 г. /л.193/ Пенсионните органи са направи категоричен извод, че документи, по които е зачетен стаж и доход на Г.Ч. и е отпусната лична пенсия за ОСВ през 2000 г., не съответстват на документите и периодите, декларирани от него и служебно изяснени в рамките на проверката, приключила с влязлото в сила разпореждане № **********, протокол № /ПР-30/08.01.2014 г.

В хода на проверката, административният орган е направил своите проверки по изясняване на декларираните в заявление УП-1 вх.№ 15937/11.04.2000 г. данни, и за пореден път е установено, че не се доказва като категория и продължителност осигурителният стаж, зачетен при отпускане на пенсията на Ч., считано от 01.10.1999 г. по описаните в заявление вх.№ 15937/11.04.2000 г. документи, а именно: от първа категория труд - 08 г. 05 м. 24 дни; от втора категория труд - 01 г. 00 м. 15 дни; от трета категория труд - 06 г. 01 м. 19 дни; по условията на т.1 от ПМС 40/1968 г. - 07 г. 8 м. 02 дни.

Макар и двадесет години по-късно, относно действителното му право на пенсия, със заявление - вх. № Ц2113-15-2846/24.08.2020 г. /л.238/, Г.Ч. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО, при навършена възраст 66 г. и 6 м. и придобит действителен осигурителен стаж над 15 години.

Издадено е разпореждане №**********, протокол №N108941/21. 12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОН-Пловдив, с което считано от 22.08.2020 г. с определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО, в действителен размер, като разпореждането е влязло в сила.

С процесното разпореждане №

РНП-2-4-15-01144480/09.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ на основание чл. 98, ал. 2. т.2 от КСО, чл. 114, ад. 1 от КСО и чл.

113 от КСО и във връзка с влязло в сила разпореждане № **********, протокол № Ц2139-15-116/05.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е разпоредено да се възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 28 355.54 лв., от които главница 14 324.40 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2014 г. и лихва в размер на 14 031.14 лв., начислена към 09.06.2022 г. като в разпореждането е посочено, че неоснователно изплатената сума за периода 01.10.1999 г. до 31.12.2011 г. с погасена по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО.

По делото от ОСС към Окръжна прокуратура

Пловдив са представени заверени копия от документите, съставляващи пенсионно досие на името на жалбоподателя Ч. по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на заявление вх.№ 15937/11.04.2000 г., първоначално приобщено към досъдебно производство №260/2019 г. (прокурорска преписка №2818/2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив), а понастоящем ДП №242/2022 г. по описа на отдел ОСО на ОП-Пловдив, като между страните не формира спор, че същите кореспондират с фактическите установявания на пенсионния орган.

По делото от Районен съд-Пловдив по НОХД

№4754/2020 г., образувано по ДП №260/2019 г. (прокурорска преписка №2818/2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив), постъпи и обвинителният акт, съставен по прокурорска преписка №2818/2019 г. на Районна прокуратура-Пловдив.

С оглед конкретния правен спор, не се установяват релевантни факти и обстоятелства. Дали и кога по отношение на жалбоподателят ще бъде реализирана наказателна отговорност за ползване на документи, които не съответстват на действителното фактическо положение, не изключва недобросъвестността му. /така Решение № 277 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2022 г., VI отделение/.

В жалбата се навеждат възражения, че неправилно отпуснатата пенсия може да е в резултат на действията на пенсионния орган или на трети лица. Съгласно съдебната практика на ВАС (съдебно решение №5985/19.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 8909/2018г., VI отделение) не могат да бъдат извинителна причина действията на административния орган, дори и да се приеме, че същият е допринесъл за отпускане/изменение на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихвата в размер на законната лихва. От своя страна, чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Съгласно цитираните разпоредби на КСО, недобросъвестно получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил.

Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми /В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела – решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 129ЗЗ/2017 г., VІ отд., решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/ 2020 г., VІ отд. и др. /. Или следва да се обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа и втора категория.