Решение № 100 от 10.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. К., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500082 по описа за 2025 година

С Решение № 407 от 14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 99/2024г., Районен съд – К. е признал за незаконно и е отменил уволнението на В. А. Д., извършено със Заповед № 62/23.11.2023г. на изпълнителния директор на „М.Б.“ АД; възстановил е В. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник склад и началник складова продукция“ към отдел „Логистика“ в „М.Б.“ АД; осъдил е „М.Б.“ АД да заплати на В. А. Д. сумата от 3 603.45 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.11.2023 г.

– 24.05.2024 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от влизането на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 3 603.45 лв. до претендираните 5 645 лв., или за сумата от 2 040.63 лв., като погасен чрез прихващане с насрещните вземания на „М.Б.“ АД от В. А. Д. за връщане на платените обезщетения за неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и за оставане без работа (по чл. 222, ал. 1 КТ) и за сумата от 0.92 лв., като неоснователен и недоказан; осъдил е „М.Б.“ АД да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса за разглеждане на исковете за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на предишната работа, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради 1 незаконно уволнение – в уважената част и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част, в общ размер на 327.98 лв., както и 5.00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил е „М.Б.“ АД да заплати на В. А. Д. сумата от 1 455.66 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете, както и е осъдил В. А. Д. да заплати на „М.Б.“ АД сумата от 882.71 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск.

С определение рег. № 47/07.01.2025г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК, съдът е изменил Решение № 407/14.10.2024 г., в частта му за разноските, като е осъдил „М.Б.“ АД, да заплати на В. А. Д., сумата от 1 904,60 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете, вместо първоначално присъдената за разноски сума в размер на 1 455,66 лв. С определението е осъдил В. А. Д. да заплати на „М.Б.“ АД сумата от 240,99 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск, вместо първоначално присъдената за разноски сума в размер на 882,71 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „М.Б.“ АД, ответник в първоинстанционното производство, който чрез представител по пълномощие го обжалва като неправилно, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че работодателят не е доказал реално намаляване на обема на работата по отношение складовата дейност в ответното дружество.

Въззивникът счита намаляването на обема на работата за преценка на работодателя, тъй като се касаело за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не било необходимо да се установява с изрично приети от работодателя решения. Видно било от представените с отговора на исковата молба отчети за приходите и разходите за 2022 г. и за 2023 г. на ответното дружество, че обемът на нетните приходи от продажба на продукция от 3 359 731.20 лв. през 2022 г. спаднал на 2 915 511.45 лв. през 2

2023 г. Сочи, че с цел оптимизация на работата, през 2023 г. била въведена нова софтуерна система за управление „Ажур“, с която автоматично се следели наличности, потребности, водещо време на доставка, договорени цени, минимални количества за поръчка/доставка и др., и това позволявало на всеки с права, по всяко време, дори и отдалечено през VPN, да има достъп до нужната информация без да е необходимо да ангажира допълнителен човешки ресурс - като склададжия, и да се губи излишно време, предвид това, че информацията била дигитализирана на Ексел и била лесна за обработка.

Въззивникът счита реалното намаление на обема на работата за доказано от приетото заключение на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, в което вещото лице категорично посочило, че през 2023 г. е установен спад с 15,20% на нетните приходи от продажби в сравнение с тези през 2022 г., както и, че въведената софтуерна система за управление „Ажур“ довела до намаляване на обема на складовата дейност в предприятието. Твърди, че с атакуваното решение първоинстанционният съд частично не кредитирал заключението, поради което останали неизяснени факти и обстоятелства, включени в предмета на делото, с което се нарушавало правото му на защита. В тази връзка, на основание чл. 266, ал.3 ГПК прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и разпит на свидетел, който да даде обяснение относно реалното намаляване обема на работа в ответното дружество.

На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че работодателят не е доказал законосъобразното извършване на подбор по чл. 329 от КТ. По отношение твърдението на ищеца, че не бил извършен подбор по чл. 329 от КТ сочи, че „когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица“ и в тази връзка счита, че съдът не може да обоснове решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативо право, както и да размества доказателствената тежест в случаите, при които не е оспорена истинността на обстоятелствата, 3 отразени в представения от ответника-работодател писмен документ, обективиращ преценката при подбора.

В жалбата се сочи също, че първоинстанционният съд приел за недоказано извършването на подбора, въпреки представените доказателства, в частност протокола на комисията, назначена за оценка на служителите, заемащи „началник склад“. Посочва се, че със заповед № 91/16.11.2023 г.

/представена с отговора на исковата молба и неоспорена от насрещната страна/, на основание чл. 329, ал. 1 от КТ изпълнителният директор на ответното дружество назначил комисия от трима служители, които да извършат преглед на личните трудови досиета на работниците в „М.Б.“ АД, назначени към момента на издаване на заповедта на длъжност „началник склад“ - Д. Д. И., К. П. Д., З. И. И., В. А. Д.Д.а и Г. М. Г. относно тяхното образование и професионален опит, да изискат сведения от преките им ръководители относно качество на изпълнение на трудовите им задължения /кой от тях работи по-добре/, и в срок до три дни комисията да представи протокол, в който да извърши класиране на работниците, заемащи посочената длъжност по критериите образование и професионален опит и качество на изпълнение на трудовите задължения, включващо предложение с кого от тях да бъде прекратено трудовото правоотношение поради намаляване на обема на работата, и което да представят на изпълнителния директор на „М.Б.“ АД.

В изпълнение на поставените задачи, на проведено на 20.11.2023 г. заседание комисията извършила класиране, в което ищцата заела последно място, поради което било направено предложение да бъде прекратено трудовото правоотношение с нея. Посочва, че субективното право на упражняване на подбор е в интерес на производството/службата и към конкретно посочените резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по - добре, поради което счита за неправилен извода на съда, че при извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят не преценил обективни факти, сочещи за действителните професионални умения на ищцата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата В. А. Д., чрез представител по пълномощие, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли въззивния съд да се потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски по делото. Прави доказателствени искания за представяне на трудовото досие на Н. А. Т., за щатното разписание, действащо 4 към момента на уволнението и за издаване на удостоверение, по силата на което на въззиваемият да се снабди с друго такова от СФ „Металици“ към КНСБ, от което да е видно кой е „първият“ или „организационният“ секретар на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек Юг“ АД, с мотиви, че при решаването на спора първоинстанционният съд изградил част от изводите си без да е указал на страната, че не сочи доказателства в тази насока.

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 1603/10.02.2025г., подадена от „М.Б.“ АД, против Определение № 47 от 07.01.2025 г., с което първоинстанционният съд е изменил постановеното по делото Решение № 407 от 14.10.2024 г., в частта му за разноските. Определението се обжалва като неправилно, с доводи че Наредба № 1/2004 г. не е задължителна за съда и определените минимални размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир за определянето им от съда. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Ответницата по частната въззивна жалба В. А. Д., чрез представител по пълномощие, на основание чл.276 от ГПК е представила отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение.

В съдебно заседание въззивникът и частен жалбодател „М.Б.“ АД, не се представлява. С молба вх. № 2745/10.06.2025 г., чрез пълномощник, моли да се даде ход на делото. Представя удостоверение от СФ „Металици“ на КНСБ, което моли да се приеме. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата В. А. Д., чрез своя представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба и частната жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба и частната жалба, са подадени в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, и като допустими следва да се разгледат по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

5

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от В. А. Д., с която против „М.Б.“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 62/23.11.2023г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност; за присъждане на сумата в размер на 5 645,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 24.11.2023 г. до 24.05.2024 година; както и за законна лихва за забава върху претендираната главница.

Претендират се направените деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че от 27.09.1989 г. ищцата работила на длъжност „началник цех“ в ответното дружество, а с допълнително трудово споразумение към трудов договор № 103118/30.08.2019 г. започнала да изпълнява две длъжности „началник склад“ и „началник склад готова продукция” към цех/отдел „МИМ“ в ответното дружество „М.Б.“ АД. През 1990 г. станала член на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек Юг“ АД, а от 26.05.2021 г. станала неин секретар, съгласно Протокол № 1 от 26.05.2021 г. от проведена Отчетно-изборна конференция на СС „Металици“ към КНСБ при „Монек – Юг“ АД.