Протокол № 8749 от 13.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 8749 гр. София, 10.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110142934 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК

ИЩЕЦЪТ Ц. С. Н. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., с пълномощно по делото.

ИЩЕЦЪТ С. Н. Н. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

ИЩЕЦЪТ Б. С. Н. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ пълномощно по делото.

Фирма - редовно призован, представлява се от адв. Т., с

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

С оглед липса на процесуални пречки

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА молба от ответника от 02.03.2023 г., в която във връзка с предоставена възможност от съда са представени под списък писмени доказателства.

1 адв. Т. – Представям и издаденото ми съдебно удостоверение от 94 с-в по н.о.х.д. № 12992 от 2021 г. по описа на СРС. Водя допуснатите свидетели. адв. И. - Да се приеме представеното удостоверение. По отношение на представената молба, ответникът настоя тези доказателства да бъдат представени във връзка с оборването на дадените свидетелки показания, в тази връзка считам, че част от представените доказателства нямат нищо общо. Като ще оставя на съда да прецени, като кажа за коя част говоря, а именно: удостоверението от Софийска специализирана прокуратура, считам че няма нищо общо със свидетелските показания, то е като отделен документ; издание на „Антени“ извадка от статия, която е озаглавена „Д., П. и Б. искат бизнеса на Б.“, за която също не виждам отношение към свидетелски показания, на „Б.: Санкциите по Магнтски са като ядрена бомба на хазартния бизнес“, също не виждам никакви отношения със свидетелските показания, както и до края на всички тези частни документи не виждам връзка със свидетелските показания. Последната статия на журналиста Г.А. „От кого държавата пази Ц. - от Ч. или от „Магнитски“, тя като дата е след статията която коментираме в днешното съдебно заседание, така че не виждам как може по този начин ще бъдат коментирани, оборени евентуално свидетелски показания за предходна статия, от тази която е приложена. И във връзка с озаглавената „Лобиски игри в хазарта“, в повечето от тези статии не се споменат имената на ищците. По отношение на предходно представените извадки, които са от различни печатни издания по отношение на тези извадки, имам възражение за нотариалната заверка, в която е посочено, че е удостоверен частен документ, представен от Г.А.. Тази заверка дали е от копието и дали е заверка от копието, че този частен документ е оригинала на вестника. Делото се води за отговорност на изданието, което според исковата молба е извършило нарушение няма основание това да бъде приемано, че става дума за действително съществуващо материали. адв. Т. - Не съм имал за цел да предоставям оригинал на статии, разбира се ако това бъде поискани ще бъдат повторно заверени както са били заверявани. Мисля, че на фона на броя разпечатки и интервюта, който са представяне очевидни те има много голям медиен шум. Във връзка със защитения свидетел, ние доказваме именно това. На следващо място всички статии, който се оспорват, където ясно се посочва изречението и тезата, че бизнеса на г-н Б. – Ч. е обект на искане за присвояване от въпросните „Ц,.“, те са представени във връзка свидетелските показания на свидетелката, която с е явяваше и съпруга на единия от ищците, която твърдеше, че за първи път независимо от включването им от Министерски съвет, от Посолство на САЩ за пръв път това ги беше възмутило и беше породило негативни последствия, които се явяват неимуществените вреди. С тези всички статии и интервюта, включително и на самото лице В. Б., се доказва, че в цялото медийно пространство е било публично известно и широко разпространявана тезата именно, че тримата ищци целят, искат или по някакъв начин се стремят да вземат нещо от хазартния бизнес на този човек. Това доказва, че освен в тази статия, в която с две изречения е 2 повторена има редица статии в медиите в същия период, опитал съм се да обхвана 2 годишен период.

Настоящият състав намира, че представените доказателства към молбата от 02.03.2023 г., да бъдат приети доколкото същите са представени с оглед изрично предоставена от съда възможност, като същите ще бъдат ценени с оглед всички събрани доказателства с крайния съдебен акт по съществото на спора. По делото следва да бъде прието и издадено от удостоверението 94 с-в.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА по делото представените писмени доказателства към молбата на ответника от 02.03.2023 г., както и съдебно удостоверение по н.о.х.д. № 12992/21 г. 94 с-в по описа на СРС.

Що се касае по отношение на искането за спирането, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване н.о.х.д. № 12992/21 г. 94 с-в по описа на СРС, настоящия състав намира, че за спиране на посоченото основание следва да има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела, като за наличието на обуславящо дело е без значение какъв е видът му /гражданско, административно, наказателно дело/. Без значение е кога е заведено обуславящото дело, като е допустимо това да е станало след завеждане на обусловеното дело. Критерият е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо, обвързваща съда при преценката на обуславящите факти.

В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото настоящото производство има за предмет ангажиране отговорността на възложител по чл. 49 ЗЗД, без в исковата молба тази отговорност да е била ограничена до твърдение кое конкретното лице при или по повод на изпълнение на възложена му от ответника работа е причинило вредата, произтекла от процесната публикация. Търси се отговорността на ответното дружество, доколкото именно негови служители са автори на процесната статия, но без искът обстоятелствено да е основан на твърдение за конкретно престъпно деяние, с конкретен извършител. Подобно твърдение не е измежду 3 обстоятелствата, на които искът по чл. 49 ЗЗД непременно следва да бъде основан, нито установяването на конкретния деликвент, извършител на противоправното действие, е от значение за правилното решаване на делото. Поради което така направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото до приключване н.о.х.д. № 12992/21 г. 94 с-в по описа на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдът ПРИСТЪПИ по реда на чл. 170, ал. 1 от ГПК към снемане самоличността на явилите се свидетели:

К.К.Б. – 66 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

Съдът сне самоличността на свидетеля от представена лична карта № ********* издадена на 02.02.2021 г. от МВР София. Съдът върна личната карта на свидетеля.

Л.М.К. – 66 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

Съдът сне самоличността на свидетеля от представена лична карта № ********** издадена на 13.08.2015 г. от МВР София. Съдът върна личната карта на свидетеля.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Същите ОБЕЩАХА да кажат истината.

Съдът предупреди свидетелят К., да спазва реда в съдебната зала и при следващо нарушение на реда на същата ще й бъде наложена глоба.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Б., свидетелят К. беше изведена от съдебната зала.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Б..

Свидетелят на въпроси на адв. Т. – Работя във Фирма от преди 7-8 години, като главен редактор. Преди това съм работил във вестник „Българска армия“около 27-28 години, малко в „Агенция Блиц“. Упражнявам журналистическа професия повече от 30 години.

Редактор съм във Фирма и работата ми се изразява в това да пиша материали и да редактирам материали, когато постъпят. Към 17.06.2021 г. работех същото. Запознат съм с 4 процесната статия. Доколкото си спомням статията се появи в редакцията, обсъди се и се публикува. Лицето което е автор на статията не го познавам лично. Не познавам лицето д-р ДД.П., и нямам информация дали това лице е работило във Фирма. Доколкото си спомням статията се появи в плик, както казвам получи имам предвид, че беше получена в издателството, обсъди се, самият случай беше интересен, не съм се запознал в подробности със статията. Не си спомням някой журналист да е изразявал мнение за непубликуване на статията. Запознал съм се със Закона „Магнистки“, защото ми беше интересно, още повече, че бяха замесени хората, които за мен представляват интерес дори и от футболна гледна точка. Доколкото си спомням се появяваха по телевизията и анализатори, които следяха тези обстоятелства, не с и спомням кога, но беше много бързо след като се появи официалната информация за засегнати от закона „Магнитски“. Доколкото си спомням имаше анализи на темата, че т.нар. „Ц,.“ искат да изместят В. Б. от хазартния бизнес, това беше основен анализ по всички медии. Не си спомням в коя телевизия имаше анализ от журналиста Б., като той основно коментираше темата. Имаше диалог между тях и г-н Б., единия пишеше другият отговаряше, основната теза на Б. беше точно такава, че „Ц.“ и Д.П. се опитват да присвоят хазартния му бизнес. Не само нашата медия, но и други медии публикуваха интервюта на Б. от Дубай. Принципно не следва да се извършва журналистическо разследване когато има институции с изразено становище.

Свидетелят на въпроси на адв. И. - Смятам, че медията в която съм на работа е независимо и никой не влияе на публикуването на материалите. Аз лично когато пиша материали извършвам журналистическо разследване, но когато има неща които са тотално ясни, като изявлението на един министър, какво има да се проверява, това е моето мнение, а аз съм доста навътре в нещата. Авторът на статията е стар автор на сайта, който е претърпял проверки извършени още по времето преди моето идване. Установен е ред, когато постъпи статия, която е от автор, който е извън сайта, то тя да се пуска, няма определена колегия, която да проверява статията, а статията се пуска от редактора, който е на смяна, в конкретния случай не съм бил аз този редактор. Когато по-горе посочих министър, нямах предвид за този случай, а по принцип, като за конкретната статия не си спомням да е извършвана проверка. Специално за процесната статия, не мога да взема отношение, мога да взема отношение по статиите които аз съм писал. Плюс това тук има изявление на институция по закона „Магнитски“, както има изявление на Б., Б. и на други анализатори, които също излязоха с подобна позиция. Мисля, че го имаше в интервютата на Б., и Б., това което казвам е, че съм го чул по телевизията, тъй като темата беше актуална. Ролята на управителя във Фирма е административно организационна, като не съм забелязал същият да се намесва в публикуване на статии, като не е имало натиск или нещо друго.

Свидетелят на въпроси на адв. Т. - Когато казвам, че са се произнесли институции за конкретния случай имам предвид, че институциите, бяха казали кой фигурира в закона „Магнитски“. Спомням си, че г-н Б. рисуваше картини на Д.П., „Ц.“, това си го спомнян, 5 тъй като бях дежурен.