Решение № 10517 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10517 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110136491 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4107,84 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ********, сумата в размер на 54,47 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 528,47 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., и сумата в размер 1 на 11,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва между него и ответника да е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Оспорва в имота да е доставяна топлинна енергия, както и че е ползвана такава от ответника. Оспорва извършеното от третото лице – помагач дялово разпределение. Оспорва вписванията в счетоводните книги на ищеца, касаещи разпределението на твърдяната за доставена в имота топлинна енергия.

Оспорва методологията, която ТЛП е използвало за изчисляване на услугата дялово разпределение. Оспорва акцесорните искове. По изложеното моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която 2 поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Б. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича 3 съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 134/09.09.2004г. се установява, че Б. Б. е придобил ателие, находящо се в /АДРЕС/.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 27.06.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ******************, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответникът. От името на ЕС е сключен договор № 102/27.06.2002г. с /ФИРМА/. Договора е сключен за срок от пет години /чл. 2.5 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова 4 предизвестие. Приет е по делото и договор № Д-069/03.06.2020г., сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ за извършване на услугата „дялово разпределение“, като по делото от изслушаната СТЕ се установи, че именно /ФИРМА/ извършва услугата.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

Предвид тези разпоредби облигационната връзка по 5 договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лицесобственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/а потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота, като по делото не са представени доказателства, че трето за спора лице със знанието на ответника и по съглашение с 6 ищцовото дружество ползва имота на валидно основание в рамките на релевантния период.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че за процесния период – 01.05.2020г. до 30.04.2022г. не е осигурен достъп за отчитане на уредите в имота, поради и което е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.

61,т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, в която част заключението кореспондира на приетите по делото протоколи за неосигурен достъп. Установено е по данни на ФДР, че в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 176 м3, съгласно справка и проверка на място, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

7

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. след изравняване е в размер на 4107,84 лева, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 54,47 лева.

Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 4107,84 лева е в размер на 518,82 лева, за периода от 15.09.2021г. до 13.06.2023г., а върху главницата от 54,47 лева, в размер на 11,14 лева, за периода от 16.07.2020г. до 13.06.2023г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, БГВ и отопление на имота.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от 8

ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима в случая с оглед процесния период, установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния период. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в релевирания период не е осигурен достъп до апартамента. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на 9 топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти. Съгласно чл. 62 от горепосочената наредба клиентите на ищцовото дружество са длъжни сами да монтират средствата за дялово разпределение, посочени в чл. 52 от Наредбата, включително индивидуални водомери, като при неизпълнение на това задължение, разходът се начислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.