Решение № 3663 от 21.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3663 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330111079 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Юробанк България“ АД против Г. Н. М. се твърди, че на 06.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ – кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-***, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 2469.82 лв., равна на стойността на закупена стока.

Плащането било извършено по сметка на съответния търговец, като създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. Според чл.2 дължима била главницата и надбавката, съставляваща печалбата на кредитора. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, до 15.12.2021г., като всяка от месечните вноски възлизала на 137.38 лв., при ГПР 32.76 %. На 17.12.2019г. кредиторът превел на основание фактура № 1400017918 от 06.12.2019г. сумата от 2072 лв. по банкова сметка на „Дипол“ ЕООД, в чийто търговски обект била осъществена покупка на стока – спален комплект „Филип Плейн“ от ответника. На 10.06.2020г. между страните по договора било сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски, като тези с № от 3 до 8 се отлагали за период от 6 месеца.

Така дължимата вноска се променила на 152.56 лв., а срокът на договора – до 15.06.2022г.

Поради неплащане на вноска с падеж 15.02.2021г. и 15.03.2021г. и при спазване на чл.7 от договора, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Кредитополучателят не заплатил остатъчните месечни вноски. Посочено е, че на 31.05.2023г. по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие, ищецът е придобил собствеността върху 1 цялото предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Посочено е, че тъй като кредитът станал изцяло изискуем, банката е образувала производство по чл.410 ГПК, като по ч.гр.дело № 3569/2024г. била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Ако се приемело, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата молба, то се прави искане да се приеме, че с връчване на препис от иска ведно с приложенията банката обявява вземането си за изцяло предсрочно изискуемо, който факт следва да се съобрази от съда по чл.235, ал.3 ГПК. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1825.13 лв. главница, 13.46 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.06.2022г., 226.16 лв. мораторна лихва за периода от 15.03.2021г. до 16.01.2024г., като при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за посочените суми.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв. В. К., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че в договора се съдържат неравноправни клаузи относно възнаградителната лихва и ГПР. Договорът и Общите условия били изписани с много дребен шрифт. Направено е възражение за недействителност на сключения договор за кредит. Съдържа се позоваване на чл.23 ЗПК. Освен това се сочи, че кредиторът единствено е посочил лихвения процент и ГПР като абсолютни стойности, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР и как е формиран ГПР от 32.76 %. Счита, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 3569 по описа на ПРС за 2024г. се установява, че е издадена заповед № 2305 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.03.2024г., с която е разпоредено Г. Н. М. да заплати на кредитора ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми:

1825,13 лв. – неплатена главница, дължима по договор за кредит от 6.12.2019г; 13,46 лв.представляваща възнаградителна лихва за периода 15.2.2021 г. – 15.06.2022 г., 226,16лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.03.2021г– 16.1.2024., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.2.2024 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 41,30 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 483,37 лева.

Представен е договор за потребителски кредит CREX-*** от 06.12.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. Н. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2072 лв., ведно с Условия към договора.

На същата дата – 06.12.2019г. е издадена фактура № 1400017918, с доставчик „Дипол“ ЕООД 2 и получател Г. Н. М., за сумата от 2072 лв., за закупуване на стока на лизинг.

Представени са така също Договор за застрахователно посредничество, сключен между кредитора, в качеството му на застрахователен посредник и кредитополучателя, както и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по сключения договор, ведно с погасителен план от дата 10.06.2020г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата, усвоена от ответника по договор за потребителски кредит CREX-*** от 06.12.2019г. е 2 072 лв. с ДДС, с основание – закупуване на спалня, за което е издадена фактура от 06.12.2019г. Размерът на дължимата по договора главница е 1825.13 лв., на договорната лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.06.2022г. е 13.46 лв., на мораторната лихва за периода от 15.03.2021г. до 16.01.2024г. е 226.16 лв. Счетоводните записвания са водени редовно.

Прието е по делото и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което шрифтът и размерът на който е изготвен представеният за изследване договор са от вид „Garamond“ и размер „11,00“ пункта.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорен фактът на настъпило правоприемство, поради прехвърляне на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК 204915054 на правоприемник „Юробанк България” АД, което дружество е носител на вземанията.

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3569 по описа на Районен съд Пловдив за 2024г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Видно от приложения към исковата молба договор за потребителски кредит CREX-*** от 06.12.2019г., същият е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Г. Н. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2072 лв., при лихвен процент 28.67 % и годишен процент на разходите 32.76 %. Кредитът е следвало да се погаси на 24 бр. вноски, с падеж на първа погасителна вноска 15.01.2020г. и падеж на последна погасителна вноска 15.12.2021г.

Не се спори, установява се и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че усвоената от ответника по договор за потребителски кредит CREX-*** от 06.12.2019г. сума е 2 072 лв. с ДДС, с основание – закупуване на спалня, за което е издадена фактура от 06.12.2019г. В договора е посочено, че общата стойност на плащанията възлиза на сумата от 3 297.12 лв. Според вещото лице по кредита от страна на кредитополучателя е заплатена общо сумата от 1 458.53 лв., от които 644.69 лв. главница и 813.84 лв. договорна лихва.

3

Вземанията по договора са изискуеми, тъй като е настъпил падежът на последната погасителна вноска – 15.06.2022г., съобразно сключеното между страните по договора споразумение от 10.06.2020г. за отсрочване на погасителни вноски.

В исковата молба се твърди, че банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като е направено искане, ако съдът счита, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата молба, съдът да приеме, че с връчване на препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, който факт да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК. Съдът намира, че в случая този въпрос не е релевантен за изхода на делото, тъй като безспорно е настъпил крайният падеж по договора за кредит – 15.06.2022г.

Съдът намира, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С отговора на исковата молба са наведени доводи за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит – относно възнаградителната лихва и ГПР.

Формулирано е и възражение относно размера на шрифта на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Според заключението шрифтът и размерът на който е изготвен представеният за изследване договор са от вид „Garamond“ и размер „11,00“ пункта. Следователно от заключението на вещото лице се установява, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, предвиждащо че всички елементи на договора следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В договора са посочени като абсолютни стойности лихвеният процент по заема – 28.67 % и ГПР- 32.76 %.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на 4 предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.