Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1796 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13815/2023
Вид
Решение № 1796
Подписан
22.04.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 111 · Закон за собствеността
  • чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 1796 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330113815 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС във вр. с чл. 111 ЗС от Д. Б. и с правна квалификация чл. 108 ЗС от Б. Б., М. Т. и Й. Т. срещу М. Б., И. Б. и Н. Б..

Ищците твърдят, че Б. Б., М. Т. и Й. Т. са собственици на сграда с идентификатор ***по КК на основание НА от *** г., а Д. Б. е носител на право на ползване. Твърдят, че ответниците владеят имота без основание и искат да бъдат осъдени да им го предадат. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците, с който вземат становище за основателност на иска. Предявяват насрещна претенция за плащане на ремонтни работи в имота.

С определение от о.с.з. от ***г. делото е прекратено по отношение на предявения от Д. Н. Б. иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените към исковата молба документи, се установява, че по гр.д. № *** г. на ***г. е била одобрена спогодба за делба, съгласно която в дял на П. С. Б. и Д.

Н. Б. се поставя парцел *, пл.номер ***, кв. **, по плана на село ***, с площ от 892 кв.м., ведно със сутеренен етаж от нова масивна сграда с външно стълбище, построена върху 68 кв.м. и стопанска масивна сграда. В дял на останалите съделители е поставен 1 друг имот. Доколкото няма уравняване на дяловете и липсват други доказателства, следва да се приеме, че правото на собственост е възникнало при равни права, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС. Между страните не е спорно, че в момента имотът е заснет като ПИ с идентификатор ***по КК на село ***.

С нотариален акт от *** г. П.Б. е прехвърлила на Д. Б., притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от построения сутеренен етаж. Други сгради не са описани в нотариалния акт.

Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези - вид на имота, местонахождение, означение по кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи обаче може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най-често това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда или сгради. В тези случаи в съдебната практика е изразено разбирането, че щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната сделка - Решение № 756/17.03.1970 г. по гр. д. № 133/1970 г. на ВС, I ГО; Решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I ГО и др. Същевременно в последното решение е направена уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД.

В настоящия случай в нотариалния акт не са описани всички сгради, но доколкото правата върху тях не са изрично изключени от прехврълителя, следва да се приеме, че със сделката е било прехвърлено и правото на собственост върху съществувалите към онзи момент сгради в имота. Ето защо след 1982 г. Д. Н. Б. се е легитимирал като единствен собственик на поземления имот и всички намиращи се в него сгради.

С нотариален акт от ***г. Д. Б. е дарил на Б. Б. 1/2 ид.ч., а на М. и Й. Т. общо 1/2 ид.ч. от поземления имот и намиращите се в него сгради с идентификатори ***, *** и ***, всички с предназначение жилищни сгради- еднофамилни, като си е запазил право на ползване, съвместно с надарените. След смъртта на Д. Б. в хода на процеса, правото му на ползване се е погасило на основание чл. 59, ал. 1 ЗС.

Други доказателства относно правото на собственост не са ангажирани.

Предвид изложеното ищците се легитимират като собственици на сградата предмет на делото при посочените в нотариалния акт права.

С доклада на делото е отделно като безспорно обстоятелството, че ответниците владеят процесната сграда. Не се установява, основание за осъществяваното от тях владение, поради което искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

2

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 50 лева за ДТ (по отношение на предявения от Д. Б. иск делото бе прекратено), 18.75 лева за преписи и вписване на исковата молба по съразмерност, както и за адв. възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Приети са само писмени доказателства, относно правото на собственост на ищците- общо 3 документа, проведени са общо 2 о.с.з., на които са се явили представители, но процесуални действия са извършвани само в последното и се изразяват в доклад на делото. В първото о.с.з. не е даден ход на делото предвид настъпилата в хода на процеса смъртта на един от ищците- Д. Б..

Ето защо като взе предвид НМРАВ, вида и цената на предявения иск, извършените от представителя действия и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 1000 лева, съответно 1200 лева с ДДС. Сумата следва да бъде разпределена поравно между ищците, предвид липсата на уговорка в договора, като се присъдят 3/4 или 900 лева, заради прекратяването на делото по отношение на предявения от Д. Б. иск.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Б., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН **********, всички с адрес: община ***, село ***, ул. *** № *, че Б. Л. Б., ЕГН **********, адрес: община ***, село ***, ул.

*** е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *** от *** г., акт № **, том ***, на 1/2 ид.ч., че М. И. Т., ЕГН **********, адрес: община ***, село ***, ул. ***, е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *** от *** г., акт № **, том **, на 1/4 ид.ч. и че Й. З. Т., ЕГН **********, адрес: община ***, село ***, ул. ***, е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с вх. рег.

№ ***от *** г., акт № **, том **, на 1/4 ид.ч. от следния имоти: сграда с идентификатор ***, по КК и КР на село ***, община ***, с адрес: ул. ***, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сградатаеднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с граници ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и ***, като ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, И. С.

Б., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН **********, да предадат на Б. Л. Б., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и Й. З. Т., ЕГН **********, владението на 3 описания недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ***, по КК и КР на село***, община ***, с адрес: ул.***, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сградата- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с граници ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА М. И. Б., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН ********** и Н. С. Б., ЕГН **********, да заплатят на Б. Л. Б., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН ********** и Й.

З. Т., ЕГН **********, сумата от 968.75 лева- разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4