Определение № 7748 от 02.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7748 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503217 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, подадена срещу Определение № 6903/18.02.2026 г., постановено по гр.д. № 21862/2025 г. на СРС, 38 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. Л. за присъждане на разноски за заповедното производство.

В жалбата се поддържа, че определението на СРС е неправилно. Твърди се, че с решението си СРС не се е произнесъл относно разноските в заповедното производство. Поддържа се, че съдът е обвързан от определените в НВАР минимуми за адвокатските възнаграждение. Излагат се съображения, че искът е уважен изцяло от СРС. Твърди се, че производството не е с толкова ниска и правна сложност. Поддържа се, че СЕС не допуска субективното намаляване на адвокатското възнаграждение.

Твърди се, че в НВАР изрично е предвидено, че се дължи възнаграждение за предоставените адвокатски услуги в заповедното производство. Моли се да се отмени обжалваното определение, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор на жалбата от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди се, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, доколкото заповедното производство се отличава с ниска правна и фактическа сложност. При условията на евентуалност се моли да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Частната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе по оплакванията в жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

На 26.07.2022 г. Б.С.М. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от 2104 лева, представляващи надвнесена сума по договор за кредит. Със заявлението адв. М.

1

Л. Л. е претендирал сумата от 460 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Към заявлението са приложени пълномощно и договор за правна помощ от 12.07.2022 г., съгласно който Б.С.М. е възложила на адв.

М. Л. Л. осъществяване на безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗА.

СРС е издал Заповед № 22450 за изпълнение на парично задължение от 08.08.2022 г., с която е разпоредено на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на Б.С.М. сумата от 2104 лева, представляващи надвнесени суми по договор за кредит, както и сумата от 460 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. С Разпореждане от 21.09.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на ОФГ в заповедта за изпълнение, като е постановил, че адвокатското възнаграждение в размер на 460 лева следва да се заплати на адв. М. Л. Л..

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Във връзка с това Б.С.М. е предявила по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване съществуването на сумата от 2104 лева, представляващи надвнесена главница по договор за кредит. С исковата молба са претендирани както разноски за исковото, така и разноски за заповедното производство. С Решение № 21652/27.11.2025 г. по гр.д. № 21862/2025 г. на СРС, 38 състав, в сила от 18.12.2025 г., искът на Б.С.М. е уважен в цялост. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Стефан Стефанов адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за исковото производство в размер на 400 лева. Разноски за осъщественото процесуално представителство в заповедното производство не са присъдени.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

В случая е изцяло уважен предявеният от Б.С.М. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск за установяване съществуването на сумата от 2104 лева, за които е издадена заповед за изпълнение. В този смисъл на Б.С.М. се дължат сторените деловодни разходи за заповедното и исковото производство. На това основание на процесуалния представител на Б.С.М. следва да се присъди възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в заповедното и в исковото производство.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се определя от страна на съда. В случая с отговора на исковата молба е направено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД възражение, че присъжданите разноски следва да са в минимален размер поради ниската правна и фактическа сложност на делото. Това възражение е поддържано също така в депозираните от „Ти Би Ай Банк“ ЕОД отговор на молбата по чл. 248 ГПК и отговор на частна жалба. Според настоящия съдебен състав така наведеното от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД възражение следва да се тълкува в смисъл да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение над минималните размери, установени с НВАР.

Съобразявайки горното, съдът намира, че обжалваното определение на СРС следва да се отмени. Първоинстанционното решение следва да се допълни в частта за разноските, като на адв. М. Л. Л. се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на Б.С.М. безплатно процесуално представителство в заповедното производство в размер на 300 лева. Така посоченото адвокатско възнаграждение е определено от въззивния съд в минимален размер в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 НМРАВ в редакцията, действала към 12.07.2022 г., 2 от която дата е сключеният между Б.С.М. и адв. М. Л. Л. договор за безплатно процесуално производство в заповедното производство.

По разноските:

На частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство.

Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски – така Определение № 489/17.10.2017 по ч.гр.д. № 3926/2017 на IV Г.О. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на III Г.О. на ВКС и др.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6903/18.02.2026 г. по гр.д. № 21862/2025 г. на СРС, 38 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Решение № 21652/27.11.2025 г. по гр.д. № 21862/2025 г. на СРС, 38 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, сумата от 153,39 евро (300 лева), представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена на Б.С.М., ЕГН **********, безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр.д. № 40335/2022 г. на СРС, 38 състав.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3