Решение № 82 от 30.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Свиленград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200169 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. П. А. с ЕГН ********** от град ************************** със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10290654 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. (51.13 евро). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. П. А., н е се явява. С Писмено становище процесуалният му представител – адвокат С. М., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било доказано авторството на деянието (от представения снимковия материал не се 1 установявало по категоричен начин, че жалбоподателят бил съпричастен към твърдяното за осъществено нарушение) и не било възможно да се установи мястото на нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл.

38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 21.01.202 5 година в 14.02 часа по първокласен път № 8, при км.

360+00, на територията на община Свиленград, област Хасково, до метанстанцията, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Кордоба” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 60 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10290654 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В 2 обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, извършено в условията на повторност, за което на основание чл.

189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (51.13 евро). Фишът е връчен на лицето н а дата 14.01.2 0 2 6 година (, видно от Справката за нарушител, Разпечатката от картона на ЕФ, Писмо с вх.рег.№ 2033/06.03.2026 година и Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 21.01.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 21.01.2025 година, времето (13.30 часа до 16.30 часа), посочено е и място за контрол – първокласен път № 8, при км. 360+00, община Свиленград, област Хасково, до метанстанцията, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване стационарен, посоката на задействие - в двете посоки, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********** (собственост на жалбоподателя, поради което и наведеното от 3 адвокат М. възражение в Писменото му становище и неоснователно) в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 63 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за различни нарушения на ЗДвП, както и има издаден ЕФ серия К № 9988913, влязъл в сила на 14.01.2025 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на 4 твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№ 2033 от 06.03.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения идентични до някъде с тези, наведени от адвокат М. в Писменото му становище:

1. По делото е налице противоречие по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: на едно место в ЕФ е посочено, че деянието е извършено на първокласен път № 8, на км. 1111, а на друго – първокласен път № 8, при км. 366+00, т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, действаща към датата на деянието), тъй като в него са посочени две различни места на извършване на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение адекватно и в пълен обем. От друга страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в ЕФ. Последният представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота относно място на извършване на нарушението в ЕФ не може да бъде заместена от посочване на място в друг документ. Налагането на 5 административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни. Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, действаща към датата на деянието), в ЕФ следва точно и ясно да е описано нарушението с посочване на датата, точен час и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочването в ЕФ на две места на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен реквизит на ЕФ съобразно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Безспорно с подобно посочване в ЕФ на мястото, където е извършено нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на ЕФ, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на ЕФ и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може, недопустимо е, елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на ЕФ, тъй като би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.