Решение № 913 от 18.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Русе, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520103707 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. А. А., ЕГН **********, от с.

*******, чрез адв. Я. Д., САК-Русе, с която са предявени осъдителни искове срещу „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121778407, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителните директори К. Х. Ч. и Б. А. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изразяващи се във физически болки и душевни страдания, претърпени от ищеца в качеството му на пътник в лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *******, вследствие на ПТП от ******* г., причинено виновно от застрахован при ответното дружество А. Р. А. при управление на лек автомобил „Дайхатсу“, модел „ИРВ“ с рег. № *******, на път ******* в района на разклона за с. *******; 2/ ведно със законната лихва, считано от 17.03.2025 г.

(датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице) до окончателно изпълнение на задължението; 3/ при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че застрахователят не изпада в забава от датата на предявяване на претенцията, претендира законна лихва, считано от 26.03.2025 г. – датата на писмения отговор на ответника, с който същият е заявил, че не може да се произнесе по претенцията, поради липса на достатъчно доказателства, в зависимост от приключване на досъдебното производство и събиране на доказателства от компетентните органи 4/ при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че застрахователят изпада в забава едва след изтичане на законоустановения срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, претендира законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез юрк. П. Н. Н., с който се оспорват исковете по основание и 1 по размер. Не се оспорва наличието и валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност, сключена относно лек автомобил „Дайхатсу“, модел „ИРВ“ с рег. № *******, към датата на процесното събитие. Не се оспорва, че ищеца е завел извънсъдебна претенция с вх. № 92-513/19.03.2025 г. регистрирана като щета № 4307295250080. Оспорва се механизма, по който се твърди, че е настъпило описаното ПТП, оспорва се наличието на всички елементи от фактическия състав на деликт. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в качеството му на пътник в лек автомобил „Рено“ модел „Клио“, с рег. № *******, тъй като е пътувал без предпазен колан. Оспорва се като прекомерен и завишен размера на предявените неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за настъпили физически увреждания на ищеца, че инцидента оказал тежко въздействие върху неговото физическо, емоционално и психическо състояние, както и влияние върху бъдещия му живот. Оспорва се иска за законна лихва, както и началната дата, от която се претендира.

В съдебно заседание ищеца не се явява, представлява се от адв. Д. Н., който поддържа иска и моли да се уважи в предявения размер. Представя писмена защита.

В съдебно заседание директорите на ответното дружество не се явяват, представляват се от юрк. П. Н. Н., която счита исковете за недоказани и моли да се отхвърлят.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: На ******* г. около 10:25 ч. в с. ******* към с. ******* се движи лек автомобил „Дайхатсу“, модел „ИРВ“ с рег. № *******, управляван от водача А. А.. На кръстовището с главен път ******* водачът не спира при наличие на пътен знак В2-„Спри!Пропусни движещите се по път с предимство“, като отнема предимството за движение на движещия се по главен път *******, със скорост в момента на удара около 47 км/ч., лек автомобил „Рено“ модел „Клио“, с рег. № *******, управляван от К. А.. Двата автомобила продължават движението си до пресичане на траекториите на движение, като се блъскат челно. Удара за лек автомобил „Дайхатсу“ е в предния ляв калник и в предното ляво колело, а за лек автомобил „Рено“ в предната дясна страна. След удара лек автомобил „Рено“ се завърта обратно на часовниковата страна на около 120 градуса и се насочва наляво, като пресича платното за движение и спира в левия крайпътен банкет. Лек автомобил „Дайхатсу“ се завърта по часовниковата стрелкана около 30 градуса и се движи напред като спира в дясно от лек автомобил „Рено“ на същия банкет. В резултат на произшествието е пострадал ищеца А. А., който е бил на предната седалка до водача на лек автомобил „Рено Клио“.

От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ се установява следното:

Основната техническа причина за настъпване на произшествието е отнемане на предимството за движение на регулирано с пътни знаци кръстовище от водача на „Дайхатсу” А. А., който е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като спре на стоп линията и да изчака водача на л.а.„Рено Клио” да премине първи през процесното кръстовище. Причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло от субективен характер и зависят от действията на водача на л.а.„Дайхатсу”. Произшествието (удара) е настъпило изцяло в лентата за движение на л.а.„ Рено Клио” по главен път *******. Разрешената скорост за движение по главен път ******* в процесното кръстовище е ограничена до 70 км/час. Скоростите на автомобилите в началото на удара и непосредствено преди ПТП, вещото лице определя, както следва: л.а. ” Дайхатсу” - 42,5 км/час; л.а. „ Рено Клио” - 46,5 км/час. Водачите са имали обективна възможност да наблюдават и възприемат пътната обстановка в кръстовището при движението си непосредствено преди и по време на произшествието, както и да се наблюдават помежду си.

При създадената пътна ситуация водачът на л.а „Рено Клио” К. А. не е имала техническа 2 възможност да предотврати произшествието чрез спиране при установената и при разрешената й скорост на движение. Водачът на л.а „Дайхатсу” А. А. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако бе спрял на стоп линията и да изчака л.а „Рено Клио” да премине първи през кръстовището. В процесното ПТП е настъпил челен ексцентричен удар между двата автомобила, като удара за лек автомобил „Рено Клио” е в предната му дясна част. Ищецът А. А. е седял на предната дясна седалка, от която страна е настъпил удара от другия автомобил. Процесният лек автомобил е оборудван с предпазни колани по данни от техническата характеристика за този автомобил. Предпазните колани на процесния л.а. „Рено Клио“ по техническа характеристика са инерционни, с триточково окачване към купето на автомобила. Този тип колани са с механичен блокиращ механизъм, който сработва при действието на инерционните сили напред върху тялото на пасажерите, но не са ефективни при странични инерционни сили. В първата фаза на удара върху тялото на пасажера А. са действали инерционни сили напред, като дирекцията на ударния импулс е в дясната част на автомобила - през мястото, което е заемал пасажера. При този удар тялото на пасажера е задържано от предпазния колан и не са настъпили увреждания. Във втората фаза на удара възникват странични инерционни сили в резултат на интензивно въртене на л.а. „Рено Клио“. Тъй като удара в л.а. „Рено Клио“ не е централен той интензивно се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. При въртене на автомобила тялото на А. се е придвижило надясно, като е контактувало най-вероятно с дясно стоящи корпусни детайли от интериора на автомобила - дясна врата и средна колона. Вещото лице счита, че пострадалият А. А. е пътувал на предна дясна седалка с поставен предпазен колан, тъй като няма данни за травматични увреждания в предната и лицевата част на тялото.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза и медицинската документация се установява следното:

При процесното ПТП А. А. А. е получил следните увреждания: счупване на трето, четвърто и пето ребра в дясно. Охлузвания на дясна лакетна става и дясна предмишница.

При тези данни установените счупвания на ребрата следва да се преценяват по медикобиологичния признак: трайно затрудняване на движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни. Охлузванията следва да се преценяват по медико биологичният признак: болка и страдание. Лечението при такива случаи е щадящ двигателен режим, позиция на комфорт, дихателни упражнения. Дават се обезболяващи препарати при нужда. Няма медицинска документация за предписано лечение. Пострадалият е отказал болнично лечение.

Установените травматични увреждания са причинили изразени болки, след травмата, при движение на снагата и усукване на тялото. Болки са налице при лягане и ставане в рамките на възстановителния период. Възстановителният период при такива счупвания е един - два месеца, за физически труд. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и са в пряка причинно следствена връзка с ПТП на ******* г. Няма медицинска документация за възникнали усложнения налагащи удължаване на възстановителния период. При такива увреждания обикновено е налице пълно възстановяване на движенията на снагата.

От заключението на изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

Уврежданията по лек автомобил „Рено Клио” основно са по преден десен калник и предна броня вдясно. Те са от първоначалния удар с лек автомобил Дайхатсу. След завъртане на двата автомобила се получава вторичен удар в предната и задната десни врати на лек автомобил „Рено Клио”. Деформацията в предната част на автомобила е от контакт с лявата страна на лек автомобил „Дайхатсу” след първоначалния удар и от удар на автомобила в бетонен стълб на телената ограда преди спиране на установеното място. Деформацията в предна и задна десни врати, където е седял ищеца не са дълбоки и са настъпили от вторичен удар между автомобилите след завъртане. Няма дълбоко навлизане на едрогабаритни 3 детайли към салона на лек автомобил „Рено Клио“. Независимо от това при интензивно въртене на автомобила наляво след удара тялото на ищеца А. А. силно се е ударило и притиснало към дясната предна врата и средната колона под въздействието на страничните инерционни сили. При тези сили предпазните колани на пасажерите в автомобила не са ефективни. От данните в делото следва да се приеме, че под въздействието на страничните инерционни сили, възникнали от удара и последващото интензивно въртене на автомобила тялото на А. А. А. е имало съприкосновение с профили от вътрешната повърхност на предна дясна врата на автомобила с десния горен крайник и гръдния кош вдясно. В ДП № 258/2024г. няма данни за състоянието на предпазния колан за предната дясна седалка, където е седял ищеца. От медицинската документация е видно, че не са установени травматични увреждания, които биха се получили при непоставен предпазен колан. Уврежданията по тялото на ищеца са основно в дясната част на тялото: счупени 3-то, 4-то и 5-то ребро вдясно; охлузвания на дясна лакетна става; охлузвания на дясна предмишница. След комплексния съдебномедицински и автотехнически анализ на получените травматични увреждания и механизма на реализиране на ПТП вещите лица считат, че не са установени травматични увреждания от детайли от предната част на купето на автомобила в областта на предна дясна седалка, каквито биха се получили при непоставен предпазен колан. Тези обективни находки дават основание да се приеме, че А. е пътувал на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. При поставен предпазен колан установените травматични увреждания на ищеца биха били със същата тежест и в същата степен. От данните в делото следва да се приеме, че тялото на А. е имало съприкосновение с профили от вътрешната повърхност на предна дясна врата на автомобила с десния горен крайник и гръдния кош вдясно. Предпазният колан задържа тялото на пътника на предното дясно място, ограничава движението му напред при удар или рязко спиране и разпределя инерционните сили върху по-здрави части на тялото, като по този начин намалява риска от тежки наранявания и смърт. Ограничаването на движението напред намалява вероятността от удар в таблото, предното стъкло или други твърди елементи на купето. При наличие на въздушна възглавница, предпазният колан осигурява правилното положение на тялото, така че възглавницата да действа ефективно, без да причини допълнителни травми. Предпазният колан не ограничава движението на тялото встрани - към профили на предна дясна врата. В конкретния случай инерционните сили при удара, след движение напред са изтласкали рязко тялото към предна дясна врата с последвал удар в профили от вътрешната и повърхност. Установените травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка с ПТП на ******* г. В представената в делото медицинска документация няма данни за заболявания на ищеца, които да доведат до подълъг възстановителен период.