Решение № 548 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100505983 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №5917/02.04.2024г., постановено по гр.д. № 47771/2021г. по описа на СРС, 168. състав, С. К. Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2973,80 лева - главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 723, вх.А ет.2, ап. 11, за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 250,37 лева - мораторна лихва за забава от м.06.2018г. до м.04.2020г., като е отхвърлен предявения от „Топлофикация София” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу С. К. Б., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 2973,80 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран размер от 4374,32 лева /тоест за сумата от 1400,52 лева/, както и за разликата над уважения размер от 250,37 лева - мораторна лихва за забава от м.06.2018г. до м.04.2020г. до пълния претендиран размер от 439,99 лева /тоест за сумата от 189,62 лева/ като погасен по давност за периода м.04.2017г. – м.06.2018г. С решението е отхвърлен предявения от „Топлофикация София” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу С. К. Б., ЕГН ********** за сумата от 0,60 лева мораторна лихва върху главницата за 1 дялово разпределение за периода 01.11.2020г. до 31.12.2020г. като неоснователен.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата С. К. Б., чрез назначения й особен представител адв. М., в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на постановеното решение. Решението било недопустимо, на първо място, тъй като СРС не бил изложил никакви мотиви относно това дали сключеният между страните договор съдържа неравноправни клаузи, а това съдът бил длъжен да направи, предвид служебното начало в областта на потребителската защита. На следващо място, първоинстанционният съд не бил допуснал нито едно от доказателствените искания на ответната страна, с което нарушил принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Решението било неправилно по същество, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът не бил възложил проверка дали в имота са инсталирани отоплителни тела и ползва ли се топлинна енергия или не. Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот не било доказано. Фактурите, на които се позовава ищецът, не били представени по делото, а третото лице – помагач, извършило топлинно отчитане, нямало правно основание да извършва такова. „ПМУ -Инженеринг“ ООД нямало нищо общо с „ПМУ София 98“ ООД, с което дружество етажната собственост имала сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение. Изслушаното по делото ССчЕ не дало отговор на служебно поставената от съда задача. Ето защо, моли решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни. Релевира доказателствено искане пред въззивната инстанция да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза. В открито съдебно заседание релевира и искане за допускане на СТЕ, която да даде отговор на въпросите, поставени към СТЕ, събрана пред първата инстанция, но без да прилага методиката за дялово разпределение, обявена за несъвместима с правото на ЕС с решение от 23.10.25г. по дело №С-760/23г. на СЕС, след което за изслушване на нова ССчЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалваното решение. С отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на ищеца „ПМУ - Инженеринг“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена в срок от адв. М. в качеството му на особен представител на ответника срещу протоколно определение, постановено в о.с.з. на 18.03.2024г. от първоинстанционния съд, с което последният е отказал да увеличи определеното по делото възнаграждение на адв. М. като особен представител, определено в размер на 2

400 лв. Изложени са аргументи по отношение на предявения брой искове, по всеки от които съдът следвало да определи отделно възнаграждение. Моли определението да бъде отменено и на негово място да бъде постановено определение, с което адвокатското му възнаграждение като особен представител на ответника по делото да бъде увеличено при съобразяване с правилата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г., както и на осн. чл.77 от ГПК насрещната страна да бъде осъдена да внесе разликата между платения предварително депозит и реално дължимото за първоинстанционното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за нейната неоснователност. Третото лице-помагач на ищеца не взема становище в предоставения му срок.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена в срок от адв. М. в качеството му на особен представител на ответника срещу определение №17427/23.04.2024г., постановено от СРС в производство по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че решението на СЕС по дело С-428/22 от 25.01.24г. не може да намери място в условията на особеното процесуално представителство и предоставянето на правна помощ по см. на чл.47, ал.6 от ГПК. Излага, че Наредба №1/09.07.2004г. следва да намери приложение в случая и възнаграждението му следва да бъде определено по посочения в нея ред, а именно – отделно по всеки един от предявените обективно съединени искове. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като на негово място съдът да постанови определение, с което адвокатското му възнаграждение като особен представител на ответника по делото да бъде увеличено при съобразяване с правилата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г., както и на осн. чл.77 от ГПК насрещната страна да бъде осъдена да внесе разликата между платения предварително депозит и реално дължимото за първоинстанционното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за нейната неоснователност. Третото лице-помагач на ищеца не взема становище в предоставения му срок.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Релевираните от въззивника оплаквания за недопустимост на решението 3 са неоснователни. Изложените от СРС мотиви относно наличието на валидна облигационна връзка между страните имплицитно съдържат извод за действителност на съответните клаузи от съществуващия между тях договор при общи условия, респ. за липсата на основания за прогласяване нищожността на процесните клаузи за нищожни поради тяхната неравноправност, с който извод въззивният съд се солидаризира, доколкото при извършената от него служебна проверка, не установи наличие на неравноправни клаузи в общите условия, касаещи възникването и изискуемостта на процесните вземания. Извън така посоченото, наличието на такива предпоставки би довело като краен резултат до неправилност на постановеното решение, а не до неговата недопустимост. Също така, допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства, е основание за тяхното събиране от въззивния съд на осн. чл.266, ал.3 от ГПК, а не за обезсилване на постановеното решение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че направеното от страната с въззивната жалба доказателствено искане за изслушване заключението на ССчЕ пред въззивната инстанция, е уважено от СГС с Определение №11683/25.07.24г.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличие на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на 4 вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито нито се твърдят, нито се установяват.

Във въззивното производство не е налице спор и от приетия от СРС нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 55, том I, дело № 2025, дело №50/2011г. се установява, че ответницата Б. е титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния имот – ап.11, находящ се в гр. София, ж.к. ********. Представено е и заявление – декларация от ответницата за откриване на партида при ищеца, съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Налага се изводът, че през процесния по делото период потребител на доставяната в имота топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е именно ответницата.

От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена. За абоната се изчислява ТЕ за отопление с един радиатор за процесния период и щранг – лира с мощност 495,2 Вт. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се изчислява от 2 броя водомери, редовно отчетени. Общият топломер в абонатната е отчитан ежемесечно и преминавал периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип. Топлинната енергия за сградна инсталация е начислена по реда на т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16334/2007г. за топлоснабдяването. Приспаднати са технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период е +174.46лв. (за доплащане).Общата сумата за топлинна енергия начислена от ’’Топлофикация София” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 4916.14лв., от която 1030.33лв. за отопление на имот и сградна инсталация общо, и 3885.81лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на С. К. Б., аб.162308 са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.