Решение № 139 от 29.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Плевен, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител на тъжителите А. К. А. и К. А. Г. срещу Присъда № 18 / 14.02.2024 година постановена по Наказателно дело частен характер № 20224430202349 по описа за 2022 година. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда в частта относно приложението на института на неизбежната обрана. Твърди се, че от доказателствената маса се установява по един безспорен и категоричен начин, че причината за посещение от страна на подсъдимите на дома на тъжителите е била саморазправа, чрез прилагане на физическо насилие спрямо тъжителите.

С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия К. К. Н., ЕГН **********, за невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съизвършител с К. П. Н. и П. К. Н., причинил на повече от едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по 1 гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, на К. А. Г.-лека телесна повреда, извразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл.12, ал.1 от НК не му е наложил наказание за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Районният съд признал подсъдимия К. П. Н. с ЕГН **********, за невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съизвършител с К. К. Н. и П. К. Н., причинил на повече от едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. - лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл.

129 от НК,-На К. А. Г.-лека телесна повреда, извразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл.12 ал.1 във връзка с чл.304 от НПК гооправдал по повдигнатото обвинение. Признал подсъдимия П. К. Н. с ЕГН **********, за невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съизвършител с К. К. Н.о и К. П. Н., причинил на повече от едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по Десния горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,-На К. А. Г.-лека телесна 2 повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.12 ал.1 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение.

На основание чл. 45 от ЗЗД районният съд се произнесъл по предявените граждански искове, като осъдил подсъдимите К. К. Н., ЕГН**********, К. П. Н., ЕГН********** и П. К. Н. да заплатят СОЛИДАРНО на А. К. А., с ЕГН********** сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като за разликата до 4500 лв. отхвърлил предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимите К. К. Н., ЕГН**********, К. П. Н., ЕГН********** и П. К. Н., ЕГН********** да заплатят СОЛИДАРНО на К.

А. Г. с ЕГН********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като за разликата до 6000 лв. Отхвърлил предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан. В частта относно гражданските претенции жалба не е подаване от страните в производството.

Пред въззивния съд процесуалният представител на въззивните жалбоподатели – тъжители по първоинстанционното производство поддържа оплакванията по жалбата във връзка с приложението на чл.12 ал.1 от НК.

Срещу присъдата в гражданската й част жалба не е подавана.

Подсъдимите по първоинстанционното производство не се явяват в открито съдебно заседание. В писмено становище процесуалният им представител изразява становище,че присъдата е правилна и законосъобразна и се иска нейното потвърждаване.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на 3 изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба на А. К. А. и К. А. Г., като с последната са повдигнати обвинения на К. К. Н., К. П. Н. и П. К. Н. за това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съучастници, причинили на повече от едно лице телесни повреди както следва: На А. К. А. - лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, на К. А.

Г.-лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК .

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 6.VII.2018 г. в късния следобед в центъра на село *** възникнал конфликт между подсъдимия К. Н. и тъжителят А. А., при който А. нанесъл няколко удара на К. Н. в областта на носа, което причинило обилно кръвотечение. А. напуснал мястото на конфликта, като се обърнал към под.К.

Н. със заплашителни думи, че при среща ще приложи още по-силна физическа сила използвайки огнестрелно оръжие. След приключването на конфликта К. Н. се прибрал в дома си, където брат му под. П. Н. възприел нанесените му травматични увреждания от единия тъжител, уплашил се и взел едно дърво. След като двамата съобщили и на баща си под. К. Н. тримата взели решение да отидат в дома на нападателя и да поискат обяснения във връзка с конфликта възникнал в центъра на населеното место. Тримата подсъдими тръгнали към домът на тъжителят К. А. . П. Н. държал в ръцете си 4 дърво, а К. Н. в ръцете си имал вила. По същото време тъжителят К. Г. празнувал рожден ден и бил с гостите си в двора на къщата, когато възприел тримата подсъдими пред оградата на къщата. Между двете групи лица започнали пререкания, които бързо прераснали във физическа саморазправа.Първият по-силен удар бил удар със сабята нанесен на подсъдимия К. Н. в областта на дясното рамо към шията. Той паднал при удара на земята и ударил главата си, след което изпаднал в безсъзнание.

Втория удар със сабята бил нанесен на под.П. Н. , при което му била причинена порезна рана по рамото в дясната страна 30-40 см.,като удара бил нанесен отново от тъжителят А. А.. От началото на срещата между двете групи подсъдимият П. Н. държал в ръцете си дърво, което не използвал с цел нанасяне на телесни увреждания на други лица, като след като видял брат си на земята се изплашил и легна върху К. Н., за да го предпази . Подсъдимия К.

Н. държал вила, която чичото на тъжителят А. А. отнел. От къщата излязла и майката на тъжителят А. А. и чичото на А. . След обезоражаването на К. Н. тъжителят К. Г. тръгнал срещу него със синджир и му нанасял удари, при които Н. се отбранявал. К. Н., след като бил порязал го със сабята и при втори удар в рамото му паднал на земята ударил си главата и изпаднал в безсъзнание.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Безспорно в хода на съдебното следствие се установява че, целта на подсъдимите да вземат решение да отидат пред дома на тъжителя е била да потърсят обяснение защо безпричинно е бит под. К. Н.. Безспорно се установява факта, че двама от подсъдимите носили в ръцете си, единия вила, другия кол. Действията им били мотивирани от възприетото от тях достатъчно силно травматично увреждане върху лицето на третия подсъдим, които им съобщил за случило се. Да се приеме, че подсъдимите са тръгнали към дома на тъжителите с цел физическа саморазправа, както твърди процесуалният представител на тъжителите, не може да се твърди с категоричност. На първо място, двамата подсъдими са възприели обективни данни за това, че поведението на единия тъжител е било явно агресивно спрямо К. Н. с нанасяне на телесно увреждане.

Тъжителя А. А. при напускане на първата конфликтна ситуация словесно и 5 възприето от подсъдимия К. Н., е демонстрирал намерение за физическа саморазправа и в тази ситуация е нормално подсъдимите дори да вземат със себе си предпазни средства или средства за защита. Районният съд е извършил подробен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като изводите по фактите напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция, поради което приповтарянето им е излишно. Следва да се посочи, че по делото няма спор или неяснота по отношение на основните факти от значение за обвинението. Безспорно се установява развитието на двете конфликтни ситуации, както и обстоятелствата свързани с двустранното нападение. Самите подсъдими не отричат, че са нанасяли удари по тъжителите. Сочат, че това е било с цел самоотбрана и от хронологията на действията може да се направи един категоричен начин, че нападението от страна на тъжителите се е отличавало с по-висока доза агресивност и при използването на помощни средства – сабя и верига, които биха могли и са предизвикали по тежки соматични увреждания на участващите в сбиването.

По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция. Следва да се отбележи, че страните на практика нямат оплаквания и не спорят по установените от районния съд фактически положения.