Решение № 177 от 17.05.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Враца, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420200638 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на ХР. З. З. от ****, обл.Пловдив против НП № 26-0000274/19.04.21 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.34, пар.1, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 и на основание чл.93в, ал.2 от ЗАПр., е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лв., както и за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лв. В жалбата и в допълнително писмено становище, се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание, но само и изцяло в частта за първото от горепосочените нарушения-това по ЗАПр. Затова и настоящият съдебен състав приема, че предмет на настоящия съдебен контрол е само това нарушение, като в останалата му част, досежно нарушението по ЗДвП, процесното НП е влязло в законна сила като необжалвано.

Ответната страна не е ангажирала представител и конкретно становище по жалбата.

1

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на 59 ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

На 12.04.21 г. около 10.35 ч., в м.“Железен мост“ на гл.път Е-79, км.140+112, контролни органи на РД”АА”-Враца –св.Т.Г. и К.К. спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а. влекач „Ман“, кат.№3 с рег.**** и прикачено полуремарке с рег.******* който извършвал международен превоз на товари от Р.България до Р.Германия със заверено копие на съответен лиценз на Общността и съответно СМР. МПС-то било оборудвано с дигитален тахограф. При проверката свидетелите установили, че за датата 12.04.21 г., водачът не е поставил дигиталната си карта на водача в тахографа. При тези констатации, контролните органи съставили на място срещу жалбоподателя АУАН№282238/12.04.21 г., в който е посочено, че водачът „управлява превозното средство на 12.04.21 г. като не е поставил дигиталната карта на водача в дигиталния тахограх, видно от разпечатка от дигиталния тахограф за 10.04.21 г. и 12.04.21 г. и програма ТДС -3 за дата 1012.04.21 г. от дигиталната карта на водача. Така описаното поведение е квалифицирано в акта като нарушение на чл.34, пар.1, изр.3,пр.1 от Регламент 165/14 на ЕС. При проверката не е бил и представен контролен талон към СУМПС, за което в процесния АУАН е вписано второ нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, което обаче и както се посочи по-горе, остава извън предмета на настоящият съдебен контрол и проверка.

Горепосоченият АУАН е бил подписан и връчен на жалбоподателя без възражения. Последвало издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на обжалваното нарушение е наложена глоба от 500.00 лв., на основание чл.93в, ал.2 ЗАПр.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и К.К. /свидетел по акта/, цитираните СМР, 2 бр.разпечатки от дигитална карта 2 на водача и разпечатка от програма ТДС-3 и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в производството по установяване на нарушението и издаване на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на последното на формално основание, като всички изложени в тази насока от жалбоподателя възражения са напълно основателни.По-конкретно:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.34, пар.1, изр.1, пр.2 от Регламент /ЕС/№165/14 г., водачите следва да използват картите на водача всеки ден, през който управляват превозното средство, считано от момента на поемането му. Следователно, нарушението ще бъде извършено на мястото и по времето, когато санкционираното за това нарушение лице е поело управлението на превозното средство. В случая, в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че проверката е извършена на 12.04.21 г. на гл.път Е-79, м.“Железен мост“, км.140+112 посока гр.Монтана, като водачът „управлява превозното средство на 12.04.21 г. и не е поставил дигиталната карта на водача в дигиталния тахограф, видно от разпечатки от дигиталния тахограф за 10.04.21 г. и 12.04.21 г. ...“.

Видно от самото СМР, началната дата на международния превоз на товар е още от 06.04.21 г.

При тези фактологични данни, спрямо изключително лаконичното , а и двусмислено съдържание на обстоятелствените части на процесните АУАН и НП /посочване на две различни дати от превоза на 10-ти и 12.04.21 г./, в случая остава абсолютно неясно коя е датата на извършване на вмененото нарушение, осъществявано чрез бездействие-непоставяне на карта на водача в тахографа, възприета от актосъставителя и АНО.Остава неясно и мястото на извършване на нарушението, като предопределящо решаването на правния въпрос за компетентността на АНО по правилата на чл.48 ЗАНН / в случая с оглед маршрута-по правилата на чл.48, ал.2 ЗАНН/.

Всички горепосочени пропуски и непълноти в съдържанието на процесните АУАН и НП досежно фактическите параметри на вмененото нарушение, се явяват допуснати в нарушение на императивните изисквания 3 на чл.42,т.3 и т. 4 и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Затова и са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП и разглеждане на спора по същество.

При така изложените съждения, обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита и представителство в размер на 300.00 лв., което е и минимално предвиденото според НМАВ.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000274/19.04.21 г. на Директора на РД“АА”-Враца, с което на ХР. З. З. от ****, обл.Пловдив, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.34, пар.1, изр.1, пр.2 от Регламент /ЕС/ №165/14 е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАПр.

В останалата му част горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

ОСЪЖДА ИА“АА“-София ДА ЗАПЛАТИ на ХР. З. З. от ****, обл.Пловдив, с ЕГН:********** разноски за адвокатска защита и съдействие по настоящето дело в размер на 300.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5