Определение № 250 от 23.05.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Пещера, 23.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100461 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 1788/11.04.2023 г., подадена от А. Б. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.

Й. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Бяга, ул. ***, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 11, ет. 2, офис 21, чрез адв. М. З. – АК – Пазарджик, против Н. Ч. П., ЕГН ********** и Е. Т. П., последните двама с адрес: с. Бяга, ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците Н. Ч. П. и Е. Т.

П., че ищецът А. Б. С. е собственик на реална част с площ от 65 кв.м. от Урегулиран поземлен имот (УПИ) III-194, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, разположена в западната част на имот УПИ III-194, в кв. 27, по плана на с.

Бяга, с граници на реалната част: от север - улица, от юг - УПИ III-194, от изток - УПИ III -194 и от запад - УПИ II-195 и за осъждане на ответниците Н.

Ч. П. и Е. Т. П. да предадат на ищеца А. Б. С. владението върху процесната реална част от около 65 кв.м. от УПИ III-194, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, разположена в западната част на имот УПИ III-194, в кв. 27, по плана на с.

Бяга.

Ищецът А. Б. С. твърди, че е собственик на УПИ III-194, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, целият с площ от 663 кв.м., при съседи: УПИ VI-199, УПИ XIII-197, УПИ II-195, УПИ IV-192, УПИ V-193 и улица, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м.

Сочи, че е придобил правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 110, том 1, рег. № 1042, н.д. № 107/2020 г. по описа на Н отариус Георги Връбчев, с район на действие – Районен съд – Пещера.

Ищецът твърди, че ответниците Н. Ч. П. и Е. Т. П. са собственици на съседния имот, а именно УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга. Сочи, че 1 след като е придобил собствеността върху УПИ III-194 е наел лицензиран геодезист, който да извърши трасиране на границите му. При измерването било установено, че ответниците са навлезли в имота на ищеца и владеят без правно основание около 65 кв.м. реална част от имота на ищеца, която реална част се намира в западната част на УПИ III-194, както и че са оградили същата с тЕ. ограда. Майката на ищеца Б. Й. С. провела няколко разговора с ответницата Е. Т. П. с молба да освободят завладените 65 кв.м., но те завършили без успех. През декември 2021 г. ищецът ангажирал друга геодезическа фирма, която направила ново трасиране на границите на имота, като било направено и геодезическо заснемане на същия. Проведен бил нов разговор с ответниците за предаване владението на завзетата процесна реална част от имота на ищеца, но ответниците отказали да предадат владението й и продължили да я ползват. Затова ищецът изпратил нотариална покана до ответниците, в която ги поканил в 10-дневен срок от получаване на поканата да освободят процесната реална част от 65 кв.м. и да предадат владението й на собственика А. С.. Нотариалната покана била получена от ответника Н. П. на 10.08.2022 г. Въпреки изпратената нотариална покана ответниците продължили да ползват процесната реална част от 65 кв.м. от УПИ III-194, собственост на ищеца.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н. П. и Е. П., чрез адв. С. Д., в който излагат съображения за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че са закупили процесния имот от А.

Л. С. и В. В. С.а през 2020 г., когато продавачите А. Л. С. и В. В. С.а им продали 234 кв.м. от У П И II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, ведно с разположената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.

Продавачите А. Л. С. и В. В. С.а се легитимирали като собственици на УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга с Нотариален акт за покупко-продажба № 98, том IV, н.д. № 1165/1997 г. на Нотариус при Районен съд – Пещера, като същите си запазили правото на собственост върху 66 кв.м. от УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга. Тъй като исковата претенция била насочена само срещу Н. П. и Е. П., но не и към съсобствениците А. С. и В. С.а, то това я правело нередовна. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че са навлезли в неговия имот и владеят около 65 кв.м. реална част от собствения на ищеца имот У П И III-194, в кв. 27, по плана на с. Бяга, както и че са поставили тЕ. ограда. Твърдят, че на границата между УПИ VI – 199 и УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с.Бяга има изградена и съществуваща масивна каменна ограда още преди 1960 г. Сочат, че след като получили нотариалната покана от ищеца се снабдили с копие от кадастралния и регулационен план на с.Бяга, одобрен през 1967 г., съхраняван в СГКК – Пазарджик, както и с извадка от плановите листове по плана на с.Бяга от 1967 г., съхранявани в СГКК – Пазарджик, от която се установявало, че границата между двата урегулирани поземлени имота минава по изградената между тях масивна ограда. Поради това ответниците не владеят и не държат процесната реална 2 част без основание. При условията на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част на основание давностно владение от продавачите н а УПИ II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга, а именно А. Л. С. и В. В. С.а, които са закупили имота през 1997 г. от В. С.а, която , от своя страна, притежавала имота по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проВ. въз основа на наследство, съдебна делба и давностно владение през 1981 г.

Предвид изложеното ответниците Н. П. и Е. П. молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажират доказателства. Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.

СЪДЪТ, при преценка на заявените в исковата молба, уточнена с молба с вх. № 1788/11.04.2023 г., фактически твърдения намира, че е сезиран с кумулативно пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Неоснователно е релевираното от ответниците възражение за нередовност на исковата молба, защото исковата претенция била насочена само срещу ответниците Н. П. и Е. П., но не и към другите съсобственици на У П И II-195, в кв. 27, по ПУП на с. Бяга , а именно: А. С. и В. С.а.

Съсобствениците на имота са обикновени другари в процеса, а не задължителни необходими другари, поради което наведеното възражение не може да бъде споделено. При обикновеното другарство ищецът разполага с възможността да избере срещу кого от обикновените другари да предяви иска си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните факти: 1) че е собственик на заявеното в исковата молба придобивно основание на гореописаната реална част с площ от 65 кв.м. от УПИ III-194, в кв. 27, по плана на с. Бяга ; 2) че ответниците упражняват фактическа власт върху тази реална част от имота, без да имат правно основание за това.

В тежест на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа власт върху процесната реална част от имота на правно основание, противопоставимо на ищеца.

По доказателствата:

Към исковата молба, молбата, уточняваща исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.

3

По исканията на страните за събиране на гласни доказателства, съдът счита, че следва да бъдат уважени при условията на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ГПК, като бъдат допуснати по двама свидетели на страната на ищеца и на страната на ответниците, при режим на довеждане. Третият поискан от ответниците свидетел ще бъде допуснат, ако призованите не установят спорните факти.

По исканията на страните за допускане изслушването на съдебнотехническа експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след вземане становището на ищеца и изслушване на ответниците, доколкото задачата, която е формулирана в отговора на исковата молба и която ответниците искат да бъдат поставена на вещото лице не е свързана с процесния имот - 65 кв.м. реална част от УПИ III-194, в кв. 27, по плана на с.

Бяга, а се отнася за други имоти - УПИ VI - 199 и УПИ II-195.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2023 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и молбата, уточняваща исковата молба и представените от ответниците с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА, при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, до разпит по двама свидетели, при режим на довеждане, на страната на ищеца и на страната на ответниците.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищците.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

4

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Да се връчи препис от определението на страните.

На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5