Решение № 1 от 07.01.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№1 гр. ХАСКОВО, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600446 по описа за 2021 година

Производството е по Гл.21 от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на адв.А.В. и адв.Т.Н. от АК- Х., в качеството им на защитници на подс.К. Т. М., против Присъда №260018/15.04.2021г., постановена по НЧХД №1057/2020г. по описа на РС -Хасково.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд признал подс.К. Т. М. от с.К., обл.Х. за виновен, в това, че на 21.10.2020г., в с.К., обл.Х., причинил на Ю. Х. Ю. от с.К. обл.Х., разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и 129 НК, а именно: белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия на кръста- болка, кръвонасядания в лявата лицева половина, представляващи лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130 ал.1 НК вр. чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. Със същата присъда подс.К. Т. М. бил осъден да заплати на Ю. Х. Ю. сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпени неимуществени вредиболки и страдания, в резултат на причинената лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева, отхвърлил като неоснователен. С обжалваната присъда подс.К. Т. М. бил осъден да заплати по сметка на РС-Хасково сумата в размер на 50 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и да заплати на Ю. Х. Ю. сумата в размер на 1062 лева за сторените разноски по делото.

Във въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от адв.А.В., се 1 излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не извършил анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че са налице съществени противоречия между изложеното в частната тъжба и показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са били обсъдени в мотивите на присъдата. Счита, че съдът е игнорирал необосновано изложеното от вещото лице при изслушването му в хода на проведеното съдебно следствие.

Прави извод, че не са събрани доказателства за това подсъдимият да е осъществил деянието, за което е предаден на съд. Намира определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за несъобразен с критериите, заложени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и утвърдената съдебна практика по приложението й. Най-сетне счита, че размерът на присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото, не е доказан и отделно от това не е съобразен с Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваната присъда като оправдае подсъдимия, да отмени или намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и да отмени или намали размера на присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за повторно изслушване на вещото лице относно механизма на причиняване на описаните в СМЕ телесни увреждания.

Претендира сторените разноски по делото.

Във въззивната жалба, депозирана от адв.Т.Н., също се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. На първо място твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, посочвайки погрешно името на подсъдимия в определението, с което същият е предаден на съд и разглеждайки частна тъжба, в която имената на тъжителя са изписани по различен начин. На второ място прави извод, че присъдата е постановена в нарушение на чл.303 НПК, при наличие на съществени противоречия между изложените в частната тъжба твърдения и установеното от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие. Намира, че по делото не са събрани доказателства за това подсъдимият да е причинил посочените в определението за предаване на съд телесни повреди, изразяващи се в контузия на кръста и кръвонасядания. Освен това счита, че „белегът“ сам по себе си не може да има характер на телесна повреда. Твърди, че предявеният граждански иск не е доказан по основание и размер, а определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост. Намира за прекомерен размера на присъдените в полза на частния тъжител разноски по делото.

Моли обжалваната присъда да бъде отменена във всичките й части. Претендира сторените разноски по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитниците на подсъдимия поддържат депозираните въззивни жалби по изложените в тях съображения. Подсъдимият от своя страна се присъединява към направените с тях искания до съда. Частният тъжител и неговият повереник оспорват жалбите. Направеното с въззивната жалба на адв.А.В. доказателствено искане за повторно изслушване на вещото лице е допуснато с определение на съда, а впоследствие- отменено, след изслушване становищата на страните. В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в съдебно заседание, преценявайки наличния по делото доказателствен материал и след извършване на цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок, от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същевременно въззивните жалби са 2 основателни, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо мотивите към атакуваната присъда, представляващо основание за нейната отмяна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба на Ю. Х. Ю. против К. Т. М. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3000 лева. В тъжбата са очертани фактическите твърденията на тъжителя, касаещи повдигнатото обвинение.

Посочени са времето, мястото и конкретните действия на подсъдимия. Същите са преценени от първоинстанцинния съд като съставомерни за престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели, подсъдимият е депозирал обяснения, назначена и изготвена е съдебномедицинска експертиза, изслушано е вещото лице, приобщени са писмени доказателства. С обжалваната присъда районният съд признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК и уважил частично предявения граждански иск за неимуществени вреди. В мотивите към обжалваната присъда съдът изложил фактическа обстановка, в която приел за установено, че подс.К.М., приближавайки отзад тъжителя, го хванал за шията и замахнал да го удари. Двамата започнали да се дърпат и боричкат, като подсъдимият изтеглил рязко ръката си и с нокти причинил рана на вътрешната лигавица на горната устна на пострадалия, откъдето потекла кръв. Подсъдимият ударил тъжителя по лицето с отворена ръка и така му причинил кръвонасядания в лявата лицева половина, като при боричкането пострадалият получил и контузия- болка в кръста.

Настоящата въззивна инстанция намира, че на първо място в мотивите към обжалваната присъдата липсва яснота въз основа на кои доказателства е приета за установена изложената фактическа обстановка, касаеща механизма на осъществяване на деянието. Районният съд лаконично заключил, че на база на събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК. В мотивите си съдът не посочил изрично показанията на кои свидетели кредитира, доколкото между тези на св.С. И., св.С.

А., св.Н. М. от една страна и тези на св.И. И., св.М. К.- от друга, са налице съществени противоречия. При излагане на фактическата обстановка контролираният съд се задоволил единствено с посочване на част от имената на свидетелите, които са присъствали на мястото и по времето, визирани в тъжбата. По този начин въззивната инстанция е поставена в невъзможност да извърши преценка на кои свидетелски показания съдът е дал вяра при формиране на изводите си относно това кои факти приема за установени. За настоящия състав остава възможността единствено да гадае как са формирани изводите на РС-Хасково.

Отделно, липсва какъвто и да било коментар на обясненията, дадени от подсъдимия, доколкото същите имат характер и на доказателствено средство и като такива подлежат на анализ и съпоставка със свидетелските показания.

На второ място, според описаното в тъжбата като фактология, с действията си подс.К.М. причинил на тъжителя рана на вътрешната лигавица на горна устна, контузия на кръста/болка/ и кръвонасядания в лявата лицева половина. В приетия като доказателство по делото Лист за преглед на пациент в спешно отделение №14535/21.10.2020г. за установено обективно състояние на пациента Ю. Х. Ю. е посочено: кръвонасядания /2-3/ в лява лицева половина и контузна рана в областта на долната устна. В издаденото СМУ №437/27.10.2020г. и изготвената по делото СМЕ в резултат на проведен преглед на тъжителя са установени: белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна, контузия на кръста- болка, кръвонасядания в лявата лицева половина. Най-сетне, при изслушването си пред първата инстанция, в проведеното открито съдебно заседание, вещото лице д-р Е. поддържа депозираното експертно заключение, като същевременно посочва, че е налице рана- устната е разцепена, има кървене на устните и зачервяване без кръвонасядане. При така съществуващите противоречиви доказателства, свързани с характера на причинената 3 телесна повреда, без да направи дължимия им анализ, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по чл.130 ал.1 НК, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и 129 НК, а именно: белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна; контузия на кръста- болка; кръвонасядания в лявата лицева половина. В случая, от описаните в тъжбата телесни увреждания, само едно би могло да се квалифицира като разстройство на здравето, а именно- рана на вътрешната лигавица на горната устна. Не за такова увреждане обаче подсъдимият е бил предаден на съд с постановеното от съда разпореждане/определение/, в което първото поред изброено в тъжбата нараняване е посочено като белег от рана на вътрешната лигавица на горната устна. Тук следва да се отбележи, че белегът сам по себе си не представлява по своите медико-биологични характеристики телесна повреда, доколкото същият е следствие от причинена вече такава. Отделно от това първоинстанционния съд не се е съобразил и с утвърдената съдебна практика, според която кръвонасядането следва да се разглежда като лека телесна повреда без разстройство на здравето. Същото се отнася и за телесното увреждане, изразяващо се в контузия на кръста, причиняваща болка. Ноторно известно е, че когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или повече по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед най-тежкия резултат. По този начин съдът е постановил присъдата си при липса на мотиви относно това защо приема, че подсъдимият е извършил именно престъпление по чл.130 ал.1 НК.

Нормата на чл.305 ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото решение.