Решение № 428 от 06.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 501/2023
- Вид
- Решение № 428
- Подписан
- 06.12.2023
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 516 от 13.11.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 82, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 428 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000501 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за образуването му са две на брой въззивни жалби.
Едната е подадена от „О.-З.“ АД, ЕИК ....., гр. С. и е насочена против решение № 35 от 04.04.2023 г. постановено по т. дело № 139/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която „О.-З.“ АД, ЕИК ....., гр. С., ул.
„С. С.” № 7, ет. 5 е осъдено да заплати на Р. М. Т., ЕГН **********, гр. Х., ул. „Ч.с.“№ 11-А ет.8 ап.51 сумата от 20 000 лв. ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, равняваща са на разликата между присъдената с решението сума от 30 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ причинени от ПТП, настъпило на 21.02.2020 г. около 17, 17 часа в гр.Х. по ул. „П.“ в посока запад към стадион „Х.“ по вина на Г.Н.П. като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ..., застрахован по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника и сумата от 10 000 лв., какъвто според застрахователя е размера на дължимото се на ищцата обезщетение.
Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата разноски в размер отговарящ по съразмерност на 1 обжалвана част от решението, възнаграждение за адвокат на Р. И. М. по чл.
38, ал.2 от ЗА в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от решението и държавна такса в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ХОС в размер отговарящ по съразмерност на обжалваната част от решението.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо иска в посочения по- горе размер.
Втората жалба е насрещна такава. Тя е подадена от Р. М. Т., ЕГН **********, гр. Х. чрез пълномощника й адв. Р. М. и е насочена против решение № 35 от 04.04.2023 г. постановено по т. дело № 139/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която били отхвърлени акцесорните искове на Р. М. Т. против „О.-З.“ АД, ЕИК ....., гр. С. за присъждане на законна лихва върху присъдените с решението на ХОС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за времето от 28.07.2023 г. до 28.10.2023 г.
С нея се отправя искане за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго присъждащо законна лихва и за този период върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
Всяка от страните намира жалбата на другата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 22.10.2021 г. в ХОС е постъпила изходяща от Р. М. Т., **********, гр. Х. искова молба против „О.-З.“ АД, ЕИК ....., гр. С..
ЕГН
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.02.2020 г. в гр.
Х., на ул. „П.“ до входа за стадион „Х.“ настъпило ПТП по вина на Г.Н.П., който като водач на лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, рег. № ... причинил ПТП, при което пострадала и ищцата. По отношение на същото е споменато, че П. поради движение с несъобразена с релефа и състоянието на пътя скорост изгубил контрол над автомобила, излязъл извън пътното платно вляво по посоката си на движение, качил се на тротоара и ударил движещата се по него ищца. От удара тя пострадала тежко.
След инцидента, ищцата била отведена по спешност в МБАЛ - Х., 2 където била настанена в отделение по неврохирургия с оплаквания за силни болки в главата, световъртеж, рани по лицето, носа и челото, болки в двете подбедрици, седалището, а и по цялото тяло. След проведени изследвания, прегледи и консултация с травматолог било установено, че е обнубилирана / има силно замъглено съзнание и отслабено активно внимание/. Установили се също охлузвания и кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, мозъчно сътресение и други. На 21.02.2021 г. на ищцата под местна анестезия била направена ревизия и шев на раната на главата и пластика на кожата. На 25.02.2021 г. била изписана с негативен неврологичен статус, окончателна диагноза „Вулнус лацеро-контузум капитис. Ревизио ет сутура вулнерис, Пластика кутис“, указания за домашно лечение и прием на аналгетици при нужда.
На същата дата ищцата била прегледана и от съдебен лекар, който заключил, че тя вследствие на ПТП- то получила разкъсно-контузна рана на главата в теменната област, охлузвания по лицето, кръвонасядания на клепачите на двете очи, подкожни хематоми на двете подбедрици и дясното седалище, охлузвания на двете ръце.
Лечението и престоят в болницата се свързва и с разходи в размер на 23, 20 лв.
По отношение на болките страданията и психическите изживявания е посочено, че травмите причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. След инцидента тя изпитвала значителни трудности в ежедневието си поради непрестанното главоболие от травмите на главата. Страдала от болки в подбедриците и седалищната област с оглед масивните кръвонасядания в същите. Изпитвала срам от нараняванията по лицето, челото и слепоочието, като в тези части на главата останали и белези до момента. Травмите за продължителен период от време ограничили социалните й контакти, а и изпитвала затруднения в ежедневната си дейност и се наложило ползване на чужда помощ за задоволяване на потребностите си и грижите в домакинството. Това от своя страна още повече е разстроило. Стресът от инцидента направил ищцата плаха, предпазлива, раздразнителна. Често сменяла настроенията си, имала чести приливи на безпокойство и притеснение, сънувала кошмари.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване от страна 3 на виновния за инцидента водач на претърпените неимуществени и имуществени вреди.
В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от виновния за произшествието водач е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажирало отговорността на застрахователя за описаните по-горе вреди.
В тази връзка от него с молба от 28.07.2020 г. било поискано изплащане на споменатото обезщетение, но към момента на подаване на иска произнасяне по същата липсвало.
На таза база се излагат доводи, че за ищцата е налице интерес от претендиране на обезщетението по съдебен път.
Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 23, 20 лв. за обезщетяване на имуществените ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 28.07. 2020 г.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало такъв.
С него то не оспорва, че управляваният от П. автомобил е бил застрахован при него.
Оспорва се обаче обстоятелството, че ПТП- то е причинено виновно от водача на същия и по- точно механизма на настъпването му описан в исковата молба. В тази връзка се споменава, че принос за същото имала и ищцата. Тя според ответника не се намирала на тротоара, а пресичала пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, без да се огледа, без да се съобрази с останалите участници в движението и на нерегламентирано за това място. В тази връзка е оспорена доказателствената сила на представения по делото констативен протокол и е заявено, че съставителят му не е присъствали на самото ПТП. Изложени са и съображения, че описаните в ИМ вреди не са в причинно-следствена връзка с инцидента и че ищцата не е положила грижи за своето здраве.
Излага се становище за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, несъобразяване на същото с икономическата обстановка в страна и за наличие на съпричиняване, допуснато от пострадалата по изложените по- горе съображения.
4
Оспорена е и претенцията за присъждане на законна лихва. То на първо место е обусловено от доводите за неоснователност на главните искове, а на второ от това, че ответникът не е изпадал в забава, както и че отговорността му е договорна, а не деликтна.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че с отговора е направено и възражение, че искът е подсъден на СГС с оглед на неприложимостта на чл.
115 от ГПК и предвиждането в чл. 105 от ГПК.
В ДИМ ищецът е изразил становище за направените в отговора защитни възражения, вкл. и на това за подсъдността.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Преди това е приел, че делото е подсъдно на Хасковския окръжен съд, т.е. не е уважил направеното от ответника възражение във връзка с подсъдността.
В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е и извод за липса на съпричиняване.
Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със събрания по делото доказателствен материал искът е бил уважен в пълния му размер, т.е за сумата от 30 000 лв.
Искът за имуществени вреди също е бил уважен в пълния му размер от 23, 20 лв. лв.
Върху тези суми е присъдена и законна лихва от денят следващ този, на който е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя 28. 10.2020 г. Произнасяне за претенцията за присъждане на лихва за времето от 28.07.2020 г. до 28.10.2020 г. не е направено.
Недоволен от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е останал застрахователят и е обжалвал пред ПАС решението в частта му присъждаща обезщетение над сумата от 10 000 лв.
В нея се излагат подробни съображения за необоснованост и 5 неправилност на решението. Същите се базират на становището, че съдът е възприел неправилен механизъм на ПТП-то и така е изключил поведението на ищцата и съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. В тази връзка се преповтаря защитния довод пред ХОС за неправилно пресичане на платното за движение и нарушение на правилата на ЗДП и се прави позоваване на констатациите на вещото лице изготвило САТЕ.
Изложени са и доводи, че в решението съдът е хиперболизирал тежестта и интензитета на получените от ищцата травми според заключението на СМЕ.
В тази връзка се прави извод за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и определяне на същото в нарушение на принципа на справедливост.
В срока за отговор на въззивната жалба е ищцата е подала такъв, както и насрещна въззивна жалба.
В нея е посочено, че постановеното от ХОС решение се обжалва в частта, с която били отхвърлени акцесорните искове на Р. М. Т. против „О.З.“ АД, ЕИК ....., гр. С. за присъждане на законна лихва върху присъдените с решението на ХОС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за времето от 28.07.2023 г. до 28.10.2023 г. В жалбата са изложени подрони съображения за това, че лихвата се дължи от по- ранната дата.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
Разпечатката съдържа 56 от 156 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6f365e9-6c86-4298-87f4-4f1681fe90af