Решение № 1593 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100101266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 и следващите от ГПК;

Образувано е по предявен от И. З. Ж. срещу Л. Т. Ц. установителен иск с пр. осн.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху недвижим имот, учредено в нейна полза с Нотариален акт № 137, том I, peг. № 2695, дело № 121/16,12,2016г. на нотариус Д.К., рег. № 049 на НК, вписан в Агенция по вписванията в гр. София с вх. № 80744, акт № 180, том CLXXXIX, дело № 59053/16.12.2016 г., е погасено поради давност и смърт на ползвателя, както и в условията на евентуалност иск с пр.осн.чл.61 от ЗС за прекратяване на учреденото в полза на ответника право на ползване върху процесния имот, поради неизпълнение от страна на ползвателя на съществени задължения за поддръжка на имота и за застраховането му в полза на собственика.

Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот по наследство от баща си З.И. Ж., който приживе учредил в полза на ответницата пожизнено право на ползване върху процесния имот с НА от 16,12,2016год. Заявява, че приживе наследодателят му е отдавал процесния апартамент под наем, получавал е ежемесечно наемите от него и е заплащал консумативите и разходите за поддръжката му. Поддържа, че от учредяване на правото на ползване ответницата не е упражнявала фактически същото, поради което то се е погасило поради изтичане на предвидения в закона 5 годишен давностен срок. При условията на евентуалност предявява иск за прекратяване на правото на ползване поради неизпълнение на задълженията на ползвателя да заплаща разходите по поддръжка на имота, вкл. и на дължимите данъци, както и да го застрахова. Поддържа, че правото на ползване е прекратено със смъртта на ползвателя З. Ж., тъй като е възмездно учредено;

1

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Л. Т. Ц. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ответницата и бащата на ищеца - З.

Ж., са живели на семейни начала повече от 15 години преди смъртта на последния, настъпила на 04.05.2023г. Поддържа, че упражнява учреденото й право на ползване върху процесния недвижим имот, като се заявява, че от 17.10.2017 г. до настоящия момент тя отдава имота под наем и получава доходите от наема, въз основа на сключен от нея в качеството й на ползвател на имота договор с наемател. Заявява, че редовно полага грижи за поддържането на имота и заплаща всички данъци и такси за него. Оспорва се, че бащата на ищеца е заплащал консумативите за поддържане на имота, както и че ответницата е забавяла плащането на данъците и разходите за поддръжка, като се заявява, че ответницата заплаща всички публични задължения за имота от 2017 г. до настоящия момент, а съществени разходи за поддръжката на имота не се е налагало да се извършват, тъй като наемателят полага грижи за него. Сочи, че посещава имота, тъй като уговореният наем се плащал на ръка от наемателя, и поради това има преки наблюдения относно състоянието и поддръжката на имота. Излага доводи, че считано от 2018 г. до момента сключва договори за застраховка за имота в качеството й на ползвател.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235, ал.1 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от НА №68, 13,07,2015год. се установява, че З. И.ов Ж., в качеството на купувач е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“********, в УПИ 12-979, кв.151 по плана на гр.София, с площ от 3059кв.м., а именно:

********, със застроена площ от 61,05кв.м., заедно с мазе №В14, в сутерена под вх.В на сградата, с площ от 4,84кв.м., заедно с прилежащите 0,713% ид.части от общите части на сградата и заедно с припадащите му се ид.части от правото на строеж върху УПИ при описани в нотариален акт съседи;

Не е спорно между страните, че с т.1 от НА №137/16,12,2016год. З. И.ов Ж. учредява пожизнено на Л. Т. Ц. вещно право на ползване върху описания недвижим имот. С т.2 от НА Л. Т. Ц. учредява пожизнено на З. И.ов Ж. вещно право на ползване върху собствен недвижим имот, находящ се на адрес гр.София, ул.“********, УПИ 13-979, кв.151 в гр.София, с площ от 4747кв.м., а именно: Апартамент №9, ет.3, с площ от 69,18кв.м., заедно с 1,444% ид.части от общите части на сградата, заедно с 0,505% от ид.части от УПИ, при описани в акта съседи, както и подземен гараж №23, с площ от 28,85кв.м., заедно с 0,484%ид.части от общите части на сградата, заедно с ид.части от правото на строеж върху имота;

2

Видно от удостоверение изх.№2081/09,09,2024год. на Столична община З.И. Ж. е починал на 04,05,2023год., като законен наследник на същия е И. З. Ж..

С приемо–предавателен протокол от 01,06,2023год. Л. Ц. е предала на ищеца заверени преписи на документи, сред които и НА №137/16,12,2016год., МПС, ведно със свидетелство за регистрация на МПС и ключове от автомобил;

Представени са справки за изпълнение на задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 2017год. до 2025год за обект ул.“********;

От справка изх.№ДСЦ25-ДИ11-229/04,07,2025год. на Столична община, Дирекция Общински приходи, отдел „Общински приходи“-Средец/Триадица, е видно, че на името на Л. Ц. са плащани данък недвижим имот и такса битови отпадъци за недвижим имот апартамент №12, с адрес гр.София, ул.“********, вх.В, ет.3, за периода от 01,01,2017год. до 31,12,2025год. съответно за всяка календарна година;

Видно от договор за наем от 17,10,2017год. Л. Т. Ц., в качеството, на наемодател е предоставила на Д.С.Н., в качеството на наемател за временното и възмездно ползване Апартамент №12, с мазе №14, находящ се на адрес гр.София, ул.“********, надпартерен, за сума в размер на 340евро за срок от 1 година;

Приложени са разписки за получени от ответника суми от наем на апартамента за периода от м.10,2017год. до м.12,2024год. в размер на 340евро месечно, а за периода от м.02,2025год. -м.03,2025год. в размер на 390евро.

От застрахователна полица „Защитена фамилия“ при ЗД „Армеец“, е видно, че Л. Ц. е застраховала процесния апартамент №12 в периода -19,04,2018год.-18,04,2019год., 19,04,2020-18,04,2021год.; 19,04,2021год.-18,04,2022год.; 19,04,2022год.-18,04,2023год.;

19,04,2023год.-18,04,2024год; 19,04,2024год.-18,04,2025год; 19,04,2025-18,04,2026год.;

От удостоверение за промени на настоящ и постоянен адрес на Столична община е видно, че последно регистриран настоящ и постоянен адрес на ответницата считано от 27,07,2011год. е гр.София, ул.“********;

От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на св.Н.Х., Д.Н., Ж.

Г. и Р. Р. се установява еднозначно желанието на З. Ж. да учреди право на ползване върху собствен имот в полза на Л. Ц..

От показанията на св.Х. се установява, че е известена за учреденото право на ползване относно апартамент на ул. ********, като е съдействала за изготвяне на документи, като лице с юридическо образование; Жилището се давало под наем, вкл. и към момента.

Желанието за учредяване право на ползване един на друг, било провокирано от обстоятелството, че З. Ж. и Л. Т. нямали сключен граждански брак; Сочи, че Л. отдавала апартамента под наем и събирала наема.

От показанията на свид. Д.Н.-наемател на процесния апартамент, се установява, че след смъртта на З. Ж. ищецът се обадил по телефона на свидетелката с желание сумата за наем да бъде превеждана на него. Л. Ц. се е грижила за всичко и цялата комуникация по 3 повод наемното правоотношение е била с нея. При проблем в имота, се осъществявала връзка с Л. и проблемът бивал отстраняван. Л. посещавала апартамента, за да получи наема, за което били съставяни и разписки.

От показанията на св.Р. се установява, че по сведение на З. Ж. и двата апартамента на ул.******** са закупени от него, но този в който е живял заедно с ответницата формално е „на нейно име“.Сочи, че е получил от него сведения за получавани доходи от наем;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иск с пр.осн.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС ограниченото вещно право на ползване върху недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Така учреденото вещно право на ползване като абсолютно субективно право е протИ.поставимо на всеки, включително и на собственика на имота.

С нормата на чл.59 от ЗС е предвидено, че п равото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя, ако то не е учредено за по-кратък срок, с погИ.ето на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Заявеното от ищеца основание за прекратяване е погасяване поради продължение на срок от 5 години. неупражняване в

Съдържанието на правото на ползване по естеството си включва не само възможността на ползвателя постоянно да обитава жилището, но и като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/, както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. /Реш.

№14/20,03,2015год. по описа на ВКС, гр.д.№5426/2014год., 2 ГО/; В конкретната хипотеза съдът намира за установено, че ползването на имота е възникнало посредством отдаването му под наем. За предоставянето на процесното жилище за временно възмездно ползване на трети лица от ответника са събрани еднозначни и допълващи се доказателства за сключен договор за наем на 17,10,2017год. Срокът на наема е една година, но видно от представените разписки за получавани наемни суми и гласни доказателства на наемателя Д.Н., наемните правоотношения са били продължени на основание неформален договор за наем в периода от м.10.2018год. до м.март 2025год./чл.236 ЗЗД/. Т.е. към датата на исковата молба 13,11,2024год. ползвателят е упражнявал правомощията ползване на имота.

Обстоятелството дали до смъртта на собственика З. Ж. през месец март ползвателят е предоставял наема на собственика би било релевантно от гледна точка отказ от упражняване на правомощията. Въпреки това за установено по делото съдът намира, че доходите от наема на жилището са получавани именно от ответницата, за което свидетелстват, както 4 приложените разписки, така и гласни доказателства. Показанията на св. Ж. Г. не сочат на конкретика дали дохода от наем за имота е получаван от З. Ж.. Показанията на св.Р., че З. Ж. е предоставил имота под наем съдът намира да не опровергават събраните доказателства, доколкото са по сведение на З. Ж. и не обективират преки впечатления на свидетеля за възникнало наемно правоотношение между собственика и трето лице. Този факт е оборен и от показанията на самия наемател; В тази връзка ирелевантно е обстоятелството, че регистриран настоящ и постоянен адрес на ползвателя е различен административен адрес от процесния.

Съобразно изложеното съдът намира за неоснователни доводите за погасяване на вещното право на ползване поради липса на упражняване в продължение на 5 години.

Неоснователни са доводите за прекратено право на ползване поради смърт на ползвателя З. Ж.. Действително от договора за взаимно учредено право на ползване може да се обоснове извод за двустранен и възмезден характер на същия. Въпреки това учреденото право на ползване обосновава извод за възникнали две самостоятелни ограничени вещни права върху два имота с личен характер, които са ненаследими. Прекратяваното е изрично предвидено в хипотезата на чл.59 от ЗС, от което се обосновава извод, че смъртта на ползвателя Ж. не води до прекратяване на учреденото от него в полза на учредителя му вещно право на ползване.