Решение № 3200 от 11.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10692/2025
- Вид
- Решение № 3200
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.78,ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 111 б. В · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3200 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510692 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба , с вх. № 218299/20.06.2025год. на „Обединена българска банка“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД,преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ ,ищец по делото ,чрез юрк.С. Х. срещу Решение № 9681/26.05.2025год. постановено по гр.дело № 23229/2024год. по описа на СРС ,51 състав , с което са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: 000694959, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б срещу С. Д. К., с ЕГН: ********** и адрес: град София, ж.к. ****, установителни искови претенции по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска банка следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и 1 сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г.
Със същото решение ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на адв. Н.И.И., с ЕГН: ********** и адрес на упражняване на дейността: град София, ул. ****, офис – партер, сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на длъжника по заповедното производство и на адв. К.И.Б., с ЕГН: ********** и адрес на упражняване на дейността: град София, ул. ****, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на ответницата в исковото производство.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за необоснованост и неправилност на решението ,поради нарушения на процесуалния и материалния закон.Оспорват се като неправилни изводите на съда за разпределяне в тежест на ищеца да ангажира доказателства ,сочещи конкретния размер на шрифта ,на който е изпълнен текста на процесния договор.Излага се и че неправилно съдът приел ,че договора е недействителен ,поради допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Навежда доводи ,че неправилно било счетено ,че сумата по искова молба от 60лв. за разноски за уведомление представлява такса по договора за потребителски кредит.Уточнява ,че тази сума представлявала разноски по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост по кредита ,обявена с писмо с изх.
№ 001-17191 от 31.03.2023 г. за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено на С. Д. К. чрез ЧСИ К.П., per. № 852. район на действие СГС. За дължимостта й се позовава на представените доказателства за плащането ,а така също на разпоредбата на 309а от ТЗ.
Въззивника счита също ,че не е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК предвид това ,че в процесния договор е посочен годишен лихвен процент и ГПР. Счита ,че в цитираната разпоредба не е предвидено изискване за детайлно разписване на методиката или математическата формула за изчисляване на ГПР нито изчерпателно изброяване на всички компоненти. формиращи ГПР.Излага че тези изисквания са спазени ,което е позволило на ответника да прецени реалните икономически последици от сключването на договора .
Посочената в случая в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора, е ясна и разбираема и дава възможност на потребителя да разбере обхвата на своето задължение - длъжникът е осведомен за размера на годишния лихвен процент към датата на сключването на договора и се е съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения размер.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, съобразно направените във въззивната жалба възражения като се иска преразглеждане на същото и в частта за разноските.Претендират се и разноски ,вкл. юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна С. Д. К. ,чрез адв.С. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.Направено е искане за присъждане възнаграждение на адв.С. в размер на 409,03 евро ,за предоставената безплатна правна помощ на въззиваемата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично 2 основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
Пред Софийски районен съд са предявени по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от
„ОББ“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ЕАД,преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ ,за признаване на установено в отношенията между страните
, че С. Д. К., с ЕГН: ********** дължи на ищцовата търговска банка
: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г.
В исковата молба /уточнена с допълнителна молба от 23.05.2024год./ се излага ,че на 12.12.2019год. е сключен с ответницата договор за потребителски кредит №
1912112672873190/12.12.2019 г. , по силата на който е предоставил на паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева , за потребителски нужди с уговорен срок на действие на договора до 15.12.2024 г. Излага се, че кредитът е усвоен на 12.12.2019 г. Въз основа на искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г., договорът за кредит бил отсрочен. Съгласно чл.4.1 от договора била уговорена възнаградителна лихва – наречена „редовна лихва“ в размер на 4,70 % фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, а след изтичане на срока на договора годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. Посочва се,че съгласно уговореното между страните, при допусната забава в плащането от кредитополучателя на дължимите вноски по кредита 3 същият да заплати обезщетение за забава върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължени, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта. Съгласно договора кредитът следвало да бъде погасен чрез 60 анюитетни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2024 г., включващи приложимата годишна лихва, като съгласно погасителния план размерът на всяка погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора с включена годишна лихва е 385,29 лева.Излага че ответника изпаднал в забава като не заплатил месечни погасителни вноски с падеж в периода от 15.09.2021год. до 15.03.2023год.,вкл. ,поради което банката обявила всички суми по договора з а предсрочно изискуеми.Тази предсрочна изискуемост настъпила с получаването на писмо от 31.03.2023год. от ответника за обявяването й ,като същата била осчетоводена на 18.04.2023год. За процесните вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като след депозирано възражение от длъжника и дадени от съда указания, ОББ АД предявява процесните претенции. С тези съображения „Обединена българска банка“ АД обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на процесните искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Д. К., чрез пълномощника си адв. Б. е депозирала писмен отговор ,с който е оспорено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като е въведено възражения за недействителността му , поради неспазване на законовите изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, който в случая е по-малък от 12; поради липсата на подробен погасителен план съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, в който ясно да са разписани отделните компоненти, включени в размер на всяка анюитетна вноска – каква част от нея представлява главница, каква част – възнаградителна лихва, каква част такси и други вземания; поради липса на ясно разписана методика относно формирането на ГПР по договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗП, и конкретно кои точно са компонентите включени в него и по какъв начин е формиран последният по начин, че за потребителя да са ясни всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение,както и поради липсата на изрично уговорен лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Разпечатката съдържа 30 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6f302b5-5eff-452c-9d02-782df32b4c89