Решение № 67 от 20.05.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Никопол, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100581 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „С.С.В.“ АД, чрез адв.Г.Г. от ПлАК против М. В. П. от с.Д., обл.П., и Р. Г. Г. от с.с., обл.П., в която се твърди, че ищцовото дружество е съсобственик на 1/9 ид.ч., от две ниви подробно описани в исковата молба, в землището на това село, въз основа на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижими имоти от 15.05.2017г. Твърди, че ответника Р. Г., в качеството му на съсобственик също на 1/ 9 ид.ч. от процесните имоти, на 18.06.2014г., бил сключил с ответника М.П., договор за аренда за процесните имоти, за срок от 20г., считано от 01.10.2014г. до 30.09.2034г. В последствие през същата година, с н.а. за дарение ***, том 10, рег. № ****, дело № **** от 29.09.2014г., на нотариус Д.Д. с рег. № *** на НК, отв.Р.Г. е дарил на отв. М.П., притежаваните от него 1/9 ид.ч. от съсобствеността на процесните имоти.

Излага съображения, че по силата на действащата към датата на сключване на договора за аренда, разпоредба на чл. 3 ал. 4/Отм. бр.13 2017г. / на Закон за аренда в земеделието, всеки съсобственик, в случая Р.Г. е можел да сключи договор за аренда за цялата собственост, поради което към онзи момент, провотношението между страните по договора за аренда бил валиден. Развива доводи, обаче че след продажбата на приобретателят на арендованите земи –отв.М.П., е заместил арендодателя – отв. Р.Г., в следствие на което, двете страни арендатор и арендодател, са се слели в едно и също лицеМ.П.. Счита, че сливането на страните по договора за аренда е юридически факт, при които качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно и също лице. Доколкото никои не може да бъде длъжник и кредитор на самия себе си, фактически сливането на двете страни по договора прекратява облигационното правоотношение. Счита, че с извършената нотариална 1 продажба на 29.09.2014г., е настъпило сливането на двете страни по аредния договорарендодател и арендатор в лицето на двамата ответника, от който момент договора е прекратен. Твърди, че след продажбата на съсобствена земя от арендодателя Р.Г. на арендатора М.П. се получава сливане на двете страни в едно и също лице и не може да се уреждат отношенията на ищеца с арендодателя на основание чл. 30 ал. 3 от Закона за съсобствеността, тъй като същия престава да съществува, като страна по договора и не е вече съсобственик. Твърди, че от датата на сключване на аредния договор до днешна дата ответника полза имота и получава приходи, независимо, че договора е прекратен, чрез сливането на двете страни по него.

Моли се да бъде признато за установено, по отношение на ответниците, че правоотношението по договора за аренда на земеделски земи, от 18.06.2014г., вписано в СВ при НРС е погасено чрез сливане на двете страни по него, на 29.09.2014г. Представя доказателства.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК и двамата ответници не са подали писмен отговор. В с.з. се явяват и молят предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, и това се установява от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот, че на 15.05.2017г., ищцовото дружество е придобило собственост върх, 1/9 ид.ч от всеки от двата процесни имота, представляващи, както следва:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА, представляващ имот № ******, в землището на с.Д., ЕКАТТЕ ****, общ.Г., м.“К.В.С.“ , 2 кат., с площ от 6,999дка., сега имот с идентификатор ****.**.**.

2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА, представляващ имот № *****, в землището на с.Д., ЕКАТТЕ ****, общ.Г., м.“К.“ , 4 кат., с площ от 6,000ка., сега имот с идентификатор ****.**.**.

Не е спорно между страните също, видно от Договор за аренда акт ***, том 6, от 18.06.2014г. на помощник – нотариус при Д.Д., с рег. № *** на НК, вписан в СВ при НРС на 19.06.2014г., , че отв.Р.Г. е отдал за ползване на отв. М.П., процесните имоти.

Не е спорно между страните и това, че отв.Р.Г. дарява на отв.М.П., 1/9 ид.ч. от всеки от двата процесни имота, видно от н.а. ***, том 10I, рег****, дело № **** от 29.09.2014г.

Представени са скици и данъчни оценки на имотите.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съдът намира, че ищеца има правен интерес от предявения иск, тъй ищеца е съсобственик на процесните имоти, и първия ответник, е сключил договор за арента с втория ответника за същите имоти.

2

Сключеният аренден договор съставлява пречка, ищца-съсобственик в арендованите имоти, да ползва същите.

Процесният договор за аренда е сключен на 18.06.2014г., от отв. Р.Г., в качеството си на арендодател, и отв. М.П., в качеството си на арендатор. По силата на договора и на основание чл. 3, ал.4 ЗАЗ, в редакцията си, действала към момента на сключване на договора, договора е сключен от Р.Г. в качеството му на съсобственик на имотите, предмет на договора за аренда. Съгласно чл.3,ал.4 ЗАЗ когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Към момента на сключване на договора е възникнало едно валидно и действително правоотношение по договор за аренда между двамата ответника по делото. Останалите съсобственици на имотите, предмет на договора за аренда имат правата по чл.30, ал.3 ЗС- да получат от съсобственика, сключил договора за аренда припадащите им се съобразно квотите им в съсобствеността части от полученото от арендодателя арендно плащане по договора за аренда. Сключването на договор за аренда съставлява действие на управление, а не на разпореждане с недвижимия имот, предмет на договора за аренда, поради което няма пречка, само единия от съсобствениците да сключи договор за аренда за целия имот. Останалите съсобственици, които не са изразили воля за сключване на договора за аренда не стават страна по него, въпреки, че договора за аренда рефлектира и върху тяхната правна сфера.

Законът за арендата в земеделието е специален по отношение на Закон за задълженията и договорите и за неуредените в него въпроси се прилага ЗЗД. В ЗАЗ има специални норми, уреждащи договора за аренда- специален предмет и форма, но липсва уредба на понятието за договор. Съгласно пар.1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Такава уредба се съдържа в ЗЗД. Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни волеизявления на две страни.

Договорът включва две или повече взаимно свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията, т. е. договорът е съгласие, насочено към частноправни последици. Страни по договора са лицата, които са направили волеизявление и за тях са пораждат по силата на договора правата и задълженията, представляващи съдържание на възникналото правоотношение. Правата и задълженията на страните по договора се определят от съдържанието на договора, но и от законовите норми. Основно задължение на арендодателя е да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора, а основното задължение на арендатора е да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

Съсобствениците на земеделските земи, предмет на договора за аренда, които не са изразили воля за сключване на арендния договор, не са страна по арендния договор, въпреки че той рефлектира и върху тяхната правна сфера, но те имат само правата по чл.30, ал.3 ЗС съгласно нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, които права те могат да упражнят срещу сключилия 3 арендния договор съсобственик. За тях не възникват права, нито задължения по сключения от друг съсобственик договор за аренда. За тези съсобственици, които не са сключили договора за аренда липсва възможност да претендират за заплащане на арендно плащане по договора за аренда от арендатора, както и за арендатора липсва правна възможност да търси изпълнение на задължението на арендодателя от останалите съсобственици на земеделските страни, които не са сключили арендния договор.

По делото няма спор, че към датата на сключване на арендният договор страните по него, са двамата ответници.

Съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Не е спорно между страните и се установява от представеният по делото н.а. че отв. М.П. е придобил на 29.09.2014г., целия притежаван дял от правото на собственост върху арендованите обекти от отв. Р.Г.. Липсват дори твърдения, че последния е запазил право на собственост в процесните имоти.

Предвид изложеното и на основание чл.17, ал.2 ЗАЗ, съдът приема, че М.П. е заместил Р.Г. на страната на арендодателя по Договор за аренда от 29.09.2014г., т.к., , както беше посочено по-горе, страна по договора за аренда е само изразилия воля за сключването му съсобственик, то съдът приема, че на двете страни на правоотношението по процесният договор за аренда е застанало едно и също лице- М.П., като арендодател и като арендатор, считано от 29.09.2014г. със заместването на Р.Г. като арендодател от М.П..

Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица. След заместване на арендодателя Р.Г. с М.П. на страната на арендодателя е настъпило сливане на качеството арендодател и арендатор в едно и също лице- М.П. Сливането е юридически факт, при който качествата длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Тъй като никой не може да бъде кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява облигационното отношение. С настъпването на сливането се погасява вземането и съответното на него задължение, т.е погасява се правоотношението по Договор за аренда от 18.06.2014., считано от настъпване на сливането 29.09.2014г.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че правоотношението по Договор за аренда от 18.06.2014г.е погасено чрез сливане, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в размер на общо 750лв. от които сумата от 50лв. за д.т. и сумата от 700лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията 4 между страните по делото, „С.С.В.“ АД с ЕИК *******, М. В. П. с ЕГН ********** и Р. Г.

Г. с ЕГН **********, че правоотношението по Договор за аренда № от 18.06.2014г., вписан в СВ при НРС с вх. № ****, с рег. № **** на 19.06.2014г., сключен между Р. Г. Г., като арендодател и М. В. П., като арендатор е погасено чрез сливане на страните по него на 29.09.2014г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК М. В. П. с ЕГН ********** и Р. Г. Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „С.С.В.“ АД с ЕИК *******, направените деловодни разноски в размер на общо 750лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________