Присъда № 8 от 14.03.2023, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 8 от 13.03.2023г. по НОХД № 125/2023г. по описа на Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу К.И.Г. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 14.02.2023г. в обитавано от него жилище, находящо се в град **********, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество – коноп с тегло 1.870 грама, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 7.80% на стойност 11,22 лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с химическа експертиза № 124/16.02.2023г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас – престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК.

Производството се е развило по реда на Глава XXVI от НПК.

В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на РП-Бургас заявява, че поддържа обвинението и счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се доказа в хода на съдебното следствие по безспорен начин, както и че подс. Г. е извършил престъплението, в което е обвинен, от обективна и субективна страна.

Независимо от малкото количество наркотично вещество, с оглед многократните му осъждания, включително и скорошните му такива пак за държане на наркотични вещества, обвиняемият се очертава като личност с висока степен на обществена опасност, липсват квалифициращите състави за да се приеме, че се касае за маловажен случай. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия изразява позиция за недоказаност на обвинението предвид противоречивите твърдения на двамата свидетели полицейски служители, не е установено и мястото на извършване на деянието, в която връзка отбелязва липсата на действия по претърсване и изземване и на обиск, независимо от наличието на протокол за доброволно предаване. Не е изяснено и същественото според защитата обстоятелство, дали квартирата, в която подс. Г. живее, е обитавана само от него или съвместно с други лица.

Становището му е, че се касае за маловажен случай, включително и от гледна точка на малкото количество на наркотичното вещество и ниската му стойност, както и малкото процентно съдържание на активно действащия компонент, поради което то следва да се квалифицира по чл.354а, ал.5 от НК. По тези критерии деянието може дори да бъде определено и като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Подс. Г. се явява в съдебно заседание като се възползва от правото си да не дава обяснения. В правото си на последна дума изразява съжаление за извършеното.

От фактическа страна:

Подсъдимият К.И.Г. е роден на *******г. в град *******, постоянният му адрес е в село Е., община *******, българин, български гражданин не, със средно образование, не е женен, осъждан е. Работи като поддръжка в хотел „С.“, находящ се на улица ******* в град Несебър, в който хотел ползва стая.

На 14.02.2023г. свидетелите П.Л.Д. и Х.С.Т. били изпратени по сигнал за извършено престъпление в центъра на град Несебър. Докато извършвали обход по улица *******, около 16:00 часа в близост до хотел „С.“, забелязали подс. Г., когото свид. Терзиев познава като лице с криминални прояви и че същият пребивава именно в този хотел, поради което решили да му извършат проверка. Пристъпили към проверка, при която на зададения му от полицейските служители въпрос дали държи в себе си забранени от закона вещества, 1 подс. Г. отговорил, отрицателно, но и че държи в квартирата си, представляваща стая, малко количество марихуана, която му е за лична употреба. Полицейските служители предложили на подс. Г. да посетят квартирата му за да проверят тази негова информация, при което той ги е поканил в квартирата си и там той им е показал намираща се на масата в стаята найлонова торбичка със съдържаща се в нея суха зелена тревна маса, за която заявил, че е марихуаната за лична употреба. Подс. Г. е бил отведен в сградата на Районното управление на МВР – Несебър, където предал доброволно найлоновата торбичка със съдържащата се в нея суха зелена тревиста маса, което вещество е било обект на оглед на веществени доказателства за времето от 19:25 часа до 19:45 часа на 14.02.2023г., при който е направен полеви тест, в резултат на който веществото е реагирало на канабис, след което подс. Г. е бил задържан със заповед за задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

Приобщено по този начин към доказателствения материал доброволно предаденото от подс. Г. вещество е било обект на химическо изследване, като от заключението по извършената химическа експертиза, обективирана в протокол № 124 от 16.02.2023г. на вещото лице Веселин Станчев Банев при БНТЛ при ОДМВР Бургас, се установява, че съдържащата се в обекта на изследване растителна маса има тегло 1,870 грама и се определя като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 7,80%.

Неизразходеното количество за нуждите на експертизата от наркотичното вещество е било предадено на ЦМУ с предавателно-приемателен протокол от 20.02.2023г., изпратено с писмо УРИ 304000-2776 от 20.02.2023г.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа по безспорен, несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Х.С.Т. и П.Л.Д., както и от писмените доказателства, съдържащи се в материалите по бързото производство, а именно: Справка за съдимост рег.№ 230215005000077008 от 15.02.2023г. на Несебърския районен съд; Протокол № 124 от 16.02.2023г. за извършена химическа експертиза; Протокол за оглед на веществени доказателства от 14.02.2023г. и фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от 14.02.2023г.; Предавателно-приемателен протокол от 20.02.2023г. Заповед за задържане на лице рег.№ 304 зз 56 от 14.02.2023г.

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.354А, ал.5, вр. ал.3 от НК, тъй като на 14.02.2023г. в обитавано от него жилище, находящо се в град Несебър, улица *******, хотел С., етаж 2, стая № 203, без надлежно разрешително, съгласно чл.7, чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество – коноп с нето тегло 1.870 грама със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 7.80% на стойност 11,22 лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, установено с химическа експертиза № 124/16.02.2023г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР Бургас, като случаят е маловажен, поради което го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение.

Доброволното предаване не е посочено изрично в чл.136 от НПК като способ за доказване в наказателното производство така, както разпита, огледа, претърсването, изземването и други. В практиката обаче не съществува спор, че то е един от възможните начини за приобщаването на веществените доказателства, като не е задължително то (приобщаването) да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и изземване.

Поначало няма пречка предметите, които са свързани с престъплението, да могат да бъдат приложени по делото и да станат част от доказателствения материал чрез предаване от лицата, които осъществяват над тях фактическа власт. В случая пред полицейските служители Х.Т. и П.Д., подс. Г. е изразил воля за тяхното предаване, поради което не е било 2 задължително извършването нито на обиск, нито претърсване и изземване за да бъде иззето веществото. Ето защо приобщаването на веществените доказателства посредством протокола за доброволно предаване не представлява нарушение на процесуалните правила.

Независимо, че полицейските служители са имали ресурс и време да предприемат действия по претърсване и изземване, това не изключва възможността и правомощията им да съставят протокол за доброволно предаване. Протоколът за доброволно предаване е годен да послужи за установяване на описаните в него обстоятелства и за това, защото не е нарушен редът за съставянето му. В НПК не е предвиден нарочен процесуален ред за това, а за доброволното предаване на вещи и предмети не се изисква присъствието на поемни лица (арг. от чл.137, ал.1 от НПК).

Именно доброволно предаденото от подс. Г. вещество е било предмет на огледа при извършен неосредствено след това оглед на веществени доказателства по чл.110, ал.1 от НПК. Това се потвърждава от обстоятелството, че стикер за ВД № М2662, хартиен плик, с който е запечатана сухата зелена тревна маса след огледа, съвпада с посочения от вещото лице в съставения от него протокол за извършена експертиза, а съдът не констатира процесуални нарушения при извършване на това процесуално действие, като съставеният протокол за оглед на веществени доказателства съдържа всички реквизити, визирани в чл.129 от НПК. По тази причина липсва основание за съда да приеме недоказаност на обвинението заради липса на идентичност между доброволно предавеното веществено доказателство и предмета на огледа, от една страна, и това, което е било обект на химическата експертиза на 16.02.2023г., от друга страна.

Императивната норма на чл.30 от ЗКНВП забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП. Разпоредбата на чл.73 от ЗКНВП предвижда, че за медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват, предлагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 и техни препарати и от прекурсори по ал.2, а условията и редът за разрешаване на дейностите по ал.1, както и за използването на наркотичните вещества и прекурсорите се определят с наредба, приета от Министерски съвет.

Подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително по ЗКНВП за производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ, реекспорт, транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване и притежаване на намереното в него високорисково наркотично вещество - коноп. Високорисковото наркотично вещество, държано от подс Г., не е било предназначено за медицински и образователни цели, научни и лабораторни изследвания. В същото време от доказателствата по делото съдът намира, че може да се направи несъмнен извод, че се касае за маловажен случай на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

Съгласно трайната практика на ВКС преценката за „маловажност“ на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в нормата на чл.93, т.9 от НК. От значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на опасност в сравнение с обичайната за престъплението от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната 3 укоримост на извършеното (Решение № 201 от 08.06.2015г. по н.д.№ 329/2015г. на ВКС, I н.о.; Решение № 34 от 08.04.2015г. по н.д.№ 1914/2014г. на ВКС, III н.о.; Решение № 19 от 30.01.2008г. по кас. дело № 616/2007г. на ВКС, II н.д.; Решение № 362 от 15.07.2011г. по н.д.