Решение № 4289 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4289 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20211100114303 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ

ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

ОТ

СТРАНИТЕ,

И

1. На ищеца

[1] Г. К. е заявил в искова молба от 29.11.2021 г., че на 03.12.2016 г. С.

Г. го е ударил в областта на зъбите. За извършеното, с присъда от 09.03.2022 г., С. Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 25.03.2022 г. Вследствие на удара Г.

К. е получил: липса на първи горен зъб вдясно и първи горен зъб вляво; разклащане на втори горен зъб вдясно и втори горен зъб вляво; оток, кръвонасядане и повърхностно охлузване по лигавицата на горната устна; разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна; разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна.

[2] От увреждането Г. К. е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 27 000,00 лева. Той е заплатил и 1 280,00 лева за лечение и стоматологични услуги. С. Г. не е изплатил на Г. К. обезщетение за 1 имуществени и неимуществени вреди. Затова Г. К. моли съда да осъди С. Г. да му заплати:

- 27 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законна лихва от 03.12.2016 г. (деня на увреждането) до окончателното заплащане;

- 1 280,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законна лихва от 29.11.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното заплащане (искова молба, л. 2-8 и молбата, л.29).

2. На ответника

[3] С. Г. не е подал писмен отговор в срока за това (исковата молба му е била връчена на 09.11.2022 г., а той е подал писмен отговор едва на 22.12.2022 г. (л. 37-38)). С. Г. моли съда да отхвърли иска (изявление на адвоката на ответника в съдебно заседание на 16.06.2023 г. , л. 65).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Г. К. е бил роден на ******* г. Той е имал съпруга и дете и е работил в дружество за изработка на електрически табла в село Мусачево.

Съпругата на Г. К. е била родом от село Голема Раковица. Затова цялото семейство е посещавало селото. Преди 03.12.2016 г. Г. К. не е имал проблеми със зъбите (показанията на свидетелката Р.К., л. 69-гръб).

[5] Г. К. и С. Г. са се познавали преди 03.12.2016 г. На 03.12.2016 г. вечерта те са били заедно в заведение в село Голема Раковица. С тях е имало още няколко души, сред които е бил и свидетелят С.А.. Около 22:00 часа между Г. К. и С. Г. е възникнал конфликт. Двамата са излезли пред заведението, а С.А. ги е последвал, с цел да предотврати по-сериозна разпра 2

(присъда и мотиви към нея, л. 30-34; показания на свидетеля А., л. 66 -гръб).

[6] Когато С.А. е излязъл от заведението, С. Г. е бил подпрял Г. К. на стената, държейки го с едната си ръка за шията. В следващия момент С. Г. е ударил Г. К. в областта на зъбите (присъда и мотиви, л. 30-34; показания на свидетеля А., л. 66-гръб).

[7] От удара Г. К. е получил:

- счупване на алвеоларната кост на горната челюст във фронталната зона;

- избиване на двата горни предни резци;

- разклащане на двата странични горни резци;

- малка разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната челюст (направленията, л. 10-11; съдебномедицинското удостоверениe, л. 12; заключението на вещото лице доц. Д., л. 73-74). Вследствие на удара Г. К. е получил и силен оток в областта на лицето (показанията на свидетелите А. и К.а, л. 67, 68)

[8] След инцидента Г. К. е бил откаран в СБАЛ по Лицево-челюстна хирургия в гр. София, където му е било извършено репониране (наместване) на избитите зъби и имобилизиране с изкуствена лигатура и фотополимерна фиксация (направление, л. 11-гръб). Извършената манипулация е имала за цел да възстанови временно горният ред зъби. На мястото на избитите горни фронтални резци е била поставена подвижна протеза (показанията и заключението на вещото лице доц. Д., л. 74, 79-гръб, 80).

[9] Г. К. е търпял болки и страдания, които са били най-интензивни непосредствено след получаване на уврежданията. Той е имал затруднения с говора, а най-голямо неудобство е изпитвал по време на хранене. По препоръка на лекарите е трябвало да се храни само с течна храна, тъй като потвърда храна е можело да разклати поставените шини. Невъзможността да се храни нормално го е направила изнервен и сприхав. Той е изпитвал срам от липсата на предни зъби, бил е с понижено самочувствие. Случилото се се е 3 отразило и на семейното спокойствие. Заради инцидента е отказал да ходи в с. Голема Раковица, а съпругата и детето му са ходили там сами (показанията на свидетелката К.а, л. 68-гръб).

[ 1 0 ] Около 18 месеца след инцидента Г. К. е провел лечение в стоматологичния кабинет на д-р С.А. в Пловдив, като са му били поставени болтове и временни импланти (показанията на свидетелката К.а, л. 68, 69). За лечението си Г. К. е заплатил 1 280,00 лева (разходен документ, л.19, 20).

Лечението е било неуспешно, тъй като алвеоларната кост, на която е трябвало да бъдат закрепени имплантите, е била прекалено тънка (показанията на вещото лице доц. Д., л. 79-гръб; показания на свидетелката К.а, л. 69).

[11] Възстановяването на Г. К. е продължило около шест-осем месеца – толкова време е било необходимо, за да зарасне окончателно счупената алвеоларна кост. Разклатените два странични горни резци са се възстановили напълно. По-сериозен проблем представляват избитите първи горни резци, тъй като те липсват. Фронталното поставяне на импланти е трудно, защото там костта е по-тънка. Към момента на прегледа от вещото лице Г. К. се е бил възстановил от уврежданията като на мястото на двата избити зъба е имало поставена частична протеза – тя възстановява храненето, говора и естетиката (показанията на вещото лице Д., л. 79-гръб). Понастоящем Г. К. продължава да изпитва затруднения при хранене, защото му се налага да сваля протезата и да се храни без нея. Това му създава емоционално неудобство. Той се срамува да се храни пред хора и затова не посещава заведения за хранене (показанията на свидетелката К.а, л. 68-69).

[12] Значително по-леко от настоящото е увреждането, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 104-2022-IV ГО по гр.д. 2 467/2021г. Близко до настоящото, но малко по-тежко, е увреждането, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 14-2018-II ТО по т.д. 834/2017г. (показанията на вещото лице доц. Д., л. 80-гръб).

[13] На 30.06.2021 г. Районна прокуратура – гр. Елин Пелин е внесла спрямо С. Г. обвинителен акт (обвинителния акт, л. 22-24). По него е било 4 образувано н.о.х.д. 202/2021 г. С присъда от 09.03.2022 г. РС – Елин Пелин е признал С. Г. за виновен, че на 03.12.2016 г. е причинил на Г. К. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на централните резци на горната челюст, и средна телесна повреда – счупване на челюст. Присъдата е влязла в сила на 25.03.2022 г. (присъдата и мотивите към нея, л. 30-34).

[14] Не се спори, че С. Г. не е заплатил на Г. К. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Г. К. не дължи държавна такса. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 75). С. Г. е заплатил 2 000,00 лева за адвокат (л. 76-77). Съдът е изплатил 250,00 лева от бюджета на СГС възнаграждание на вещо лице (л. 78).

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [15] Съдът не установи увреждането да е възпрепятствало Г. К. да работи. Напротив, свидетелката Р.К., която е негова съпруга, отрича той да е отсъствал от работа във връзка с увреждането. Липсват и писмени доказателства, които да удостоверят този факт. Затова съдът приема, че поради увреждането Г. К. не е бил лишен от възможността да работи.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] Г. К. е предявил два иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Исковете са основателни.

1. По исковете по чл. 45 от ЗЗД

[17] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за 5 уважаване на иска са:

1. С. Г. да е извършил действие;

2. това действие да е било противоправно и С. Г. да го е извършил виновно;

3. от действието Г. К. да е претърпял вреди;

4. С. Г. да не е заплатил на Г. К. обезщетение за вредите.

[18] Съдът установи, че:

1. на 03.12.2016 г. С. Г. виновно и противоправно е причинил увреждане на Г. К. (присъдата на РС – Елин Пелин по н.о.х.д. № 202/2021 г. е задължителна относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК));

2. от увреждането Г. К. е претърпял болки, страдания и неудобства;

3. С. Г. не е заплатил на Г. К. обезщетение за тези вреди.

[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът установи, че Г. К. е заплатил за лечението си 1 280,00 лева. Затова съдът осъжда С. Г. да заплати на Г. К. 1 280,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

[20] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 952009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на увреждането - 03.12.2016 г.

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно 6 понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

[22] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: