Решение № 6284 от 07.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6284 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100500700 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 54056 по описа за 2019 г. на СРС, 45-ти състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от Р. Р. Д., А. П. Д. и М. П. Д., срещу Д. Р. М., Н. Т.

М. и Л. Д. Р., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д. Р. М., Н. Т. М. не са собственици на ½ идеална част от 931/1332 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, с.Владая, район Витоша, улица ****, целият с площ по скица 1332 кв.м., номер по предходен план 1472, кв.75, при съседи: ПИ ***.;

ПИ

***;

ПИ

***;

ПИ

***; ПИ ***; ПИ ***, част от който имот с квадратура 931 кв.м. е идентичен с бивш парцел IX-800, кв.75 по плана на с.Владая, II част;

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 85, том I ,рег. № 2984, дело № 16/2019г. на Нотариус 1

Н. Д., рег. № 329 на НК, с район на действие СРС.

В тежест на ответниците са възложени разноските в процеса.

Подадена е въззивна жалба от Д. Р. М., Н. Т. М. и Л. Д. Р., ответници пред СРС, срещу решение от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 54056 по описа за 2019 г. на СРС, 45 състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на така постановеното от СРС, решение.

Относно недопустимостта на първоинстанционното решение се излагат доводи, че следвало да се има предвид, че постановяване на решение по отрицателен установителен иск по отношение на собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, която собственост не се оспорва, е недопустимо. Считат, че не била налице нито една от хипотезите на чл.215 Г П К . Ищците сочели, че са собственици на общо ½ идеална част от процесния имот, на основание покупка и наследство. Ответниците Д. и Н. М.и първоначално били собственици на другата ½ идеална част от имота като през 2007 г. го били дарили на дъщеря си Л. Р. като си запазили правото на ползване върху дарената част. По силата на обстоятелствена проверка поради изтекла придобивна давност се били снабдили с нот.акт за частта на ищците.

Според въззивниците с иска не се предявявали права върху частта от имота, собственост на ответницата Л. Р.. Неправилно в мотивите си СРС твърдял, че тази идеална част се ползва съвместно от тримата ответници. Счита, че този извод на СРС не съответствал на нот.акт за дарение.

Относно правилността на решението въззивниците сочат, че легитимацията на ищците била оспорена с отговора по исковата молба. Частта от имота за която претендирали като наследници на първоначалния приобретател П.Д. не била декларирана от ищците, липсвали открити партиди на тяхно име. В подкрепа на този факт се сочи това, че били поискали да се снабдят със съдебно удостоверение. Защото ако били открили партида на собствено име, то такова удостоверение нямало да им бъде необходимо.

Затова мотивите на СРС в частта в която се позовавал на съдебна практика относно подаване на декларация за облагане с данък върху наследство, заплащане на такъв данък, какъвто в момента не бил налице, били необосновани. Решението било постановено и в разрез със съдебната практика, която ответниците били цитирали Преместването на наследника да 2 живее в жилището на наследодателя не било налице. От показанията на свидетелите се установило, че ищците не са посещавали имота след 2010 г.

Относно процесуалните нарушения се излагат доводи, че СРС не бил обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и бил допуснал процесуални нарушения във връзка с допускането /недопускането на такива. СРС не бил взел предвид разминаванията в показанията на свидетелите, както и противоречията между тях независимо, че била направена очна ставка. СРС не се бил обосновал защо дава вяра на едни показания, а на други-не. Свидетелските показания дадени в о.с.з. на 30.06.2022 г. изобщо не били обсъдени от СРС независимо, че били допуснати за изясняване на противоречията. Намира, че е налице непълнота в решението на СРС. Не били взети предвид и медицинските документи относно Р.. Затова намират, че показанията са компроментирани. Следвало да се имат предвид показанията на свидетелите С. и К.. Следвало да се има предвид и местонахождението на имота в полите на планина Витоша и особеностите на климата там. Затова нямало как Р. и П. да са обитавали имота предвид възрастта и здравословното им състояние. Следвало за това състояние да се допусне медицинска експертиза каквото искане било своевременно заявено. Показателно било, че свидетелите не са виждали пушек от комина на къщата, както и складирани дърва за огрев. Свидетелите на ищците не могли да установяват кога варницата в имота е превърната в рибарник, както и кога са били отглеждани зайци и зеленчуци.

Не бил извършен анализ на правното положение на ползвателите по отношение на извършените действия по завладяването на идеалните части на ищците и съответните правни изводи. Сочат, че ползвателите на другата ½ идеална част от имота не се явявали съсобственици на същата, а трети лица установили без правно основание владение върху чужд имот. Всички свидетели сочели, че Д. Р. посещава имота непрекъснато, почти ежедневно, без да живее там. Извършените от него дейности по подобрение и изменение на имота се потвърждавали от представената по делото административна преписка, свидетелските показания и заключението на вещото лице. Всичко това говорело за своене на имота чрез вземане на еднолични решения. С оглед правното си положение на ползвател, за Д. Р. било неприложимо ТР №1/2012 г. относно задължението на съсобственика да демонстрира намеренията за своене и да отблъсне владението на своите съсобственици, за 3 да може да се позове на придобивна давност. Приложение в тази хипотеза намирало приетото в решение № 121/10.04.2020 г. по дело № 3643/2018 г.

Дори да се приемело, че такова демонстриране е необходимо, то следвало да се зачете направеното в отговора възражение, че това не може да бъде извършено с оглед физическото отсъствие на ищците като отново се позовава на съдебна практика на ВКС. Самите установени за извършени явни и категорични действия по промяна и застрояване на имота доказвали по категоричен начин завладяването на частта от имота на ищците и изтеклия в негова полза срок на придобивна давност- от началото на 2004 г. до края на 2014 г, когато бил започнал и строежа на допълващата постройка. Срокът на придобивна давност не бил прекъсван до предявяването на иска през 2019 г.

По отношение на договора за разпределение правото на ползване се сочи, че от ищците било представено копие на копието, заверено от административния съд. Този документ бил оспорен, но съдът разпоредил същият да бъде приет макар да се установило, че оригинал не съществува, тъй като ищците заявили, че не разполагат с такъв. Този документ бил без посочена дата, а имената и данните на А. и М. Д. изобщо не присъствали в документа. Това означавало, че те не се считат за съсобственици на имота макар П.Д. да бил починал през 2010 г., а те се явявали негови наследнички.

Намират, че такъв договор не може да разпредели ползването, тъй като не е подписан от всички съсобственици на имота. Освен това посоченото в него разпределение не съответствало на действителното положение, защото посоченият на скицата за разпределение дял, който би следвало да се ползва от Р. Д. още на следващата година бил застроен от Д. Р. с лятната кухня, за което надлежно и винаги със свои действия, което се установявало от административната преписка, се бил снабдил с виза, разрешение за строеж и бил изградил самостоятелно сградата. През 2019 г. се бил снабдил и с нот.акт, затова намират че действията по своене са явни и демонстративно извършени.

От представените от самите ищци документи по административната преписка и водените дела между страните били видни и активните действия, предприети за защита лично от самия Д. Р..

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли иска. Претендират се разноски.

От ищците пред СРС-А. П. Д. и М. П. Д. /лично за себеси и като 4 наследници на Р. Р. Д./ е постъпил отговор по въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивниците процесуални нарушения; решението било правилно, законосъобразно и обосновано. Сочат, че ответницата Л. Р. участва в процеса, тъй като решението следва да е еднакво за всички собственици. Считат, че претенцията им е доказана и основателна.

Намират, че са доказали правния си интерес от водене на ОУИ срещу ответницата Л. Р.. Затова считат, че първоинстанционното решение в тази му част не е недопустимо.

По правилността на решението се сочи, че ищците били приели наследството на покойния си баща П., а към момента и на майка си Р.

/първоначалната ищца е починала на 24.11.2022 г., т.е. след постановяване на обжалваното решение/. Това било доказано с платежни документи за консумативи. Доказано било и откриване на партида на името на ищците с подадените данъчни декларации. Дали данъците били платени или не, било правоотношение с Държавата. Това не означавало, че наследството не е прието. Относно доказателствената тежест се обръща внимание, че се касае до отрицателен установителен иск по който доказателствената тежест не се носи от ищцата Р., а от ответника Д. Р.. Намират, че последния не е доказал фактическия състав на чл.79 ЗС.

Не били допуснати сочените процесуални нарушения при обсъждане на свидетелските показания- последните били изложени на с.4 и 5 от решението, а обсъждането им било извършено на с.7 и 8. Съдът бил достигнал до извода, че Р. и Д. били в добри отношения до 2010 г. и до този момент не било имало спор за правата върху имота. Този спор възникнал след извършеното от Д. незаконно строителство на което ищците се били противопоставили. В подкрепа на това противопоставяне били налице влезли в сила съдебни решения, които СРС бил отчел във връзка с извода си за недоказаност на придобивната давност от страна на ответниците. От тези решения се установявало и упражняването на фактическата власт от ищците и сочело на липса на несмущавано владение, каквото се изисквало за придобивната давност. Излагат се доводи, че Р. и П. били упражнявали правото си на собственост в пълен обем и не били длъжни да уведомяват за посещенията си 5 в имота когото и да било. Р. като собственик не била длъжна да демонстрира каквото и да било пред когото и да е, вкл. Р. и други лица. По делото били представени писмени договори от 2011 г. и 2019 г. , както и фактури от 2014 г. от които се установявало, че ищците са посещавали имота след смъртта на П. и били упражнявали фактическа власт, несъвместима с претендираната от ответниците. Ищците били посещавали имота във връзка с извършеното незаконно строителство и били подавали сигнали за това. Според въззиваемите показанията на свидетелите С. и С. следва да бъдат кредитирани; не били налице сочените от въззивниците противоречия.

Намират, че възрастта и здравословните проблеми, вкл. на Д. Р., не били относими към вещните права на страните. Позовават се и на чл.68 ЗС.

Действително, в случая се касаело до вилен имот, затова същият бил посещаван от ищците в летните месеци. Считат, че географските признаци на имота били ирелевантни. Сочат, че ответниците не били обективирали спрямо ищците, които били съсобственици на имота, своето намерение да владеят техните идеални части за себе си и изводът на СРС в тази насока бил правилен. Ищците не били длъжни да упражняват правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, нито да противопоставят на трети лица правото си на собственост. Същите се легитимирали на основание валидна сделка и наследство, за което били ангажирали доказателства. Намират за неоснователни доводите във връзка с правното положение на ползвателите по отношение на извършените действия по завладяването на идеалните части на ищците. Считат, че ответниците имат качеството на държатели на чужд имот предвид прехвърлянето на притежаваните от тях идеални части на дъщеря им с нот.акт № 165 от 22.06.2007 г. и запазеното със същия право на ползване.